Колко «незначителен» е алуминиевият адювант във ваксините?

алуминиев адювант

алуминиев адювантПроф. Кристофър Ексли коментира в нова статия, че прилагането на дори само една алуминий-съдържаща ваксина е остро излагане на алуминий. Разглеждайки наличните данни, той заключава, че науката не подкрепя твърдението, че количеството алуминий във ваксините е „мъничко“.

Алуминият в само една доза ваксина Инфанрикс хекса (каквато се прилага и в бг календар) е еквивалентен на експозицията на алуминий, който бебето би получило чрез кърмене за 150 дни, и равен на 25 пъти дневната доза алуминий, получена от най-замърсените с алуминий бебешки храни. Трябва също да се вземе предвид, че бебетата и децата получават няколко алуминий-адювантни ваксини в няколко дози от всяка, дори в някои случаи част от тях се поставят едновременно (което родителят може да откаже). Излагането на алуминий чрез ваксини, за разлика от орално приетия алуминий, е остра експозиция, и бебешката физиология ще реагира различно на такова излагане на висока концентрация на алуминий за много кратък период от време.

Проф. Ексли анализира темите, интересуващи любознателните родители – колко алуминий се съдържа във ваксините, „незначително“ ли е или много, каква е разликата между инжектирания чрез ваксини алуминий и приемания чрез кърмата и детските храни, как реагира организмът на различния прием?

В момента около 20 детски ваксини включват алуминиев адювант. Ваксинната индустрия дава съдържанието на алуминий в отделна ваксина като количество (тегло) на алуминий (не на алуминиеви соли) на единица обем на ваксина (обикновено 0,5 ml). Действителното тегло на алуминиевите соли във всеки ваксинален препарат всъщност е приблизително десет пъти по-високо. Като пример, производителят на Инфанрикс Хекса съобщава, че тя съдържа 0,82 mg алуминий на ваксина (0,5 ml). Тоест теглото на алуминиевата сол в тази ваксина е приблизително 8 mg, което е около 10 пъти повече от това на общо всички останали ваксинални компоненти.

Тъй като алуминият няма известна роля в организма за разлика от други метали, при които инжектирането им веднага би предизвикало противодействие от страна на организма в опит за отстраняване на токсиканта, при алуминия възстановителни опити за детоксикация не са задействани и „обработката“ на алуминиев адювант на инжекционното място е случайна и хаотична. Това се случва, защото алуминият в тялото, за разлика от други метали, не е обект на никаква форма на хомеостаза.

Алуминият, който се инжектира в мускула като адювант чрез ваксината, потенциално има непрекъснат достъп до детския мозък. Това е така, защото няма предпоставка за преминаването му през черния дроб – основният орган за детоксикация при хората. Когато бебето получи 8 mg алуминиева сол или 0,82 mg алуминий от ваксината, също ще погълне 0,1 mg алуминий чрез кърмата. Прилагайки условни критерии, може да се прецени, че 10% от приетия алуминий или 0,01 mg/ден алуминий от кърмата се абсорбира през детския стомашно-чревен тракт. Но кръвта пренасяща абсорбирани от червата хранителни вещества и токсини до останалата част от тялото, първо трябва да премине през черния дроб за детоксикация на организма.

Ако се приеме, че черният дроб е 75% ефикасен в това отношение при възрастни, той вероятно е само 50% ефективен при кърмаче и излагането на бебето на алуминий чрез кърмене е приблизително 0,005 mg алуминий всеки ден, така през първите 8 седмици или 56 дни от живота си, кърменото бебе ще получи общо 0,28 mg алуминий. На 56-ия ден бебето получава еднократна доза от 0,82 mg алуминий чрез ваксината Инфанрикс Хекса, което е 3 пъти повече от количеството алуминий, което бебето е получило през всичките предишни 55 дни преди ваксинацията (при условие че това е първата приложена ваксина, докато в бг календар първата ваксина с алуминий е още на 24 час от раждането). С бебешките храни може да е изложено на 0,030 mg алуминий всеки ден до ваксинацията на 56-ия ден. Дори при този най-лош сценарий, излагането на алуминий в деня на ваксинацията е 25 пъти по-високо за бебето чрез ваксината, отколкото чрез хранене.

Остро срещу хронично излагане на алуминий: Кърменето или храненето с адаптирани млека е хронично излагане на алуминий, който има потенциал да се екскретира от тялото на бебето с урината. Концентрацията на алуминий (а не алуминиева сол) във ваксината след инжектирането е 0,82mg/0,5mL или 1,64 mg/mL, или 1,64 g/L, или приблизително 60 mmol/L. Алуминиевите добавки не са инертни депа на инжекционното място; те са източници на биологично реактивен алуминий. Изследвайки клетъчната токсичност на алуминия, се установява значителна генотоксичност в лимфоцитите, изложени на само 0,020 mmol/ алуминий, друго изследване отчита значителна имуносупресия в Т и В-лимфоцитите за 0,6 mmol/L алуминий. При макрофагите е установена 50% клетъчна смърт при обща концентрация на алуминий 10 mmol/L, и т.н. Концентрацията на алуминий на инжекционното място на ваксината е много висока в сравнение с проучванията върху клетъчната цитотоксичност в научната литература. Това е остро излагане на алуминий и води до значителна цитотоксичност, включително некротична клетъчна смърт.

Докато някои клетки са увредени, други клетки действат да коригират ситуацията, като поемат алуминиевия адювант в своята цитоплазма, това намалява концентрацията на токсичен алуминий на инжекционното място, но същевременно може да е истинският проблем, свързващ алуминиевите адюванти с тежки нежелани постваксинални реакции. Тези заредени с алуминий клетки остават жизнеспособни в продължение на дни, потенциално седмици, което означава, че те могат да транспортират товара си от алуминий навсякъде в тялото, включително в мозъка на бебето, като подобни процеси вече са документирани.

Проф. Ексли коментира също така, че лекарите, които са отговорни за приложението на ваксините, изглежда не са информирани за свойствата на алуминиевите ваксинални адюванти и начина им на действие, особено в светлината на определението на Janeway за алуминиевия адювант като „мръсна малка тайна на имунолога“.


Оригинален източник на информацията:
Exley C, An aluminium adjuvant in a vaccine is an acute exposure to aluminium, Journal of Trace Elements in Medicine and Biology (2019), 57 (2020) 57–59.
doi: https://doi.org/10.1016/j.jtemb.2019.09.010
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0946672X19304201

Свързани публикации