Ваксинален морбили вирус се открива до 800 дни след ваксинацията

ваксинален морбили вирус

Ново проучване прави забележително откритие за наличие на РНК на ваксиналния морбили вирус до 800 дни в респираторния тракт на деца след ваксинация с МПР. Изследването обхваща периода 2013–2017 г., през който са получени 9 940 проби за рутинна диагностика на морбилен вирус чрез PCR анализ от щатите Куинсланд и северен Нов Южен Уелс, Австралия.
През този период в 141 проби е открит ваксинален морбилен вирус (MeVV). Всички ваксинални щамове, които са живи атенюирани, използвани в различни морбилни ваксини по света, независимо дали моноваксини или комбинирани, спадат към генотип А на вируса.
Проучването (McMahon et al, 2019), от което надолу има преведени части, открива РНК на ваксиналния морбили вирус повече от 100 дни (101–784 дни) след ваксинацията в проби от 11 деца на възраст от 18 до 45 месеца. 4 деца са получили ваксината MMR II (Merck Sharp & Dohme Corp., САЩ), 5 деца – Priorix (GSK Biologicals, Белгия) и 2 деца – Priorix-tetra (GSK Biologicals, Belgium). Пет деца са имали коинфекция с други вируси. Десет случая, потвърдени чрез секвенционен анализ, са определени като генотип А. 11-тият случай не може да бъде секвениран вероятно заради ниското ниво на РНК (F gene RT-rPCR CT value: 39).
В обсъждането авторите цитират систематичен обзор (Greenwood et al., 2016), според който няма документирани данни за предаване на MeVV от човек на човек, но обзорът е изключил от разглеждане научно съобщение на David S. Millson (1989), в което той информира за предаване на ваксинална морбилна инфекция от братче на по-малка сестричка. Съобщението е на база клинични симптоми и заради липсата на генотипиране не може да се потвърди предаване, но и не може да отхвърли възможността морбилният ваксинален щам Schwarz да е пренесен от ваксинираното 4-годишно момченце на 8-месечната му сестричка, като децата развиват идентична клинична картина – момчето 10 дни след ваксинацията, контактното момиченце няколко дни след него.
McMahon и съавтори вмъкват хипотеза за „отлични“ профили на ефикасност и безопасност на ваксината, но това най-честно са привнесени стандартни изречения, за да минат статиите през рецензентите и да бъдат публикувани. В контекста на немалкото заболели ваксинирани и деца със сериозни нежелани реакции, подобни изречения звучат не намясто. Повече информация относно морбилната ваксина (МПР) може да прочетете тук.

/бележки на редактора/

Съобщението на David S. Millson
Съобщението на David S. Millson

Източник: Millson DS. Brother-to-sister transmission of measles after measles, mumps, and rubella immunisation. Lancet. 1989 Feb 4;1(8632):271. DOI: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(89)91274-9


РНК на ваксиналния морбили вирус в деца повече от 100 дни след ваксинацията

Автори: Jamie L McMahon, Ian M Mackay, Stephen B Lambert

Абстракт

Ваксината за морбили се използва от 1960 г. насам с отлични профили за безопасност и ефективност. Съществуват ограничени данни за откриване на РНК на ваксиналния морбилен вирус (MeVV) в хора след ваксинация. Налични доказателства показват, че MeVV РНК може да бъде идентифицирана до 14 дни след ваксинацията, като откриването извън този период е рядко. При рутинно диагностично тестване използвахме две степени на полимеразна верижна реакция в реално време с обратна транскрипция (RT-rPCR) за идентифициране на РНК на морбилния вирус (MeV) и на ваксиналния морбилен вирус, последвани от потвърждаване на позитивния резултат на RT-rPCR секвенцията чрез полу-гнездова конвенционална RT-PCR. Докладваме за откриване и потвърждаване на ваксинална морбили-вирусна РНК в респираторния тракт на 11 деца между 100 и 800 дни след последното получаване на ваксина, съдържаща морбили. Тези нови предварителни констатации подчертават важността на генотипирането на всички морбили-вирусни детекции и подчертават необходимостта от по-нататъшна работа за оценка дали персистиращата ваксинална морбили-вирусна РНК представлява жизнеспособен вирус и дали може да се осъществи предаване към близки контакти.

Дискусия

По време на рутинен PCR скрининг в отговор на клинични искания за MeV тестване, ние открихме генотип А (бел.ред – ваксиналният морбилен вирус) MeV РНК в представени респираторни проби между 100 и 800 дни след най-скорошната дата на ваксинация от 11 деца за период от пет години. Потвърдихмe наличието на РНК с помощта на MeV-специфичен RT-rPCR анализ, последван от използване на полу-гнездови конвенционален RT-PCR и нуклеотидно секвениране. Констатации от такова естество в човешка клинична проба толкова дълго след документираната ваксинация, не са описани до сега.

Детекцията на MeV е рядко описвана няколко месеца след инфекцията и открита в редица тъкани. Устойчиви, често мутирали, MeV инфекции причиняват редки, понякога фатални усложнения, включително енцефалит с включване на морбилни телца и субакутен склерозиращ паненцефалит много години след инфекцията [10]. РНК на MeV, което не е описано по-подробно, е открита в илеални биопсии от две деца най-малко шест месеца след получаването на последната морбили съдържаща ваксина, но не са тествани респираторни места [11]. Отчетена е забавена детекция на MeV в нереспираторни тъкани: една статия описва наличието на MeV РНК в лимфоцитите на здрави хора, които са имали див тип инфекция допреди 30 години [12]. Въпреки това, анализът на секвенциите в това изследване предполага скорошна асимптоматична инфекция с MeV, а не персистиране на вируса. РНК на MeV е бил открита в аспирации на костен мозък, взети за диагностициране на злокачествени костни заболявания [13]. MeV РНК е бил открита в аутопсионна тъкан на очевидно здрави хора, чрез използване на PCR са открити следи в мозъка, белите дробове, черния дроб, бъбреците и далака (8–20% честота на откриване) [14]. Данните за откриване на ваксинален морбилен вирус в клинични проби при хора са ограничени: това може да е така, защото специфичното тестване на MeVV е необичайно, разпознаването на MeVV е рядкост, симптомите не са свързани с присъствието на MeVV РНК, или комбинация от всички тези неща. За разлика от дивия тип вирус, MeVV секвенции не са представяни рутинно на СЗО Measles Nucleotide Surveillance (MeaNS) database [5]. Отчита се само разпознаването на MeVV до 14 дни след ваксинацията [15-17]. Има само един случай докладван на откриване от назофаринкса пет седмици след ваксинацията [18]. Генотип А, свързан с ваксината, също е бил откриван в урината 25 дни след ваксинация [19]. Нашето описание на тази малка серия от случаи вероятно е възможно поради редица причини: засилено наблюдение, включващо увеличаване на заявките за тестване в среда на елиминиране; прилагането на все по-чувствителни PCR анализи за многохилядните образци; и способността за бързо откриване и диференциране на дивия тип MeV от ваксиналния.

Ние докладваме тези предварителни констатации като първоначално съобщение, но признаваме ограниченията в нашата работа. Първо, докладвахме данни само за 11 случая на MeVV РНК откриване. От това не е възможно да се определи дали РНК на MeVV може да бъде периодично намирана в някои наскоро ваксинирани индивиди или докладваме наистина рядко събитие. Също така, поради малкия брой случаи не е ясно дали тези открития са конкретно свързани с едновременното присъствие на други респираторни вируси. И накрая, откриването на MeVV РНК само по себе си не позволява преценка дали е наличен инфекциозен вирус.

Необходима е по-нататъшна работа за разширяване на нашите предварителни заключения. Това включва оценка дали установената РНК на MeVV произтича от жизнеспособен вирус или от процес на РНК транскрипция, произвеждащ неинфекциозен или никакъв вирус. Ако се формира жив вирус, е важно да се оцени дали се осъществява предаване към близки контакти. Трябва да се отбележи, че няма документирани данни за предаването на MeVV от човек на човек [20]. (бел.ред – вж пояснителните бележки над статията). Тези допълнителни детайли са необходими, за да се разбере значението на нашите открития и техните последствия за имунното стимулиране, контрола на болестите и постигане и поддържане на целите на СЗО за елиминиране на морбили. Констатациите ни подчертават също значението на генотипирането на всички MeV детекции не само за предоставяне на лабораторни доказателства за липса на ендемична циркулация на морбилен вирус, но и за документиране на разпространението и подробна епидемиология на откриването на генотип А.

 

Превод: Мила Павлова
Източник:
Jamie L McMahon, Ian M Mackay, Stephen B Lambert. Measles vaccine virus RNA in children more than 100 days after vaccination. bioRxiv 548701;
doi: https://doi.org/10.1101/548701


Свързани публикации