Колко ефикасни са ваксините?

Нежелани реакции след ваксинация

Данни от български медицински списания показват заболеваемостта от някои инфекциозни болести и ваксинационния статус на заболелите. Цифрите ясно сочат немалка неефикасност на част от ваксините, като в някои случаи процентът ваксинирани заболели е драстично по-голям от този на неваксинираните.

Туберкулоза и БЦЖ

Вече в световен се знае, че ваксината БЦЖ има малка ефикасност и е премахната от имунизационните календари в доста европейски и други страни, в някои от десетилетия. 15-годишно индийско проучване¹  – най-мащабното в света досега за тази ваксина, недвусмислено заключава, че БЦЖ не предлага защита срещу туберкулоза при деца и възрастни и не намалява разпространението на заболяването. В проучване², публикувано в Lancet, се казва, че БЦЖ реваксинацията в ученическа възраст – 7-14 г., е ефикасна 9%, не осигурява значителна допълнителна защита и не трябва да се препоръчва. За сравнение – България е единствената страна в света, в чиито календар има 4 задължителни реваксинации, провеждани след проба Манту.

Учените в световен мащаб уточняват, че ваксината е малко по-ефикасна при туберкулозен менингит, но конкретни данни от България донякъде противоречат на това – като цяло при много ниска заболеваемост от туберкулозен менингит у нас, през годините данни сочат за заболели ваксинирани:

5 случая на туберкулозен менингит, всичките при ваксинирани деца. Две от тях са увредени за цял живот, третото умира. При него има и БЦЖ-ит като сериозна нежелана реакция. Заради ваксината случаите протичат атипично и диагнозата е затруднена и забавена, съответно и лечението, и резултатът е налице. Проба манту дава грешни резултати при всичките.

– Трудности при диагнозата на туберкулозния менингит в детска възраст , Г. Михайлов, Б. Бойкинов, М. Клинканова, Т. Шмилев, М. Панова, И. Иванов, Е. Генев – Педиатрия, бр.1/2001 г.

2 случая на туберкулозен менингоенцефалит – при момче на 1г. и месец и момиче на 6 години – и двете ваксинирани.  Живеят при лоши битови условия, с недобро хранене и лоша санитарна култура. По-малкото дете е било в контакт с туберкулозно болен, при другото не е установен такъв.

– Съвременни аспекти в протичането на туберкулозната невроинфекция в детска възраст, М. Димитрова, Л. Пекова, Г. Йосифова, Зл. Караславова

В документ³ на американската Агенция по храни и лекарства се посочва:

„Въпреки че над 2 милиарда души са били имунизирани с БЦЖ, и в момента тя е официално препоръчвана ваксина в повече от 180 страни, с изключение на САЩ, ефикасността на BCG като ваксина срещу туберкулоза остава спорна. Проучвания показват, че ефикасността на BCG ваксината (различни щамове от различни производители) срещу туберкулоза е променлива, варираща 0-80%. Един скорошен мета-анализ на данните от 14 проучвания и 12 контролни изследвания заключават, че цялостния защитен ефект на BCG срещу туберкулозна инфекция е 50%.”

Хепатит Б

„От направеното проучване става ясно, че въпреки приемите на специфична ваксина за хепатит В, децата до 1-годишна възраст при налични епидемиологични предпоставки не само боледуват, но и прекарват заболяването по-тежко.“

– доц. д-р Л. Пекова дм, д-р Г. Йосифова, д-р М. Димитрова, д-р Зл. Караславова, д-р Д. Петров – Остър хепатит в детска възраст. Поглед върху актуалното състояние на проблема, сп. Мединфо, бр.10/2015

За 2013 г.: „Хепатит Б – 302 заболели,  от 1-19 годишните 57,50% са ваксинирани и със завършена имунизационна схема, 1 с незавършена, 1 неваксинирано, за 15 случая няма данни.

За 2014 г.: Заболели от Хепатит Б във възрастта 1 до 19 години – 57,14 % са със завършена имунизация, 8 случая са без данни за имунизация, а 1 дете на възраст 1-4 г. е с незавършена имунизационна схема (2 приема ваксина).

„Други фактори, които са в състояние да предизвикат промени в генома, са контактът на вируса с имунната система на човешкия организъм при заразяване, провежданото лечение с различни препарати и масовите имунизационни програми. Най-големият проблем е появата на мутирали варианти на вируса, които са в състояние да се „изплъзнат“ от имунния отговор, формиран при масовото прилагане на ваксини.“

– Медицински преглед, 40, 2004, № 1, 22-32.- Мутации в генома на хепатитния В-вирус и тяхното значение, А. Сакарев и П. Теохаров

Коклюш

За периода 2007-2010 г. – 55,8% от заболелите от коклюш в България са ваксинирани с 3 дози – имат завършен имунизационен статус. С 1 доза са 5,93%, с 2 дози – 2,70%, с неизвестен имунен статус са 11,08%. Само 23,72% са без прием на ваксина. Лабораторно потвърдени са 94,34% от случаите.

– Епидемиология и профилактика на коклюша в България – 1921-2010 г., Й. Митова, Н. Рибарова, Б. Халова – Български медицински журнал, 2/2011 г.

„Данните относно имунизационния статус на случаите на коклюш показват, че около 50% от всички съобщени случаи за последните 2 год. са при имунизирани с 3 и повече дози ДТК. Имунизационният статус на съобщените между 2006-2009 г. случаи показва, че 30% от заболелите под 1-годишна възраст и 72% от всички случаи над 1 година са ваксинирани и са със завършена имунизационна схема, т.е. получили са 3 дози ДТК ваксина.“

– Контрол на коклюшната инфекция в България, Н. Владимирова, Мединфо – бр.08/2010

През 2013 г. са регистрирани са 89 заболели от коклюш – 59,55% са ваксинирани и със завършена имунизационна схема, 10,11% имат една или две дози ваксина, за 11,94% няма данни, 19,10% не са ваксинирани*.

„Значително увеличаване на случаите от коклюш се наблюдава в Европа и Съединените щати, както и в други страни с високо ваксинационно покритие. Това ни навежда на мисълта, че коклюшът продължава да циркулира в популацията, понякога безсимптомно при ваксинирани хора, които са здрави носители и разпространители на инфекцията.“

– Коклюш – има ли спасение, Кантарджиев, Бранкова, Левтерова, Панайотов – МедикАрт, бр. 4/2011

Една от причините за неефикасността на ваксините са големите генетични различия между ваксиналните щамове и циркулиращите в популацията. Това се отнася и за коклюшната ваксина:

„С разработения и въведен от нас метод за типизиране установихме VNTR хомоложност между циркулиращите в обществото щамове от една страна, и от друга – техните VNTR различия от ваксиналния щам B.pertussis 358 vac, използван доскоро в нашата страна за производството на цялоклетъчната противококлюшна ваксина.

Тези щамове нямат нищо общо помежду си и са много отдалечени.

С тези наши резултати и изводи потвърждаваме наблюдаваната тенденция и в други страни с високо ваксинационно покритие за значителни различия между циркулиращите в обществата щамове и ваксиналните такива.

Това може да доведе до увеличена вирулентност на патогенната популация и по-силна имунна супресия, водеща до намаляване ефекта от ваксинациите (Van Gent et al. 2012).

В България този процес на адаптивна еволюция е започнал още с началото на масовата имунопрофилактика през 1957 г. с тривалентна целоклетъчна ДТК (дифтерия-тетанус-коклюш) ваксина. Наложително е да се разработват нови ваксинални щамове, които да са генетично и имуногенно максимално близки до актуално циркулиращите клинични щамове, така както се подхожда ежегодно с производството и прилагането на противогрипната ваксина. С помощта на приложените изследвания чрез MLVA метода ние доказваме, че циркулиращите в обществото щамове са VNTR различни от използвания до скоро ваксинален щам B.pertussis 358 vac.“

– Молекулярно-генетични проучвания върху етиологията на коклюша в България, Автореферат, Надя Боянова Бранкова

Паротит

„От 1821 заболели (от паротит в област Плевен през 1993-2008 г.) с имунизация са 1205. Относителният дял на заболелите имунизирани лица за периода 1997-2008 г. е 66%. През всички години от проучвания период се регистрират заболели имунизирани лица, като през 2003 г. всички заболели (100%) са с проведена имунизация… По-висок относителен дял на имунизираните се наблюдава през епидемичните 1997-1999 г., между 75 и 98%. От проучения имунизационен статус на заболелите лица се установи, че 91% са с проведена имунизация с 1 прием ваксина (предимно моноваксина според авторката). Сред заболелите преобладават имунизирани, съответно 75 (84%) през 1997 г., 304 (98%) през 1998 г. и 334 (75%) през 1999 г. Броят на имунизираните заболели от паротит е 57 (2000 г.), 334 (2001 г.), 19 (2002 г.), 13 (2003 г.), 1 (2004 г.), 19 (2005 г.), 14 (2006 г.), 3 (2007 г.), 32 (2008 г.). Указаният период посочва началото на прилагането на комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, която е регламентирана в страната от 1992 г., и първите подлежащи контингенти са получили ваксина на 13-месечна възраст през 1993 г. През 2001 г. започва прилагането на реимунизация на 12-годишна възраст със същата ваксина.“

– Eпидемиологичен анализ на имунизационната структура сред детското население в област Плевен по отношение на епидемичния паротит, М. Карчева – Обща медицина, бр. 1/2011

През 2013 г. от паротит са заболели 25 лица – 32% са ваксинирани и със завършена имунизационна схема, 28% с една доза ваксина, при 28% няма данни, 12% не са ваксинирани**.

Пневмококови заболявания и ваксини

„Недостатък на конюгираните пневмококови ваксини е, че съдържат ограничен брой серотипове, а имунитетът, който се създава е серотипово специфичен. Освен това опитът на държавите, които проведоха рутинна имунизация със 7-PCV показа, че много скоро след ваксинация (2-3 години) се наблюдава феноменът на „смяна на серотиповете” (най-често ваксинални серотипове при ИПИ бяха заменени от други серотипове, невключени в PCV ваксината).”

– Л. Сечанова, Серотипове и резистентност към антибиотици при  Streptococcus pneumoniae, Мединфо, бр. 12/2011

„Епидемиологични данни от България и от региона показват наличие на серотипове, които не се покриват от PCV 10 (Синфлорикс), което означава, че може да очакваме развитие в бъдеще на по-висока заболяемост, свързана с неваксиналните серотипове S. pneumoniae. Нашият случай показва необходимостта от приложение на пневмокококова конюгирана ваксина с по-широк спектър на серотипово покритие.

Световният опит показва, че след въвеждането на пневмококовите конюгирани ваксини заболяванията, причинени от ваксиналните серотипове пневмококи намаляват, но се съобщава за нарастваща честота на изолиране на неваксинални S. pneumoniae серотипове, както и на антибактериалната резистентност при тях.“

– Streptococcus pneumoniae менингит серотип 6А при дете, имунизирано с 10-валентна пневмококова конюгирана ваксина – Д-р И. Боев, доц. д-р Л. Сечанова, проф. д-р М. Стойчева, д-р А. Петров – сп. Мединфо, бр.10/2012.

Морбили

“От 2249 заболели от морбили през 2009 година в 20% са били приложени 2 имунизации МПР, а в възрастовата група 13 месеца – 11 години имунизираните еднократно и разболели се деца са били 52%. Тези данни излизат от референтните 5% неефективност на продукта…”

– Доклад за резултати от проучването за епидемията от морбили на БХК

Полиомиелитни ваксини

„За разлика от ОПВ, ИПВ предизвиква много слаб имунитет в чревния тракт. Когато имунизирано с ИПВ (инактивирана полио ваксина) лице се зарази с див или с циркулиращ произхождащ от ОПВ (живата ваксина) вирус, този вирус може да се размножи в чревния тракт и да се излъчва с изпражненията, като така продължава циркулацията си.“

– Писмо на МЗ до Администрацията на Министерски съвет във връзка със запитване за живата полиомиелитна ваксина (№ 1842/13 от 28.11.2013)

Ротавирусни инфекции и ваксини

„Друг съществен недостатък на наличните ротавирусни ваксини е тяхната нестабилна реасортантна природа. Проучване на Donato et al. (2012), проведено в Австралия показва, че 13 от 61 ваксинирани с Ротатек деца развиват остър гастроентерит, причинен от ваксино-дериватен G1P[8] щам, резултат от реасортация между два ваксинални щама G1P[5] и G6P[8]. Появата на ваксино-дериватни ротавируси (vdRV), причиняващи заболяване, се съобщава още при ваксиниране с Ротарикс (Rose et al., 2013) и Ротатек (Hemmin and Vesikari, 2012; Bucardo et al,. 2012), а трансмисия на vdRV от ваксинирано на неваксинирано родствено лице е документирано многократно (Payne et al,. 2010; Rivera et al,. 2011).“

– Проблеми и начините за преодоляването им при имунизация с настоящите ротавирусни ваксини, З. Младенова, сп. ТопМедика 1/2016


¹ Tuberculosis Research Centre (ICMR), Chennai, Fifteen-year follow up of trial of BCG vaccine in south India for tuberculosis prevention. Indian J Med Res 1999; 110: 56-69. http://icmr.nic.in/ijmr/2013/march/ijmr_classic3.pdf
²  http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(05)67145-0/abstract
³  http://www.fda.gov/downloads/biologicsbloodvaccines/vaccines/approvedproducts/ucm202934.pdf
* Остри заразни болести в България през 2013 г. (Основни епидемиологични показатели) – М. Кожухарова, А. Курчатова, К. Пармакова, Н. Владимирова, Л. Маринова, Т. Георгиева, А. Минкова, Р.Филипова
** Остри заразни болести в България през 2014 г. (Основни епидемиологични показатели), М. Кожухарова, А. Курчатова, Л. Маринова, Н., Владимирова, Т. Георгиева, В. Стефанова, К. Пармакова, А. Минкова