Критичен анализ на референтните проучвания върху токсикокинетиката на алуминий-базираните адюванти

токсикокинетика алуминиеви адюванти
токсикокинетика алуминиеви адюванти
Снимка: pl.wikipedia.org

Автори: Masson JD, Crépeaux G, Authier FJ, Exley C, Gherardi RK

Резюме

Прегледахме трите референтни токсикокинетични проучвания, които често се използват за предполагаемата безвредност на алуминий-базирани адюванти. Едно от експерименталните изследвания (Flarend и съавтори, 1997) използва изотопи на алуминия. Това проучване отхвърля клетъчното улавяне на адювантите. Провежда се за кратък период от време (28 дни) и използва само два заека с инжектиран адювант. Като резултат от експеримента се доказва задържането на 78% от алуминиевия фосфат и 94% от алуминиевия хидроксид, като и двата резултата са несъвместими с (хипотезата за) бързо елиминиране чрез урината на получения с ваксината алуминий. Анализът на разпределението в тъканите пропуска три важни места за задържане: инжектирания мускул, дрениращия лимфен възел и костта.

Две други теоретични проучвания оценяват потенциалния риск от съдържащи алуминий ваксини при кърмачета, вземайки предвид минималното ниво на риска при орален прием, екстраполиран след опити върху животни.

Keith и съавтори (2002) използват прекалено високи стойности за ниво на риск при орален прием (2mg/kg/d), грешен модел на 100% незабавна абсорбция на алуминия във ваксината, като не отчитат недостатъчната зрялост на бъбречната и кръвно-мозъчната бариера.

Mitkus и съавтори (2011) приемат, че алуминият се абсорбира, като извършват грешни изчисления за продължителността на абсорбцията. Пренебрегват се частиците алуминий, заловени от имунните клетки, което играе роля в системната дифузия и невровъзпалителните възможности на адюванта. Използваното минимално ниво на риска при орален прием е не само неточно (перорален прием срещу инжектиран адювант), но и твърде високо (1 mg/kg/d) по отношение на експерименталните проучвания за ефектите от алуминий-индуцираната памет и поведенческите промени.

Както оскъдността, така и сериозните слабости на тези проучвания силно подсказват, че трябва да се извършат нови експериментални изследвания за токсикокинетиката на алуминиевите адюванти в дългосрочен план и по отношение на различни възрасти, за да се гарантира безвредността и да се възстанови доверието на населението във ваксините, съдържащи алуминий.

 

Източник:
Masson JD, Crépeaux G, Authier FJ, Exley C, Gherardi RK. [Critical analysis of reference studies on aluminium-based adjuvants toxicokinetics]. [Article in French]. Ann Pharm Fr. 2017 Jul;75(4):245-256. doi: 10.1016/j.pharma.2017.04.004. Epub 2017 May 31.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28576261

Свързани публикации