Полиоваксини, SV40 и рак?

Вирус SV40

Наличието на онкогенния вирус SV40 в клетъчни култури от маймуни, използвани в производството на полиомиелитната ваксина от 1955 г. до 1963 г., е добре документирано [1]. Изследвания показват онкогенно поведение на SV40 в животински модели. Има убедителни данни за присъствието на SV40 в човешки епендимоми, тумори на хороидния плексус, костни тумори и мезотелиоми, но етиологичната роля на вируса в туморогенезата не е установена. Анализ на Fisher и съавтори показва, че може да има повишена честота на някои видове рак сред 98-те милиона души, изложени на замърсената полиоваксина в САЩ [2].

Въпреки хипотезата, че след 1963 г. SV40 не е ваксино-замърсител, голям източноевропейски производител (фирма от бившия СССР) предлага ваксини, които са контаминирани с ракообразуващия вирус до 1978 г. и вероятно много деца от бившия соцблок, включително в България, са ги получили. Освен това няма доказателство, че SV40 е отстранен чрез взетите мерки от различните производители по света [3,5,7]. Замърсените ваксини съдържат повече от един щам на SV40 и другият – бавнорепликиращ се, не се открива с регулярно използваните техники за изследване [7].
Само ограничен брой проби са налични за тестване и те не са представителни за всички произведени след 1963 г. ваксини, съответно предположението, че всички ваксини след тази година са свободни от SV40, не се поддържа от други данни [3], също така в някои случаи може да има фалшиво-отрицателни резултати [3,7].

Въпреки твърденията на производителя Lederle през 1997 г., че SV40 е премахнат от ваксините му, вътрешни негови документи показват, че вирусът не е отстранен напълно [5].
В Казахстан 60% от изследваните хора, родени от 1969 до 1980 г. (когато според някои твърдения вирусът не би трябвало да присъства в полиоваксините), са серопозитивни за SV40 [4].
При виетнамски пациенти злокачественият плеврален мезотелиом е свързан с инфекция от SV40 и това може да е потенциална причина за рака, макар да се нуждае от допълнителни проучвания [6].
Ваксините от източноевропейския производител са широко използвани в много страни, включително бившия СССР, страните от Източна Европа (т.е. и България), Азия и Африка. В неговите ваксини са намерени живи SV40 [3].

Опити с животински модели показват, че SV40 е силно онкогенен при инжектиране, но не и чрез перорално приложение – вероятно обяснение заради пероралната употреба на живата полиоваксина, но опитите с животни не са изцяло показателни за ситуацията при хора и именно хората могат да бъдат инфектирани чрез излагане на SV40 през дихателните пътища или стомашно-чревния тракт [3].

Не само живата полиоваксина е била контаминирана с онкогенния вирус. Замърсена със SV40 е също живата ваксина за респираторен синцитиален вирус, както и инактивирани – полиоваксината на Дж. Солк, ваксините за хепатит А и аденовирус (използвана в американската армия) [1, 13].

Вирусът SV40 е свързан с няколко типа човешки злокачествени тумори, включително мезотелиоми, епендимоми и други мозъчни тумори, лимфоми и остеосаркоми [3,7].

Проучване на Mazzoni и съавтори (2017) предполага, че SV40 може да се предаде от майката на плода – т.нар. вертикална трансмисия. SV40 изглежда се размножава и в бременни жени и може да прояви своя туморогенен потенциал при някои от тях и техния ембрион/фетус/новородено. Анализираните в проучването бременни жени са твърде млади, за да бъдат заразени със SV40 от ранните полиоваксини. Тези данни заедно с предишни резултати показват, че в човешката популация трябва да съществуват и други източници на SV40. Много вероятно е резервоарът на SV40 да е човешки гостоприемник и инфекцията да се предава от човек на човек. Полиомавирусите BKPyV, JCPyV и SV40 са открити в проби от деца и възрастни. От своя страна инфекциите могат да се разпространяват в семейни условия от майка към дете. Наблюдава се ниско разпространение на SV40 антитела в серуми на бременни жени, вероятно дължащо се на имунния толеранс в този период, но което може да позволи реактивация на латентни вируси, включително полиомавируси. В този случай е възможно трансплацентарното предаване на SV40 от майка на плода, както при BKPyV – тясно свързан със SV40 човешки полиомавирус. Ако настъпи преминаване на плацентарната бариера и инфекция на плода, поради онкогенния си потенциал SV40 (или родствен полиомавирус) може да е причина за епендимом и папилом на хороидния плексус, които са педиатрични мозъчни тумори, възникващи при деца на възраст от 6 месеца до 2 години. В предишни изследвания тези човешки ракови заболявания, заедно с мултиформения глиобластом, са позитивни за SV40 при висока честота [1].

SV40 се предава чрез урино/фекално – орален път; вирусът е открит в проби от изпражнения и урина, също в канализацията и замърсени с човешки фекалии води от околната среда [8]. Установено е отделяне на инфекциозния SV40 в изпражненията 5 седмици след ваксинация с OPV. Открива се в сливиците и кръвни проби от деца и възрастни [9,11] и се предполага, че вирусът упражнява онкогенния си потенциал при отслабена имунна система [9]. Също е възможно след първоначалната инфекция от ваксините преди десетилетия, впоследствие вирусът да се предава през поколенията (вертикално от майка на дете) и към това сочи продължителното (или до живот) персистиране на полиомавирусите (част от които е SV40) в латентно състояние в гостоприемника.

Свързващите SV40 с човешки рак данни включват откриване на вирусната ДНК в тумори (предимно мозъчни, костни, неходжкинов лимфом и мезотелиомни тумори), включително детски тумори като остеосаркоми [1,9,12]. Проучване установява, че изследваните пациенти с глиобластом мултиформе (GBM – бързо развиващ се мозъчен тумор) имат полиоваксина и SV40 е свързан с този вид рак, а SV40-негативните данни от някои туморни проби са засегнати от технически недостатъци, които обезсилват заключенията за липса на връзка [9]. Друг доклад показва връзка на SV40 при пациенти с увеален (очен) меланом и посочва вируса като онкогенен, кластогенен (генотоксичен) и мутагенен, можещ да участва заедно с други фактори в началото и прогресията на този рак [10].

SV40 се открива също в проби от кръводарители [11] и е установено хоризонталното му предаване между хората, като се изолира не само от онкоболни, но и от здрави индивиди на различна възраст [11,12]. Вирусът причинява инфекции при хората и серумните антитела на SV40-свързаните раковоболни са значително повече от тези на здравите лица. Като цяло данните показват, че SV40 е мощен онкогенен вирус [12].

Известно е, че ваксиналният вирус се изолира в проби от ваксинирани с живи ваксини за определен период от време и те могат да го отделят. По същия начин могат да отделят и замърсяващите ваксините инфекциозни агенти. Ранно изследване е установило, че SV40 се отделя от получили полиоваксина деца, като е открит в проби от изпражненията им от 3 до 4 седмици след ваксинацията, други автори посочват период от 1 до 2 седмици [13].

Контаминацията на ваксини не е изолиран случай – освен SV40 в полиомиелитните ваксини, са открити замърсявания с птичи ретровируси в морбилната (МПР) и други ваксини; бактериофаги в живите вирусни ваксини; свински цирковируси в ротавирусните ваксини [14,15].

Източници

1. Mazzoni E, Di Stefano M, Fiore JR, Destro F, Manfrini M, Rotondo JC, Casali MV, Vesce F, Greco P, Scutiero G, Martini F, Tognon MG. Serum IgG Antibodies from Pregnant Women Reacting to Mimotopes of Simian Virus 40 Large T Antigen, the Viral Oncoprotein. Front Immunol. 2017 Apr 10;8:411. doi: 10.3389/fimmu.2017.00411

2. Fisher SG, Weber L, Carbone M. Cancer risk associated with simian virus 40 contaminated polio vaccine. Anticancer Res. 1999 May-Jun;19(3B):2173-80.

3. Cutrone R, Lednicky J, Dunn G, Rizzo P, Bocchetta M, Chumakov K, Minor P, Carbone M. Some oral poliovirus vaccines were contaminated with infectious SV40 after 1961. Cancer Res. 2005 Nov 15;65(22):10273-9. DOI: 10.1158/0008-5472.CAN-05-2028

4. Nurgalieva ZZ, Wong C, Zhangabylov AK, Omarbekova ZE, Graham DY, Vilchez RA, Butel JS. Polyomavirus SV40 infections in Kazakhstan. J Infect. 2005 Feb;50(2):142-8. DOI: https://doi.org/10.1016/j.jinf.2004.03.001

5. Kops SP. Oral polio vaccine and human cancer: a reassessment of SV40 as a contaminant based upon legal documents. Anticancer Res. 2000 Nov-Dec;20(6C):4745-9.

6. Thanh TD, Tho NV, Lam NS, Dung NH, Tabata C, Nakano Y. Simian virus 40 may be associated with developing malignant pleural mesothelioma. Oncol Lett. 2016 Mar;11(3):2051-2056. DOI: 10.3892/ol.2016.4174

7. Rizzo P, Di Resta I, Powers A, Ratner H, Carbone M. Unique strains of SV40 in commercial poliovaccines from 1955 not readily identifiable with current testing for SV40 infection. Cancer Res. 1999 Dec 15;59(24):6103-8.

8. Butel JS. Patterns of polyomavirus SV40 infections and associated cancers in humans: a model. Curr Opin Virol. 2012 Aug;2(4):508-14. doi: 10.1016/j.coviro.2012.06.004

9. Mazzoni E, Gerosa M, Lupidi F, Corallini A, Taronna AP, D’Agostino A, Bovenzi M, Ruggeri G, Casali F, Rotondo JC, Rezza G, Barbanti-Brodano G, Tognon M, Martini F. Significant prevalence of antibodies reacting with simian virus 40 mimotopes in sera from patients affected by glioblastoma multiforme. Neuro Oncol. 2014 Apr;16(4):513-9. doi: 10.1093/neuonc/not217

10. Bononi I, Perri P, Begnardi A, Martini A, Mazzoni E, Bosi S, Pietrobon S, Sebastiani A, Tognon M1, Martini F. Antibodies reacting with Simian Virus 40 capsid protein mimotopes in serum samples from patients affected by uveal melanoma. J Hematol Oncol. 2014 Apr 29;7:38. doi: 10.1186/1756-8722-7-38

11. Corallini A, Mazzoni E, Taronna A, Manfrini M, Carandina G, Guerra G, Guaschino R, Vaniglia F, Magnani C, Casali F, Dolcetti R, Palmonari C, Rezza G, Martini F, Barbanti-Brodano G, Tognon MG. Specific antibodies reacting with simian virus 40 capsid protein mimotopes in serum samples from healthy blood donors. Hum Immunol. 2012 May;73(5):502-10. doi: 10.1016/j.humimm.2012.02.009

12. Tognon M, Corallini A, Manfrini M, Taronna A, Butel JS, Pietrobon S, Trevisiol L, Bononi I, Vaccher E, Barbanti-Brodano G, Martini F, Mazzoni E. Specific Antibodies Reacting with SV40 Large T Antigen Mimotopes in Serum Samples of Healthy Subjects. PLoS One. 2016 Jan 5;11(1):e0145720. doi: 10.1371/journal.pone.0145720

13. Garcea RL, Imperiale MJ. Simian virus 40 infection of humans. J Virol. 2003 May;77(9):5039-45. DOI: 10.1128/JVI.77.9.5039-5045.2003

14. Petricciani J, Sheets R, Griffiths E, Knezevic I. Adventitious agents in viral vaccines: lessons learned from 4 case studies. Biologicals. 2014 Sep;42(5):223-36. doi: 10.1016/j.biologicals.2014.07.003

15. Victoria JG, Wang C, Jones MS, Jaing C, McLoughlin K, Gardner S, Delwart EL. Viral nucleic acids in live-attenuated vaccines: detection of minority variants and an adventitious virus. J Virol. 2010 Jun;84(12):6033-40. doi: 10.1128/JVI.02690-09

Свързани публикации