Ваксината за ЧПВ: между захаросаните обещания и реалността

ЧПВ ваксина

От десетилетие насам ваксината за човешки папилома вирус (ЧПВ) е широко обсъждана в научните среди и публичното пространство. Същевременно много важни детайли около нейните характеристики остават неизвестни или малко известни за голяма част от обществото, таргетните групи, а и за немалко медицински специалисти.

Неизвестен факт е, че клиничните изпитвания Фаза 3 на ваксината показват резултати за 5 бебета с вродени малформации, родени от ваксинирани майки в групата на забременелите до 30 дни след ваксинацията. Докато в плацебо групата няма нито едно бебе с малформации [1]. Ваксината вероятно се явява фактор за раждане на увредени бебета при определени условия. Дали лекарите предупреждават родителите за това преди ваксинация и дали ваксинираните стриктно се предпазват от забременяване след апликацията? Можем да се съмняваме в това, предвид ваксинирането и на рискови групи, раждащи по принцип в ранна възраст и с ниска здравна култура, или случайните тийнейджърски „грешки“ на немалко младежи. Няма яснота какъв процент увредени деца са родени заради скорошна бременност след ЧПВ ваксината и неинформираност и/или несъобразяване с рисковете от нея. Трагичните последици съответно са за цели семейства, без насреща да има никаква доказана полза срещу цервикален рак от ваксината. В българския имунизационен календар тя е по избор за 12-годишните момичета, но се предлага и на по-големи. Рекламира се изключително тенденциозно и агресивно под формата на “информационни кампании” на всевъзможни места, включително в училищата. Наличните ваксини са “Церварикс” и “Гардасил”.

Смисълът от ваксината срещу цервикален рак не може да бъде определен в близките 30 години [2,6]. Въпреки твърденията за „ефикасност“ срещу CIN2/CIN3 лезии, голямата част от тях са самообратими (самоочистват се от организма до 3 години без никаква намеса) [2,11], а средната възраст на диагностицираните с цервикален рак е 48 г. – при това положение е невъзможно при ваксина с проведени клинични изпитвания само между 3 и 8 години [6] да се установи предпазва ли от рак, който се развива за десетилетия, и дали на ваксината не е грешно приписвано самоочистването на голяма част от ЧПВ инфекциите, без тя да има принос в това. Освен това, при ваксинираните момичета и жени, които вече са инфектирани с ЧПВ, може да се ускори развитието на преканцерозните лезии. Същевременно има случаи на инвазивен цервикален карцином след ваксинация за ЧПВ, както и изолирани по-рядко срещани типове ЧПВ, които по принцип не се считат за онкогенни. Известни са над 200 типа човешки папилома вирус, като 40 от тях се изолират рутинно в долния генитален тракт на жените, 15 са онкогенните щамове, а ваксината съдържа само 2 онкогенни щама на вируса (16 и 18). Ракът на маточната шийка е изключително рядко последствие след ЧПВ инфекция [6]. Също така, ваксината е неефикасна срещу ЧПВ инфекции при жените на 20-49 години (но въпреки това лекари често я предлагат и на 20-30 годишните в България и по света, без да информират пациентите за тези данни). Ефикасността на ваксините се определя по изградените постваксинални антитела, като за ЧПВ ваксината е неизвестен минималният защитен титър [6], а наличието на антитела не означава непременно предпазване от болест. Ваксинираните живеят в заблуда за лъжовна сигурност, че са предпазени от рак. Вероятно голяма част от тях пренебрегват редовните прегледи и цитонамазка, които са единственият начин за предпазване срещу цервикален карцином, а държавата не предприема нищо, за да има редовни безплатни прегледи и изследвания, което автоматично ще понижи честотата на рак на маточната шийка, както е било в България преди 90-години на 20-ти век. Оправданията за липса на средства обаче липсват, когато става въпрос за заделяне на такива за спорна ваксина. Ракът на маточната шийка е преди всичко заболяване сред непосещаващи редовни прегледи жени или рядко изследвани. Предотвратимо заболяване е, ако се открие и лекува навреме. По-сериозен по честота е в развиващите се страни [2].

Ваксината погрешно и заблуждаващо се лансира като “предпазваща от рак”, без да има никакви научни доказателства за това [6,8,11]. Ракът на маточната шийка не е бил крайна точка на клиничните изпитвания преди разрешението за употреба на ваксината, а лезиите CIN2/CIN3 са били заместващи крайни точки [2,6]. Доклад за пореден случай на аденокарцином на маточната шийка при напълно ваксинирана жена с 3 дози ЧПВ ваксина още веднъж демонстрира непредпазващата ваксинална роля срещу цервикален рак – чрез PCR метода е изолиран именно серотип 16 на ЧПВ, който се съдържа във ваксината. Случаят повдига въпроси за ефикасността и безопасността на ваксината, като се посочват и предишни проучвания на откриване на високорискови ваксиносъдържащи се серотипове ЧПВ 16 и 18 при ваксинирани жени. Докладът подчертава необходимостта от по-сериозен диагностичен контрол при ваксинирани жени и че те не трябва да се чувстват защитени [7]. Систематичен обзор и други проучвания също установяват, че дизайнът на клиничните изпитвания на ваксината и тълкуването на данните за ефикасността са до голяма степен неадекватни. Селективно се докладват резултати от изпитванията, като се изключват данни, свързани с изследваните подгрупи, при които е установена по-ниска ефикасност [6,8,9,11]. Например, в групата за лечение, включваща ваксинирани жени по време на налична инфекция от ЧПВ 16 и/или 18, ефикасността на ваксината е била само 44% [1], другите резултати в кохортата за лечение при налична инфекция от други типове ЧПВ са още по-разочароващи. Реалните условия обаче не съответстват на контролираните условия при изпитванията, тъй като в популацията преди ваксинация никой не прави изследване на момичетата дали вече не са инфектирани с някои типове ЧПВ, за да не се прилага ваксината, а по презумция се приема, че младата възраст е гаранция за липса на сексуален живот и инфекция, което е погрешно. Още по-лошо – ваксината може да влоши състоянието при вече инфектирани момичета и жени. Други научни публикации също обсъждат прекалено оптимистичните очаквания за ефикасност и безопасност на ваксината, които са неоправдани и се препоръчва оптимизиране на цервикалния скрининг като предпазна мярка срещу рак, а не да се разчита на ваксини със съмнителен профил на ефикасност и безопасност [8]. Обсъжда се агресивната и непрозрачна намеса и роля от страна на фармацевтичните компании в държавната политика по отношение на ваксината [10].

Освен че е неефективна за предотвратяване на специфични заболявания (напр. рак на маточната шийка), ЧПВ ваксината може да доведе до здравословни проблеми във времето. Геномните структури на папилома вирусите във ваксините (като инактивирани частици с висока ефикасност) могат да нарушат тъканите на гостоприемника чрез различни механизми (напр. мутации на ДНК компоненти или интегриране в хромозоми на гостоприемника и нестабилност на геномни субструктури). Експозицията на вирусни частици и алуминиев адювант във ваксините, заедно с рутинните експозиции към други имунни нарушения, са „антигенно претоварване“ за имунната система, което може да спомогне за хронични проблеми – астма, очни или кожни алергии, горещи вълни, стомашно-чревни състояния или неврологични и автоимунни болести (вкл. потенциално фатални автоимунни васкулопатии [35]). Професионалистите и политиците в други страни започнаха да повдигат сериозни въпроси за „научната несигурност, свързана с безопасността на ваксините срещу ЧПВ… Недостатъчната наука, съчетана с непрофесионални и несправедливи критики към независими изследвания като това, което ЕМА постави срещу усърдните датски изследователи, е сериозна заплаха за научния прогрес и общественото здраве…“. Болезнено е да се предположи, че болестният статус на „бейби бумъра“, създаден преди половин век, може да се повтори, ако не е започнал, чрез ваксиниране на населението с ЧПВ или други ваксини (напр. за менингит, херпес зостер, грип), независимо от това дали ваксините са или не са замърсени с живи вируси. Такива подходи за измама биха могли да имат сериозни последствия за бъдещото поколение, ако политиците, професионалистите и обществеността не отчитат факта, че „интелектуалците“ в здравната система, които са отговорни за подобряването на общественото здраве, го унищожават [3].

Нов научен доклад установява, че ваксинираните с ЧПВ и/или МПР ваксина (за морбили, паротит, рубеола) момичета имат повече посещения при лекар (нужда от здравни грижи) в сравнение с неваксинираните. Кохортното проучване, проведено в Дания сред 214240 момичета на 12 години, ги разделя на 4 групи – ваксинирани с ЧПВ; с МПР; с ЧПВ + МПР; и неваксинирани. Като цяло, ваксинираните във всички групи са имали повече посещения при лекар преди и след ваксинациите, в сравнение с неваксинираните. След гореизброените ваксинации, за всички групи ваксинирани допълнително са се увеличили посещенията при лекар спрямо неваксинираните [4]. Това е много показателно за постваксиналните рискове от ЧПВ и други ваксини. Друга нова статия акцентира на част от нежеланите реакции след ваксината за човешки папилома вирус, както и проблемите при диагностицирането на нежеланите постваксинални реакции (можещи да се появят веднага, но и след години), анализа за връзка с ваксините, също и нуждата от нови и подобрени подходи за фармакологична бдителност върху ваксините [5]. Важно е да се отбележи, че при клиничните изпитвания на ваксината не е използвано инертно плацебо, а контролните “плацебо” групи са били ваксинирани с друга ваксина или самостоятелно с алуминиев адювант (каквато е по принцип практиката при изпитванията на ваксините), като по презумция се приема, че ваксината/адювантът на контролната група са “безопасни” въпреки наличната информация за нежелани реакции от тях. По отношение на ваксините истинско плацебо не се използва с довода, че е “неетично” към участниците, като изложени на “риск” от болести, за които има ваксини. По този начин се получава едно намаляване на нежеланите реакции от изпитваната ваксина – само при използване на истинско плацебо за контрола, може да проличат реалните честота и тежест на постваксиналните последици.

Нежеланите реакции, посочени в листовките на ЧПВ ваксините, са:
лимфаденопатия; главоболие; замаяност; инфекция на горните дихателни пътища; стомашно-чревни симптоми, включително гадене, повръщане, диария и коремна болка; болки в крайниците; астения, втрисане, умора, неразположение; сърбеж/пруритус, обрив, уртикария; миалгия; артралгия; повишена температура; реакции на мястото на инжектиране включително болка, зачервяване, хематом; подуване, целулит, индурация, локална парестезия; алергични реакции, включително анафилактични и анафилактоидни реакции, ангиоедем; синкоп или вазовагални отговори към инжектирането, понякога придружени от тонично-клонични движения; идиопатична тромбоцитопенична пурпура; остър дисеминиран енцефаломиелит; синдром на Гилен-Баре.

Освен тях, в научната литература са описани още множество и сериозни нежелани реакции от ЧПВ ваксината [12-71]: демиелинизиращи заболявания; първична яйчникова (овариална) недостъчност; паненцефалити; автоимунен хепатит; едностранна или двустранна загуба на зрението; хемипарези и парези; системен лупус еритематозус; васкулити и васкулопатии; папиледема; постурална ортостатична тахикардия (POTS); различни неврологични нарушения; грануломи на инжекционното място; комплексен регионален болков синдром (CRPS); автоимунен/възпалителен синдром, индуциран от адюванти (ASIA) и други автоимунни заболявания; смърт; соматофорни синдроми и дисавтономия; панкреатит; невропатия на малките фибри (SFN);  хроничен епифарингит; остра церебеларна атаксия; еритема мултиформе; тубулоинтерстициален нефрит; увеит; болест на Кикучи-Фуджимото; булозна дерматоза; хориоидит; липодистрофия; опсоклонус-миоклонус синдром; неврит на брахиалния плексус и други.

В редица държави родители на пострадали от ваксината момичета заведоха колективни съдебни искове за милиони долари срещу производителите и правителствата, например в Япония, Чили, Колумбия, като в Япония правителството се отказа да препоръчва ваксината. Учени и лекари от цял свят открито се противопоставят на масовата ваксинация с ваксина за човешки папилома вирус. Непрекъснато излиза информация за още пострадали от ваксината. При справка в редица сайтове за съобщаване за нежеланите постваксинални реакции в Европа и Америка, както и в сайтовете на програмите за обезщетения на пострадалите, се вижда, че ЧПВ ваксината е сред най-честите причинители на нежелани реакции спрямо други ваксини, включително осакатяващи, нелечими, доживотни или преждевременна смърт.

Рисковете от ваксината, съпоставени със съмнителната и недоказана полза, показват доста по-различна реалност от обрисуваните розови обещания за “безвредно предпазване от рак”, с които ни облъчват разни специалисти в публичното пространство и в лекарските кабинети, претендиращи да са единствена и последна инстанция в здравното ни “спасяване”. Спасението от “спасителите”, налагащи ни съмнителни стоки, е единствено в наши ръце.

 


*Допълнителна информация за ЧПВ ваксината можете да намерите в категория “преводи” на сайта, както и тук: http://medscienceresearch.com/Gardasil/


Цитирана литература:

1. Quadrivalent Vaccine against Human Papillomavirus to Prevent High-Grade Cervical Lesions
The FUTURE II Study Group. Quadrivalent Vaccine against Human Papillomavirus to Prevent High-Grade Cervical Lesions. N Engl J Med 2007; 356:1915-1927May 10, 2007 DOI: 10.1056/NEJMoa061741
http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa061741#t=article

2. Lee SH, Vigliotti JS, Vigliotti VS, Jones W. From Human Papillomavirus (HPV) Detection to Cervical Cancer Prevention in Clinical Practice. Cancers (Basel). 2014 Oct 2;6(4):2072-99. doi: 10.3390/cancers6042072.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4276957/

3. Khatami M. Safety concerns and hidden agenda behind HPV vaccines: another generation of drug-dependent society? Clin Transl Med. 2016; 5: 46. doi: 10.1186/s40169-016-0126-1
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5138175/

4. Krogsgaard LW, Vestergaard CH, Plana-Ripoll O, Lützen TH, Vestergaard M, Fenger-Grøn M, Bech BH, Rytter D. Health care utilization in general practice after HPV vaccination-A Danish nationwide register-based cohort study. PLoS One. 2017; 12(9): e0184658.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5590983/

5. Chandler RE. Safety Concerns with HPV Vaccines Continue to Linger: Are Current Vaccine Pharmacovigilance Practices Sufficient? Drug Saf. 2017 Aug 30. doi: 10.1007/s40264-017-0593-3.
https://link.springer.com/article/10.1007/s40264-017-0593-3

6. Gupta S, Kerkar RA, Dikshit R, Badwe RA. Is human papillomavirus vaccination likely to be a useful strategy in India? South Asian J Cancer. 2013 Oct-Dec; 2(4): 193–197.
doi:  10.4103/2278-330X.119887
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3889025/

7. Makris GM, Karakitsos P, Kotsifa E, Margari N, Poulakaki N, Sergentanis TN, Battista MJ, Chrelias C, Papantoniou N. Endocervical Carcinogenesis and HPV Vaccination: An Occasional Circumstance or a Gap in the Chain? Case Rep Obstet Gynecol. 2017;2017:4976741.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5237723/

8. Tomljenovic L, Spinosa JP, Shaw CA. Human papillomavirus (HPV) vaccines as an option for preventing cervical malignancies: (how) effective and safe? Curr Pharm Des. 2013;19(8):1466-87.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23016780

9. Tomljenovic L, Shaw CA. Who Profits From Uncritical Acceptance of Biased Estimates of Vaccine Efficacy and Safety? Am J Public Health. 2012 September; 102(9): e13–e14.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3482043/

10. Mello MM, Abiola S, Colgrove J. Pharmaceutical Companies’ Role in State Vaccination Policymaking: The Case of Human Papillomavirus Vaccination. Am J Public Health. 2012 May; 102(5): 893–898.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3483914/

11. Tomljenovic L, Wilyman J, Vanamee E, Bark T, Shaw CA. HPV vaccines and cancer prevention, science versus activism Infect Agent Cancer. 2013; 8: 6. doi: 10.1186/1750-9378-8-6
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3565961/

12. Álvarez-Soria MJ, Hernández-González A, Carrasco-García de León S, del Real-Francia MÁ, Gallardo-Alcañiz MJ. Demyelinating disease and vaccination of the human papillomavirus.. Rev Neurol, 2011, 52, 472. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21425100

13. Chang J, Campagnolo D, Vollmer TL, Bomprezzi R. Demyelinating disease and polyvalent human papilloma virus vaccination. Chang J, Campagnolo D. J Neurol Neurosurg Psychiatry. 2011 Nov;82(11):1296-8. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20935322

14. Colafrancesco S, Perricone C, Tomljenovic L, Shoenfeld Y. Human papilloma virus vaccine and primary ovarian failure: another facet of the autoimmune/inflammatory syndrome induced by adjuvants. Am J Reprod Immunol, 2013, 70, 309. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23902317

15. Das A, Chang D, Biankin AV, Merrett ND. Pancreatitis following human papillomavirus vaccination. Med J Aust, 2008, 189, 178. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18673112
16. Della Corte C, Carlucci A, Francalanci P, Alisi A, Nobili V. Autoimmune hepatitis type 2 following anti-papillomavirus vaccination in a 11-year-old girl. Vaccine, 2011, 29, 4654.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21596082

17. DiMari J Jr, Hajjar M, Ciesielski T. A 16-Year-Old Girl With Bilateral Visual Loss and Left Hemiparesis Following an Immunization Against Human Papilloma Virus. J Child Neurol, 2010, 25, 321. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20189933

18. Gatto M, Agmon-Levin N, Soriano A, Manna R, Maoz-Segal R, Kivity S, Doria A, Shoenfeld Y. Human papillomavirus vaccine and systemic lupus erythematosus. Clinical Rheumatology, 2013, 32, 1301. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23624585

19. Little DT, Ward HRG. Premature ovarian failure 3 years after menarche in a 16-year-old girl following human papillomavirus vaccination. BMJ Case Rep, 2012, bcr2012006879.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4543769/

20. Melo Gomes S, Glover M, Malone M, Brogan P. Vasculitis following HPV immunization. Rheumatology, 2013, 52, 581. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22879461

21. Mendoza Plasencia Z, Gonzalez Lopez M, Fernandez Sanfi el ML, Muniz Montes JR. Acute disseminated encephalomyelitis with tumefactive lesions after vaccination against human papillomavirus. Neurologia, 2010, 25, 58. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20388462

22. Rossia M, Bettini C, Paganoc C. Bilateral Papilledema Following Human Papillomavirus Vaccination. J Med Cases, 2011, 2, 222. http://www.journalmc.org/index.php/JMC/article/view/256

23. Pugnet G, Ysebaert L, Bagheri H, Montastruc JL, Laurent G. Immune thrombocytopenic purpura following human papillomavirus vaccination. Vaccine, 2009, 27, 3690.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19464550

24. Schäffer V, Wimmer S, Rotaru I, Topakian R, Haring HP, Aichner FT. HPV vaccine: a cornerstone of female health a possible cause of ADEM. J Neurol 2008, 255, 1818.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18491173

25. CNS demyelination and quadrivalent HPV vaccination. Sutton I, Lahoria R, Tan I, Clouston P, Barnett M. Mult Scler. 2009, 15, 116. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18805844

26. Wildemann B, Jarius S, Hartmann M, Regula JU, Hametner C. Acute disseminated encephalomyelitis following vaccination against human papilloma virus. Neurology, 2009, 72, 2132. http://www.neurology.org/content/72/24/2132.extract

27. Tomljenovic L, Colafrancesco S, Perricone C, Shoenfeld Y. Postural Orthostatic Tachycardia With Chronic Fatigue After HPV Vaccination as Part of the “Autoimmune/Autoinflammatory Syndrome Induced by Adjuvants”: Case Report and Literature Review. Journal of Investigative Medicine High Impact Case Reports, 2014,2(1),1.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4528866/

28. Blitshteyn S. Postural tachycardia syndrome following human papillomavirus vaccination. European Journal of Neurology, 2014, 21, 135. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24102827

29. Kinoshita T, Abe RT, Hineno A, Tsunekawa K, Nakane S, Ikeda S. Peripheral sympathetic nerve dysfunction in adolescent Japanese girls following immunization with the human papillomavirus vaccine. Intern Med, 2014, 53(19), 2185. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25274229

30. Brinth L, Theibel AC, Pors K, Mehlsen J. Suspected side effects to the quadrivalent human papilloma vaccine. Dan Med J, 2015, 62(4), A5064. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25872549

31. Della Corte Ca, Carlucci A, Francalanci P, Alisi A, Nobili V. Autoimmune hepatitis type 2 following anti-papillomavirus vaccination in a 11-year-old girl. Vaccine, 2011, 29, 4654
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21596082

32. Little DT, Ward HRG. Adolescent Premature Ovarian Insufficiency Following Human Papillomavirus Vaccination A Case Series Seen in General Practice. Journal of Investigative Medicine High Impact Case Reports, 2014, 2(4), 1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26425627

33. Anaya JM, Reyes B, Perdomo-Arciniegas AM, Camacho-Rodríguez B, Rojas-Villarraga A. Autoimmune/auto-inflammatory syndrome induced by adjuvants (ASIA) after quadrivalent human papillomavirus vaccination in Colombians: a call for personalised medicine. Clin Exp Rheumatol, 2015, 33(4), 545. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25962455

34. Yonee C, Toyoshima M, Maegaki Y, Kodama Y, Hayami H, Takahashi Y, Kusunoki S, Uchibori A, Chiba A, Kawano Y. Association of acute cerebellar ataxia and human papilloma virus vaccination: a case report. Neuropediatrics, 2013, 44(5), 265. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23378179

35. Tomljenovic L, Shaw CA (2012). Death after Quadrivalent Human Papillomavirus (HPV) Vaccination: Causal or Coincidental? Pharmaceut Reg Affairs S12:001. doi: 10.4172/2167-7689.S12-001

36. Wehbe E. A catastrophic failure. Am J Med. 2011 Mar;124(3):e7-9.
doi: 10.1016/j.amjmed.2010.09.020.

37. Blitshteyn S. Postural tachycardia syndrome after vaccination with Gardasil. European Journal of Neurology, 2010, 17, 7, 52. http://dx.doi.org/10.1111/j.1468-1331.2010.03021.x

38. Brinth LS, Pors K, Theibel AC, Mehlsen J. Orthostatic intolerance and postural tachycardia syndrome as suspected adverse effects of vaccination against human papilloma virus. Vaccine, 2015, 33, 22, 2602-2605. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25882168

39. Palmieri B, Poddighe D, Vadalà M, Laurino C, Carnovale C, Clementi E. Severe somatoform and dysautonomic syndromes after HPV vaccination: case series and review of literature. Immunol Res (2016). http://link.springer.com/article/10.1007/s12026-016-8820-z

40. Bizjak M, Bruck O, Kanduc D, Praprotnik S, Shoenfeld Y. Vaccinations and secondary immune thrombocytopenia with antiphospholipid antibodies by human papillomavirus vaccine. Seminars in Hematology. Volume 53, Supplement 1, 2016, S48–S50
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27312165

41. Pancreatitis after human papillomavirus vaccination: a matter of molecular mimicry. Mojca Bizjak, Or Bruck, Sonja Praprotnik, Shani Dahan, Yehuda Shoenfeld. Immunol Res. 2016. http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs12026-016-8823-9

42. Das A, Chang D, Biankin AV, Merrett ND. Pancreatitis following human papillomavirus vaccination. Medical Journal of Australia. 189, 3, 2008.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18673112

43. Martínez-Lavín M, Martínez-Martínez LA, Reyes-Loyola P. HPV vaccination syndrome. A questionnaire-based study. Clin Rheumatol. 2015 Nov;34(11):1981-3.
doi: 10.1007/s10067-015-3070-3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26354426

44. Martínez-Lavín M. Hypothesis: Human papillomavirus vaccination syndrome–small fiber neuropathy and dysautonomia could be its underlying pathogenesis. Clin Rheumatol. 2015 Jul;34(7):1165-9. doi: 10.1007/s10067-015-2969-z. Epub 2015 May 20. Review.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25990003

45. Kafaie J, Kim M, Krause E. Small Fiber Neuropathy Following Vaccination. J Clin Neuromuscul Dis. 2016 Sep;18(1):37-40. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27552388

46. Blitshteyn S, Brook J. Postural tachycardia syndrome (POTS) with anti-NMDA receptor antibodies after human papillomavirus vaccination. Immunol Res. 2016 Aug 25
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27561785

47. Hotta O, Tanaka A, Torigoe A, Imai K, Ieiri N; Japanese Focal Inflammation Research Group. Involvement of chronic epipharyngitis in autoimmune (auto-inflammatory) syndrome induced by adjuvants (ASIA). Research Group. Immunol Res. 2016 Sep 3.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27592233

48. Gruber N, Shoenfeld Y. A link between human papilloma virus vaccination and primary ovarian insufficiency: current analysis. Curr Opin Obstet Gynecol. 2015 Aug;27(4):265-70. Review.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26125978

49. Inbar R, Weiss R, Tomljenovic L, Arango MT, Deri Y, Shaw CA, Chapman J, Blank M, Shoenfeld Y. Behavioral abnormalities in female mice following administration of aluminum adjuvants and the human papillomavirus (HPV) vaccine Gardasil. Immunol Res. 2016 Jul 16.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27421722

50. Yonee C, Toyoshima M, Maegaki Y, Kodama Y, Hayami H, Takahashi Y, Kusunoki S, Uchibori A, Chiba A, Kawano Y. Association of acute cerebellar ataxia and human papilloma virus vaccination: a case report. Neuropediatrics. 2013 Oct;44(5):265-7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23378179

51. Studdiford J, Lamb K, Horvath K, Altshuler M, Stonehouse A. Development of unilateral cervical and supraclavicular lymphadenopathy after human papilloma virus vaccination. Pharmacotherapy. 2008 Sep;28(9):1194-7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18752390

52. Pérez-Carmona L, Aguayo-Leiva I, González-García C, Jaén-Olasolo P. The quadrivalent human papillomavirus vaccine: erythema multiforme and cutaneous side effects after administration. Dermatology. 2010;221(3):197-200. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20861606

53. Soldevilla HF. Briones SF. Navarra SV. Systemic lupus erythematosus following HPV immunization or infection? Lupus. 2012 Feb;21(2):158-61. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22235047

54. Wise LD1, Wolf JJ, Kaplanski CV, Pauley CJ, Ledwith BJ. Lack of effects on fertility and developmental toxicity of a quadrivalent HPV vaccine in Sprague-Dawley rats. Birth Defects Res B Dev Reprod Toxicol. 2008 Dec;83(6):561-72.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19025783

55. Segal L, Wilby OK, Willoughby CR, Veenstra S, Deschamps M. Evaluation of the intramuscular administration of CervarixTM vaccine on fertility, pre- and post-natal development in rats. Reprod Toxicol. 2011 Jan;31(1):111-20. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20851759

56. Aratani S. Fujita H. Kuroiwa Y. Usui C. Yokota S. Nakamura I. Nishioka K. Nakajimaa T. Murine hypothalamic destruction with vascular cell apoptosis subsequent to combined administration of human papilloma virus vaccine and pertussis toxin. Sci Rep. 2016; 6: 36943.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5105142/

57. Sawai T, Shimizu M, Sakai T, Yachie A. Tubulointerstitial Nephritis and Uveitis Syndrome Associated With Human Papillomavirus Vaccine. J Pediatr Ophthalmol Strabismus. 2016, 53(3), 190. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27224955

58. Hendrickson JE, Tormey CA. Human papilloma virus vaccination and dysautonomia: Considerations for autoantibody evaluation and HLA typing. Vaccine. 2016, 34(38), 4468
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27553747

59. Fernández-Fournier M, de Terán D, Barranco AT, Puertas I. Early cervical myelitis after human papilloma virus vaccination. Neurol Neuroimmunol Neuroinflamm. 2015, 2(1), e64.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4303480/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4204223/

60. Martínez-Lavín M. Fibromyalgia-Like Illness in 2 Girls After Human Papillomavirus Vaccination. J Clin Rheumatol. 2014, 20(7), 392. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25275771

61. Pellegrino P, Carnovale C, Perrone V, Antoniazzi S, Pozzi M, Clementi E, Radice S. Can HPV immunisation cause ADEM? Two case reports and literature review. Mult Scler. 2014, 20(6), 762. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23970503

62. Holt HD, Hinkle DM, Falk NS, Fraunfelder FT, Fraunfelder FW. Human Papilloma Virus Vaccine Associated Uveitis. Curr Drug Saf. 2014, 9(1), 65. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24191906

63. Cerami C, Corbo M, Piccolo G, Iannaccone S. Autoimmune neuromyotonia following human papilloma virus vaccination. Muscle & Nerve. 2013, 47(3), 466. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23364906

64. Watanabe T, Hashidate H, Hirayama Y, Iinuma Y. Kikuchi–Fujimoto disease following vaccination against human papilloma virus infection and Japanese encephalitis. European Journal of Pediatrics. 2012, 171(9), 1409. http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00431-012-1729-1

65. Menge T, Cree B, Saleh A, Waterboer T, Berthele A, Kalluri SR, Hemmer B, Aktas O, Hartung HP, Methner A, Kieseier BC. Neuromyelitis optica following human papilloma virus vaccination. Neurology. 2012, 79(3), 285. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22722628

66. Ikeya S, Urano S, Tokura Y. Linear IgA bullous dermatosis following human papillomavirus vaccination. Eur J Dermatol. 2012, 22(6), 787. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23113902

67. Khalifa YM, Monahan PM, Acharya NR. Ampiginous choroiditis following quadrivalent human papilloma virus vaccine. Br J Ophthalmol. 2010, 94(1), 137. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20385534

68. Ojaimi S, Buttery JP, Korman TM. Quadrivalent Human Papillomavirus recombinant vaccine associated lipoatrophy. Vaccine. 2009, 27(36), 4876. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19555713

69. Cohen SM. Multiple Evanescent White Dot Syndrome After Vaccination for Human Papilloma Virus and Meningococcus. J Pediatr Ophthalmol Strabismus. 2009.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19645392

70. McCarthy JE, Filiano J. Opsoclonus myoclonus after human papilloma virus vaccine in a pediatric patient. Parkinsonism Relat Disord. 2009, 15(10), 792. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19447066

71. Debeer P, De Munter P, Bruyninckx F, Devlieger R. Brachial plexus neuritis following HPV vaccination. Vaccine. 2008, 26(35), 4417. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18602437


Свързани публикации