Ваксино-свързан увеит

Ваксино-свързан увеит
Ваксино-свързан увеит
Снимка: google.com/imghp / увеит

Една от нежеланите реакции след ваксинация е увеит – възпаление на увеята на окото. През последното десетилетие бяха публикувани няколко проучвания за ваксино-асоцииран увеит. Най-пълният обзор (2016) идентифицира 289 случая, като най-често се съобщават след ваксина за хепатит Б, ЧПВ ваксина, БЦЖ, грипна ваксина, МПР и варицелна ваксина. Средното време от ваксинацията до появата на увеит е 16 дни (от 1 ден до 6 г.); средната възраст – 30 г. (от 2 месеца до 86 г.); повечето пострадали са от женски пол; лечението е с кортикостероиди.

Точната патогенеза на свързания с ваксина увеит е неясна при повечето пациенти. Основните предложени механизми включват както молекулярна мимикрия, така и реакции на свръхчувствителност, медиирани от антиген-специфични клетки и антитела, но тези механизми не се ограничават само до ваксини и се предполага, че са водещи в патогенезата на постинфекциозния и на лекарствено-индуцирания увеит. Има две особено уместни обяснения за механизма конкретно за ваксино-свързания увеит – при живите ваксини е възможна директна инфекция от ваксиналния щам и има документирани такива случаи, а при инактивираните ваксини – възпаление предизвикано от алуминиевия адювант, най-вече при предразположени към автоимунност пациенти. Такива индуцирани от адюванти автовъзпалителни и автоимунни състояния са известни като синдрома ASIA, дефиниран от проф. Шьонфелд през 2011 г. ASIA е съобщаван най-често след грипна ваксинация, ЧПВ, ДТК, МПР и БЦЖ.

При някои пациенти след продължаване на ваксинацията възникват рецидиви на увеит, изискващи повторно лечение. Освен това се наблюдава още ваксино-свързан синдром на Вогт-Коянаги-Харада (VKH, съобщаван след ваксинации за хепатит Б, грип и ЧПВ); синдром на мултипленните преходни бели петна (MEWDS, след ваксини за грип, ЧПВ, хепатит Б, жълта треска, хепатит А, бяс); задни плакоидни лезии от спектъра на острата задна мултифокална плакоидна пигментна епителопатия (APMPPE, също след различни ваксини). Свързаността на MEWDS и APMPPE с поне пет различни инактивирани ваксини подкрепя ролята на разнообразни неинфекциозни антигени в задействането на тези предполагаеми автовъзпалителни или автоимунни заболявания.
Заедно, тези доклади подчертават недооценената поява на вътреочно възпаление след ваксинация и разширяват спектъра на свързания с ваксините увеит.

При всички пациенти с увеит, независимо от анатомичния тип или тежест, трябва да бъде проучена ваксиналната история, тъй като освен преден, умерен и реагиращ на локални кортикостероиди увеит, се наблюдават и по-тежки ваксино-асоциирани форми на заден и панувеит, като MEWDS, APMPPE и VKH-подобни синдроми.
За увеит след живи ваксини трябва да се обмисли възможността за директна инфекция от ваксиналния щам. Това може да се потвърди чрез изследване на вътреочната течност за наличие на специфична ДНК на ваксиналния щам.
При увеит след алуминий-адювантни инактивирани ваксини, пациентите трябва да бъдат попитани за наличие на очевидно несвързани автоимунни заболявания и за нововъзникнали артралгии, миалгии и умора, подкрепящи по-обща системна диагноза ASIA или синдром на Шьонфелд.


*Статията не е дословен превод, а е базирана на информация от оригиналния източник:
Emmett T. Cunningham Jr, Ramana S. Moorthy, Frederick W. Fraunfelder & Manfred Zierhut (2019) Vaccine-Associated Uveitis, Ocular Immunology and Inflammation, 27:4, 517-520,
DOI: 10.1080/09273948.2019.1626188


Свързани публикации