Информация за различните ваксини

Ваксините

Обща информация относно ваксинопрофилактиката

Пълният текст на документа може да се изтегли като PDF файл »

Съдържание в кратки части

Морбилна ваксина, МПР

Обща информация

Морбилният вирус (РНК Morbillivirus /Measles virus/ от сем. Paramyxoviridae) е изолиран от Ендерс и Пийбълс през 1954 г. В България въвеждането на масова ваксинация с морбилна ваксина започва през 1969 г. Използва се щам Ленинград 16 (Л16) и се обхващт неболедувалите деца на 1-8 години. Периодът 1969 – 1971 г. се характеризира с незадоволителен ваксинален обхват (31 %) и рязко, но краткотрайно снижение на заболяемостта. През 1972-1982 г. се прилага поддържаща ваксинация на деца с начална възраст 10 месеца и обхватът с една доза морбилна ваксина щам Л16 достига 88 %. До 1976 г. ваксиналната схема е еднократна, а средногодишният показател на заболяемостта от морбили не се различава съществено от регистрирания преди началото на ваксинацията – снижението е само 10%. През 1976 г. и 1981 г. в страната са проведени масови кампании с коригираща цел – обхванати са всички деца, израснали в предходния имунизационен период – на възраст 2 – 14 години и съответно 2 – 6 г.През 1983 г. в имунизационния календар е включена втора доза морбилна ваксина с ваксина щам Л 16 , която първоначално се прилага на 4-годишна възраст, а от 1986 г. – на децата, навършили 2 години.

Вижте повече в PDF файла ↑

Паротитна ваксина

Обща информация и ваксината в България

Паротитната ваксина е прилагана през годините като моноваксина или в комбинация с с други живи атенюирани (отслабени) вируси. Използваната понастоящем в България ваксина съдържа живи атенюирани вируси на морбили, паротит и рубеола – популярна като МПР ваксина, като паротитният ваксинален вирус е щам RIT 4385 (получен от щам Jeryl Lynn), произведен в пилешки ембрионални клетки. Ваксината съдържа сорбитол, манитол, неомицин и други помощни съставки. В България паротитната ваксина е приложена за първи път в края на 50-те години сред военнослужещи (Одисеев и съав., 2008). Получена е от съветския щам Клячко върху кокоши ембриони. Оказва се слабо имуногеннa и използването ѝ е преустановено.

Вижте повече в PDF файла ↑

Ваксина за рубеола

Обща информация и ваксината в България

В две лаборатории независимо една от друга откриват руболния вирус през 1960 г. – Weller и Neva в Бостън и Parkman, Buescher и Artenstein в Бетезда.В България през периода 1988 – 1991 г, се въвежда на селективна ваксинация с моновалентна ваксина на момичета (16 – 18 г.), с ниско ниво на ваксинален обхват.Планова имунизация с триваксина морбили-паротит-рубеола на подрастващите деца, с начална възраст 13 мес. и селективна имунизация на момичетата на 12 год. С монорубеолна ваксина. Тази схема е включена в имунизационния календар на страната от 1992 г. и се изпълнява от 1993 г. Планова имунизация с триваксина морбили-паротит-рубеола на всички деца, навършили 13 мес. и 12 год. от 2001 г. През периода на планова имунизация обхватът с ваксини, съдържащи рубеолна компонента и при двата приема (на 13 мес. и 12 год.) е около и над 90 % от подлежащите.

Вижте повече в PDF файла ↑

БЦЖ ваксина

Обща информация и ваксината в България

BCG е жива лиофилизирана (дехидратирани чрез дълбоко замразяване под високо налягане живи бактерии) ваксина, съдържаща щам на Mycobacterium bovis, създадена в института „Pasteur” от Albert Calmette и Camille Guerin между 1906 и 1919 г. и използвана за пръв път през 1921 г. Поставя се на лявото рамо, интрадермално (вътрекожно).

Mycobacterium bovis е аеробен бактерий, причиняващ туберкулоза при животните (едър рогат добитък) и въпреки различията си от Mycobacterium tuberculosis (причинител на туберкулоза при хората) може да премине междувидовата бариера и да инфектира и хора, но не всеки се заразява и малка част от случаите на туберкулоза се дължат на него (CDC). През 1882 г. от Robert Koch открива причинителя на туберкулозата, за което получава Нобелова награда.

В имунизационния календар са предвидени 4 дози БЦЖ (до 12.5.2017 дозите бяха 5), 3 след проверка с вътрекожен туберкулинов тест (проба Манту) и отрицателните се ваксинират. Тестът е известен със своята ниска чувствителност. България е първата страна в Европа и втора в света с Хонг Конг, които въвеждат задължителна БЦЖ ваксинация на децата през 1951 г. с приложение на перорална ваксина, произведена в института Louis Pasteur. Използването ѝ продължава до края на 1956 година. През този период д-р Сребра Родопска, специализирала в института Pasteur, започва производството на българската БЦЖ ваксина в създадената за това лаборатория към НЦЗПБ. През 1957 г. България започва да произвежда собствена ваксина, прилагана интрадермално. За производството ѝ се използва московски ваксинален субщам 374 А. След тестване в референтни лаборатории на СЗО през 1984 г., българската ваксина се прилага в Северна, Южна Америка и Югоизточна Азия. Произвежданата у нас БЦЖ ваксина е позната като ваксинален щам BCG Sofia SL 222. Той притежава характеристиката на ранните щамове, най-близки до оригиналния на Calmette и Guerin.

Вижте повече в PDF файла ↑

Хепатит Б ваксина

Нежелани реакции от хепатит Б ваксината

Посочените в листовката (КХП) на ваксината постваксинални реакции са:
лимфаденопатия; сънливост, главоболие, замаяност, парестезия; стомашно-чревни симптоми (като гадене, повръщане, диария, коремна болка); уртикария, пруритус, обрив; миалгия, артралгия; загуба на апетит; болка и зачервяване на инжекционното място; умора; треска (над 37,5°C), неразположение, подуване на инжекционното място, реакция на инжекционното място (като уплътнение); грипоподобно заболяване; раздразнителност; тромбоцитопения; енцефалит, енцефалопатия, гърчове, парализа, неврит (включително синдром на Гилен-Баре, неврит на очния нерв и множествена склероза), невропатия, хипоестезия; Еритема мултиформе, ангиневротичен оток, плосък лишей (lichen planus); артрит, мускулна слабост; менингит; васкулит, хипотония; анафилаксия, алергични реакции включително анафилактоидни реакции и наподобяващи серумна болест.

Вижте повече в PDF файла ↑

ЧПВ ваксина

Срещу човешки папилома вирус, погрешно наричана срещу рак на маточната шийка.

Тъй като ракът на маточната шийка е заболяване, развиващо се в период до десетки години, на този етап няма доказателства ваксината да предпазва от него.

ЧПВ ваксините са предназначени срещу човешкия папилома вирус и в тях се съдържат само 2, 4 или 9 от всичките над 100 известни папилома вируси и 15-те онкогенни. Така че хипотезите за голяма ефикасност са нереални.

Известно е, че в 90% от случаите организмът се самоочиства от вируса в рамките на 6 месеца до 2 години.

Ваксината може да се прилага само при липса на персистиращ в организма папилома вирус, тъй като е установено, че при наличие на ЧПВ тя е противопоказна, защото увеличава риска от преканцерозни лезии.

Вижте повече в PDF файла ↑

Коклюшна ваксина

Понастоящем коклюшната ваксина е част от комбинираните многокомпонентни ваксини в имунизационния календар.

Ваксинацията с несъвършена/неефикасна ваксина (каквато е коклюшната) може да повиши разпространение на патогените и евентуално да увеличи вирулентността им, мутиралите патогени са в състояние да избегнат ваксиналния или след инфекция имунитет.
http://evolepid.cefe.cnrs.fr/pub/GandonDay2008.pdf
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16048777
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9453625

92% от заболелите са били ваксинирани – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22423127

Наблюдавани са антигенни различия между клиничните изолати и ваксиналните щамове. Адаптирането е позволило на патогена да остане ендемичен въпреки широко разпространената ваксинация и може да са допринесли за повторното възникване на коклюш в Холандия.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11485646

Клиничните коклюшни бактериални изолати са различни от ваксиналните щамове, използвани в националната ваксинална програма в Иран.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28397465

Повишени нива на заболявания на коклюш сред всички възрастови групи ваксинирани лица в САЩ.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28167525

Вижте повече в PDF файла ↑

Тетанус ваксина

Неефикасност

Ваксината за тетанус е токсоидна ваксина – води до образуване на антитела срещу бактериалния токсин, като по този начин теоретично би могла да намали ефекта на интоксикацията, но не осигурява защита срещу първоначално инфектиране с патогена.

Примери за генерализиран тетанус при „защитни“ титри на антитела, които явно не са възпрепятствали токсина да се свърже с невроните и поставят под сериозен въпрос принципната ефикасност на тези ваксини. Наблюдават се и смъртни случаи при налични антитела в пъти над приеманите за „защитни“.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9071251
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2868135
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/671711
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17269536
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10699520
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1878260
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7706800
http://tdo.sagepub.com/content/20/4/156.abstract

Особено показателен е този пример – тежко протичащ тетанус при хиперваксинирани, включително смърт, а единият пациент има 2500 пъти по-висок титър на антикоскични антитела от считания за защитен – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1565228

Вижте повече в PDF файла ↑

Ваксина за дифтерия

Дифтерия в България няма от 25 години. Ваксината е токсоидна – не предпазва от инфектиране, а евентуално от усложнения. Тя е част от комбинираните многокомпонентни ваксини, или от дифтерия-тетанус ваксини за по-големи деца и възрастни. По тази причина в другите раздели на текста има допълнителна информация за степента на ефикасност и нежеланите реакции от ваксината.

Макар че свързани с възрастта промени в имунната система могат да играят някаква роля, ваксинацията срещу дифтерия не дава задоволителни резултати на всяка възраст.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5011835/

Заболели от дифтерия при 100% ваксиниран контингент, дори след 5 бустерни дози – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16308214

Вижте повече в PDF файла ↑

Полиомиелитни ваксини

В България последният случай на див полиовирус е през 2001 г., а последните случаи на паралитичен полиомиелит, дължащ се на живата полиоваксина – през 2006 г. Именно те са причината у нас да се премине към инактивирана ваксина, много години след като е извадена от календарите на другите европейски страни.

Същевременно в писмо на МЗ до Администрацията на Министерски съвет във връзка със запитване за живата полиомиелитна ваксина (№ 1842/13 от 28.11.2013 г.), се казва следното:

„За разлика от ОПВ, ИПВ предизвиква много слаб имунитет в чевния тракт. Когато имунизирано с ИПВ (инактивирана полио ваксина, каквато се ползва в момента) лице се зарази с див или с циркулиращ произхождащ от ОПВ (живата ваксина) вирус, този вирус може да се размножи в чревния тракт и да се излъчва с изпражненията, като така продължава циркулацията си.“

Тоест инактивираната полиоваксина предизвиква много слаб имунитет в чревния тракт и не пази при евентуална среща с див или ваксино-дериватен полиовирус, а живата орална ваксина е рискова и може да предизвика ваксино-асоцииран паралитичен полиомиелит (ВАПП). По тази причина не се използва в Европа от десетилетия, а само в ендемични страни.

Вижте повече в PDF файла ↑

Ваксина за Хемофилус инфлуенце тип Б

Хемофилус инфленце тип Б – типизиран капсулен щам на мъничкия кокобактерий, набеден за основен причинител на хемофилусен менингит, само че той е изключително рядък и преди ваксината, така че по-скоро е въпрос дали има готовност да се понесат нежеланите постваксинални реакции при минимална вероятност за усложнения при среща с бактерия. С уточнението, че ваксината евентуално (но без никаква гаранция) пази само срещу ваксиналния щам и нищо друго. Ваксината е част от комбинираните 5 и 6-компонентни ваксини, прилагани на бебета на 2, 3, 4-месечна възраст и реваксинация на 16-месечна възраст.

Увеличава се честотата на диабета при деца след ваксинация за хемофилус инфлуенце тип Б (ХиБ) /част от 5- и 6-компонентните ваксини/ и данните подкрепят причинно-следствената връзка с ваксината. Освен това потенциалният риск от ваксината надхвърля потенциалните ползи.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1116914/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12482192/

Вижте повече в PDF файла ↑

Пневмококова ваксина

Неефикасност

Пневмококовите ваксини са инактивирани и съдържат само между 7-13 серотипа от известни съществуващи от около 100 щама на пневмококовия бактерий Streptococcus pneumoniae. Тази серотипова специфичност на ваксините е една от причините за немалката неефикасност на ваксините.

Ваксините не осигуряват защита не само срещу неваксинозастъпени серотипове, но и срещу някои включени в тях. От листовката на 10-валентната пневмококова ваксина:
„Подобно на всяка друга ваксина, Synflorix може да не защити всички ваксинирани лица срещу инвазивно пневмококово заболяване, пневмония или отит на средното ухо, причинявани от серотиповете във ваксината.
Функционалният имунен отговор към серотипове 1 и 5 е изразен в по-малка степен в сравнение с отговора срещу всички други серотипове на ваксината. Не е изяснено дали този по-слаб функционален имунен отговор срещу серотиповете 1 и 5 ще доведе до намалена защитна ефикасност срещу инвазивно заболяване, пневмония или отит на средното ухо, причинявани от тези серотипове.“

Вижте повече в PDF файла ↑

Ротавирусна ваксина

Степен на ефикасност

Различни проучвания показват генетични разлики между циркулиращите в популацията ротавируси и ваксиналните, включително за често срещаните генотипове, например G1P[8] – единственият съдържащ се във ваксината Ротарикс.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5214804/

Такива генетични разлики са установени в цял свят, но и за България. Това ще рече, че вероятността ваксината да предпази някого е минимална или никаква.
„Доказаните у нас ротавирусни щамове от типове G1, G3, G4 и P[8] се отнасят към различни (генетични) линии или сублинии в сравнение с ваксиналните щамове, влизащи в състава на двете лицензирани ваксини (автореферат No 2; статии No 19, 92). При българските ротавирусни щамове от типове G1, G2, G3, G4 и P[8] е установен различен брой (2-7) замени на аминокиселини в някои от антигенните региони на протеините VP7** и VP4 в сравнение с ваксиналните щамове (автореферат No 2; статия No 92).“
*Основни направления в научните трудове на проф. Нели Корсун
**VP7 и VP4 са повърхностни протеини на ротавирусите, които определят генотиповото разделяне съответно на G и P, като са възможни множество комбинации помежду им. В Ротарикс е само G1P[8].

Вижте повече в PDF файла ↑

Ваксина за варицела

Вместо елиминирането на варицела при деца, както е обещано, рутинната ваксинация срещу варицела е унищожила съществуващия в предваксиналната ера естествен имунитет и е повишила заболеваемостта при възрастни, при които има 20 пъти повече риск от смърт и 10-15 пъти повече риск от хоспитализация в сравнение с варицела при децата. Което освен съсипване на здравето, е излязло и много по-скъпо на страните с ваксината – хем плащат за нея, хем за повече хоспитализации и усложнения от вируса, хем повече страдание за хората.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3759842/

Вижте повече в PDF файла ↑

Грипна ваксина

Проучване показва, че грипната ваксина се е провалила в предпазването от грип на болни от левкемия деца, които е вероятно да развият грип, колкото и неваксинираните. Допълнителна доза също не е свързана с намаляване на грипно заболяване. Също така, ваксинацията не забавя появата на грип.
https://www.stjude.org/media-resources/news-releases/2017-medicine-science-news/flu-vaccine-failed-to-protect-young-leukemia-patients.html

Вижте повече в PDF файла ↑

Статистически значима корелация между увеличения брой ваксини и
повишаване на детската смъртност

Установена е висока статистически значима корелация между увеличения брой дози ваксини и повишаване на нивата на детската смъртност. Констатациите показват, че нациите, използващи повече ваксини, са склонни да имат по-високи нива на детската смъртност.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21543527

Има статистически значимо повишение от 3,6% на смъртните случаи, свързани с 1-4 дози ваксина, до 5.5% за 5-8 дози ваксини. Резултатите показват положителна корелация между броя ваксини и процента хоспитализации и смъртни случаи. Наложително е здравните власти да имат научни данни за синергичната токсичност на всички комбинации от ваксини, които бебетата получават.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22531966

Вижте повече в PDF файла ↑

Ваксинираните с живи ваксини могат да се разболеят от ваксината
и да заразяват контактни с тях

Ваксинираните с живи ваксини могат да се разболеят от самата ваксина и да инфектират контактни с тях. Това не се случва често и зависи също от начина на разпространение на съответния патоген – въздушно-капков или контактно-битов, като според това може да се вземат съответните предпазни мерки. Предпазването е в различен период за различните ваксини, най-общо казано до около 2 седмици, но може и повече. В случай че ваксинираният е развил симптоми на заболяване от ваксината, срокът за ограничаване на контакта е хубаво да се удължи.

Още информация може да намерите тук:
http://medscienceresearch.com/shedding/

Вижте повече в PDF файла ↑

Други нежелани реакции от ваксини

Освен другите тежки нежелани реакции, ваксините причиняват и едно рядко заболяване, което не е коментирано. Става въпрос за булозен пемфигоид. Това е автоимунно кожно заболяване с мехури, което по-често засяга възрастни и по-рядко деца, но са съобщавани десетки случаи в научната литература за здрави преди това 3-5-месечни бебета с появяващо се заболяване с характерната тежка кожна реакция в рамките на дни или седмици след ваксинация с различни ваксини. Най-често се съобщава след ваксинация с 6-компонентната ваксина, но има описани случаи след 5-компонентна, менингококова, ротавирусна и други. Заболяването при деца зачестява след 2000-та г. Описаните случаи, както и случаите на възобновяване на симптомите след последваща ваксинация, усилват възможната причинно-следствена връзка с ваксините.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24125034
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5322655/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24916151
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4302581/

Вижте повече в PDF файла ↑

Алуминиевите адюванти във ваксините – рискове и тиражирани заблуди
за „безопасност“

Адювантът се използва във ваксините, за да усили имунния отговор на организма. Има го в инактивираните и антитоксичните ваксини. Във ваксините като адюванти се използват алуминиев оксихидроксид или алуминиев фосфат.

Съдържащите алуминиеви адюванти ваксини могат да имат пряко токсично действие върху имунната система, както и потенциално да задействат хронични автоимунни и възпалителни процеси.

В някои случаи инжектираните с ваксината частици от алуминиевото съединение могат да останат неразградени в тези имунни клетки (макрофаги) в продължение на години (Gherardi et al., 2001).

В опити е установено, че инжектираните частици се откриват в мускула, дрениращите лимфни възли, далака, черния дроб и мозъка (Eidi et al., 2015).

Тиражираните неоснователни хипотези за сравнение на количеството алуминий в кърмата и ваксините, целящо оправдание за „безопасност“ на вторите, както и определяното като „безвредно“ количество на ваксиналния алуминиев адювант, се позовават на некоректни данни за недопустимо съпоставяне между несравнимото перорално и парентерално (инжекционно) приемане на алуминий, при което чрез прием с храна в организма остават само под 0,3% от приетия алуминий, докато чрез инжектиране на същото количество алуминий в организма остава цялото (100%), като немалка част от него може да бъде установена в различни части на тялото дори години след ваксинацията със съответните неблагоприятни последствия. Иначе казано, количеството алуминий от 500 мкг (0.5 мг) в една доза ваксина е еквивалентно на алуминия, който би попаднал в организма след поемането на 7122 литра кърма, което очевидно противоречи на тиражираните неверни хипотези, че в кърмата има повече алуминий, отколкото във ваксините.

Вижте повече в PDF файла ↑

Замърсени ваксини

Чрез замърсени живи вирусни ваксини бебетата получават не само ваксиналния щам, но и други живи вируси.

Такъв е случаят с ротавирусните ваксини – през 2010 г. учени откриват замърсяване със свински цирковирус. Днес, 7 години по-късно ваксините още са с това замърсяване и е установено, че ваксинираните бебета отделят вируса „бонус“ с изпражненията. Замърсявания от различен характер се намират в доста използвани детски ваксини.

Вижте повече в PDF файла ↑

Ветеринарни ваксини

Доказана е причинно-следствената връзка между ваксините и злокачествени кожни тумори – саркоми при котките. Саркомите водят до метастази в други органи в 1/4 от случаите. Установени са и други тежки нежелани реакции при кучета, котки и други животни. Липсата на ефикасност на ваксините също се счита за неблагоприятен резултат от ваксинацията. Проучвания показват, че няма ваксини без риск.

Вижте повече в PDF файла ↑

Медицински доводи срещу несъстоятелните твърдения на привържениците
на задължителния статут на ваксините

Все по-често експертите оправдават неефикасността на ваксините с това, че поне ще помогнат за „по-лекото“ преболедуване на съответната болест. Има немалко научни публикации, оборващи тези твърдения, например за тежко боледуващи ваксинирани с пневмококовата, ваксината за хепатит Б, тетанусната ваксина, БЦЖ, коклюшната, паротитната.

Ако някой твърди, че ваксините са предназначени, за да се изкара по-леко болестта, никой няма право да претендира за задължителност, защото ако ваксините не предпазват от болест и съответно от разпространение на заболяването, няма как да се реализира „колективен имунитет чрез ваксини“ и следователно няма обществен интерес, който да служи като мотив за задължителност.

Вижте повече в PDF файла ↑

Правни доводи срещу задължителността на ваксините

В повечето европейски страни ваксините са по избор на родителите – там всеки преценява за детето си и в случай че откаже, не подлежи на санкции и ограничения. Някои бивши социалистически страни също се присъединиха към правовите страни в това отношение. България, със задължителния статут на ваксините, е на опашката и все още гледа към тоталитарното комунистическо минало.

Колкото и да не се харесва на някои медицински специалисти у нас, в правото няма колективна отговорност – тя винаги е лична. Никакво несигурно събитие като евентуално спасяване на неизвестен брой хора с някаква вероятност в бъдеще време, не може да оправдае уврежданията или смъртта на нито един човек. Затова единственият възможен и правилен път е правото на избор с подписване на информирано съгласие преди ваксинация. Хората, като субекти на правото, имат индивидуални човешки права.

Вижте повече в PDF файла ↑


Текстът подлежи на допълване. Пълният текст може да се изтегли като PDF файл »


Документът е изготвен от фейсбук група Ваксини и профилактика – информиран избор.

Информацията е събрана благодарение на труда на много хора в България и други страни, сърцатостта и желанието им родителите по света да могат да се възползват от правото си на информиран избор относно ваксинопрофилактиката.

Свързани публикации