Пострадали от ваксини деца: част 2

Пострадали от ваксини

Случаите на пострадали и увредени от ваксини деца са разказани и документирани във фейсбук групата ни:
За или Против задължителните ваксини

Ирен Борисова:

„Моята дъщеря сега е на 29 години. Разказала съм я в доста групи, на доста стени и не спирам да я разказвам… Пострада от полиомиелитната ваксина, като 3 месечно бебе.. Беше 14 дни в кома и не ми даваха шанс да оцелее, нито да е нормална… Е, слава Богу, оцеля и единствено остана левостранната хемипареза. Съвсем нормално момиче, но осакатена за цял живот…Още тогава в ония времена, в далечната- януари, 1985 година, лекарите бяха категорични, че това е от ваксината. Дано не бъркам името, но тогава извикаха един лекар от София, мисля, че беше проф. Зографски… Той постави диагнозата на дъщеря ми и в прав текст ми каза, че е реакция от ваксините. По същото време имаше едно момченце от Поморие 8-9 годишно – никога няма да го забравя… след имунизация за дифтеткок, беше започнало да се парализира от краката към главата… Сините му очи ронеха огромни сълзи и не спираше да пита ще може ли да рисува… До следобеда имаше шанса да си движи само очичките.. Откараха го с хеликоптер в София… не зная каква е съдбата му… После дойде едно момиченце на 9 месеца, пак след имунизация, кома 2 дни, събуди се и не виждаше, не чуваше…. Тая година – 1985 беше бум на деца болни от ваксини…. Лежахме в инфекциозно отделение – Бургас…“

Емилия Иванова:

„Казвам се Емилия Иванова. От град Бургас съм… След ваксинация тримесечното ми бебе почина. Аутопсията показа оток на мозъка и на белия дроб, а заключението беше пневмония. Детето ми не беше прегледано, но въпреки това го имунизираха. След смъртта беше започнато следствие. След време получих писмо, че се прекратява. Имах възможността да прочета показанията на лекарката, която най-нагло твърдеше, че сина ми е прегледан. Въпросния ден нея я нямаше в кабинета и това беше лъжа. Когато го заявих, просто ми казаха: Моето момиче, откажи се. Само ще пръснеш пари и нерви. Нищо не можеш да направиш. Никой лекар няма да свидетелства срещу друг. Аз нямах възможност да се боря, признавам си…“

Милена Добрева:

„Моят син след Пентаксим-а, който му биха на 1 година и 4 месеца, беше като натровен, в буквалният смисъл! Вярвайте ми, не можах да си позная детето. Приличаше на някакъв наркоман, на човек, на който са му забили инжекция с отрова и всеки момент ще се строполи на земята. След ваксинацията го заведох да играе на една градинка с децата и той който винаги тича и лудува, просто седеше като парализиран в средата на площадката, опитваше се да направи крачка, но не можеше, олюляваше се, гледаше децата с някакъв мътен поглед, просто имах чувството, че всеки момент ще се строполи и ще умре. Много се уплаших тогава, никога не го бях виждала в такова състояние, и веднага го грабнах към вкъщи. Тогава почнах да се интересувам за ваксините и всичко ми се изясни, а после ми идваше да си блъсна главата в стената заради това, че позволих да го имунизират. Никога вече! Сега бера последствията от ваксините с хиперактивността, която отключват.“

Yildiz Ali:

„Здравейте приятели. Аз искам да споделя нещичко с вас. Първо искам да изкажа моите съболезнования на двете майки, които загубиха децата си. Моето дете не е на 3 месеца, а е на 17 години и също пострада от имунизация която беше задължителна като навърши 17 години. Сестрата, която я постави, ни каза че може да вдигне температура и да се зачерви и тъй като не й е била за пръв път, за първо начало бях спокойна, но след дни, тя се зачерви доста и доста взе да я боли ръчичката. Отидохме отново, и сестрата ни каза, че било нормално, но след 2 дни тази имунизация взе да тече и гнояса. Отново отидохме – мазила, глупости докато детето ми каза – „Мамо, не си чувствам ръката и пръстите“. Пак отидохме и чак тогава доктора ни каза, че тази имунизация или по-точно ваксина не била от хубавите, а сестрата продължи да твърди, че било алергия, че било от топлото време и т.н. С нейните глупости докато не стигнахме до хирирг, който като видя ръката се уплаши. Беше ужасно преживяване за мен и за детето ми, болката отделно страха от отрязването на ръчичката беше друг страх. Както и да е, цял месец че и горница бяхме по доктори. Хирурга ни каза – никога повече не я подлагай на ваксини, но сега има пак една Манту, но тя и аз окончателно отказахме, но тъй като ми се налага да ходя при сестрата и доктора като се разболеем и тя все ми се кара и накрая се скарахме и тя каза, че ще се оплаче и ще каже, че отказваме ваксина. Ок и казах, какво мога да кажа след като детето ми преживя доста и тя продължи да ме убеждава, че не е тяхна грешка, ами топлото време и алергия, а толкова деца пострадаха. Е какво казват старите хора – доктор и поп никога не можеш да осъдиш и май са прави. Тук в Горна Оряховица има доста случаи и с родилки и деца починали от лекарска грешка, но никой нищо не може да направи, а хората си практикуват. Благодаря за вниманието, нека да почиват в мир бебенцата които загубихме не само майките, а целият български народ срам е за нас, но живеем в такава държава. Приятен ден на всички.“

Дони Наумова:

„С дъщеря ми бяхме в болницата миналата година с тежка пневмония, след поставяне на „Синфлорикс“, доказахме с 300 зора, че е вследствие на ваксината.., отложиха ни ги за 6 месеца и сега ни казват че трябва да започнем да и слагаме липсващите ваксини… една от тях пак е Синфлорикс, не знам кой прием… Трябва да съм луда да го направя щом веднъж я сложих и извадихме късмет, само с пневмония, за съжаление други нямат този късмет, както майката на Павел – моите съболезнования!:( След поставянето на ваксината имахме странична реакция, наду и се крака, почервеня, детето поддържаше температура, повръщаше… аз заснех крака с телефона, там много добре се вижда реакцията след битата ваксина, обадих се веднага на педито и тя ни прегледа, каза че не е от ваксината, разбира се, след което влязохме в болницата. Детето ми беше много зле, с кислородна маска, почти не можеше да диша. Преживяхме огромен кошмар, месец след като излязохме от болницата продължихме лечение с антибиотик, въпреки че в болницата ни напомпана с два. Всички обаче твърдяха, че не е от ваксината. Аз твърдо убедена че всичко това е вследствие на ваксината, представих всички документи и снимката на белите дробове, отделно документа от педиатърката, че сме били болни и снимката на детето, където се вижда реакцията след ваксината отидох в РЗИ – Варна и там комисия написа заключение на база всичките ми документи че ги отлага. Иначе никой не ти пише, че всичко е вследствие на ваксината, никога няма да го напишат, но те си знаят че е от това.“

Екатерина Георги Петрови:

„Здравейте, ще опиша случаят с дъщеря ми след поставяне на „Синфлорикс“ на 1 годинка. Преди да започна искам да обърна внимание на следните факти: детето ми е боледувало 2 пъти за по 2-3 дни от настинки на 2 и 9 месеца. Никакви грипове, никакви пневмонии и т.н., слава Богу! Ваксината я поставихме през септември, когато няма грип, пиша това обяснение, за да не ми се оправдава онзи мухльо, дето се нарича доктор, че причината за смъртта на Павелчо и други, за огромно съжаление, или пък страничните реакции, бил именно Грипът!!! Няма такова нещо, хора!!! Преди ваксината, дъщеря ми ядеше абсолютно всичко, което й поднеса и беше почти проходила! Изключително контактно, енергично, усмихнато и много спокойно дете! Денят беше 13.09.2012 г.! Само 3 часа по-късно, детето ми получи хрема и направи леко повишена температура. Сега някой ще си каже, е какво толкова, но това бе началото! Адът, който преживях, благодаря на Бога, че не се случи най-лошото, започна през нощта. Не можех да си позная детенцето! Тази леко повишена температура, не спадна от нищо. Малката започна да реве много силно и неприсъщо за нея, свиваше си телцето, болеше я коремчето, имаше ужасно много и силни газове. По-късно през нощта започна да се тресе цялата, нещо като нервна криза, ако някой е получавал знае за какво треперене става дума. Цялото й тяло се обля в пот, особено главичката. Милото ми детенце, главичката й започна да пари, а нямаше висока Т. На сутринта отказа да закусва, любимата й попарка, искаше само кърма. Рано сутринта посетихме педиатъра. Прегледа я и каза, че й няма абсолютно нищо, за какви неща й говоря. Обясних, че всичко това се случи 3 часа след поставянето на ваксината. Толкова категорично отрече, да е било от ваксината, че си няма докъде. Уж, нямало нищо, пък ни предписа сироп за кашлица, при положени, че детето ми НЕ кашля. И най-голямата глупост от устата на докторката беше, че се потила защото й било жега, много съм я била завила. Видите ли, аз не си познавам детето, някой друг ми го е гледал 1 година. Нямало нищо страшно това просто били – вегетативни реакции!!!! Ужас!!! Около 10 дни, дъщеря ми се възстановяваше от този ужас, ту сваляше или покачваше тази Т. Спря да се храни! Отслабна! Изпадна в състояние, нещо като апатия, депресия – гледаше в точка, вече не се смееше, не искаше да играем, а само плачеше и искаше гуш. Сега сме на 1,5 г. още не се храни добре – по много малко и еднообразно, яде само 4 неща, буквално. С ходенето също не сме много добре – все трябва някой да я държи, непрекъснато се олюлява, залита и пада! Нестабилна, е! Това е нашата история.“

Павлина Иванова:

Здравейте, казвам се Павлина Иванова и съм от град Варна. Дъщеря ми се развиваше напълно нормално до годинка и четири месеца, когато и поставиха последния Пентаксим. Направи лека реакция, като предните ваксини ги прие много добре,но този път беше различно.Спря да говори и да се храни. Ядеше няколко храни-хляб,сирене,мляко и ябълки,и понякога банан. Говоренето спря,само викаше и сочеше с пръст, но винаги е била много енергично и живо дете.Започнах де се интересувам за ваксини, здравословно хранене, алтернативна медицина и тогава разбрах какво се беше случило. За щастие на три години и половина започна да говори,посещаваше логопед,детската градина сигурно също е помогнала за това. Днес тя е на шест години, ходи на пеене, танци,рисуване и е едно съвсем нормално дете. Само с готвените ястия ни е трудно още,но поне опитва много нови неща и всяка година менюто и се увеличава. Лекуваме се с хомеопатия, народна медицина, витамини и минерали, и храна. Пиша това за да дам кураж на родителите,които са в периода на несигурност, трябва ви много вяра и търпение и работа с децата. Решили сме повече ваксини никога и на никого. Сега имаме нов член на семейството,който е напълно натурален и щастлив. Изказвам дълбоки съболезнования на семействата загубили децата си, това е най-лошото на този свят. Нека спрем това.

Тихомир Трайков:

Здравейте, казвам се Тихомир Трайков и съм от гр. В. Търново, моето дете пострада от пентаксима, който му поставиха на 3 месеца, едно денонощие след поставянето на ваксината, бузите му се зачервиха и напръхнаха и не успяхме да спрем това докато цялото му тяло постепенно стана в рани, екземи, след голямо обикаляне по лекари и всеки вдига ръце, и предлага лечение с кортикостероиди, дори хомеопати нищо не направиха си намерихме добър хомеопат който го стабилизира и въпреки това не беше освободено от ваксини, много месеци прекарахме в безсънни нощи и досега се събужда с сърбежи и нервни кризи през нощта, болестите, които разви след ваксината, бяха АД- атопичен дерматит и алергия, основно изразена към прясното мляко, и това просто е един кошмар за детето и родителите, това е огромен проблем и трябва ваксините да са свободно избираеми, а не задължителни. Това е моята история.

Нели Желева Томова:

Здравейте, казвам се Нели Желева Томова, преди 1 година и 7 месеца сложиха задължителната ваксина за коклюш и плевмококи на моето тогава 4 месеца и половина момченце . Няколко дни по-късно моето ангелче стана неспокойно , спря да се храни и аз разбрах че има температура 37,8 веднага отидохме при личният му лекар. Тя каза че детето е здраво и му предписа капки за нос, и каза да му давам панадол за сваляне на температурата. През това време моето момченце вдигна висока температура и беше постоянно в унес. Сутринта много рано отново бяхме при джипито. Тя ни вкара в болница за да се направят изследвания да се разбере причината за високата температура. Приеха ни в болница и започнаха да му вливат система и му сложиха антибиотик. Той се влоши спря да пишка, изпратиха ни в Пирогов на детски уролог. Той каза че всичко е наред с детето. Върнаха ни в Александровска болница, където бяхме приети. Продължиха със системи и инхалация, защото детето вече дишаше много трудно. Моето слънчице в 3:30 през нощта повиках дежурната сестра защото видях че детето е много зле. Когато тя и лекарката дойдоха детето ми започна да посинява и се наложи да го сложат на кислород и да му бият лекарство с което да го задържат жив докато дойдат да го откарат в друга болница. Когато го приеха вече сам в другата болница . След известно време лекарката излезе и каза че се борят да остане жив , и да очакваме че може всеки миг да умре. Докторите в специализираната белодробна болница за деца се бориха за живота му до 16:30 часа. На другият ден те направиха аутопсия и казаха че детето се е напълнило с течност, получил е сърдечна недостатъчност. Но не могат да открият коя е причината. Причината за мен е във ваксината!

Милена Аврамова Екатерина:

„При нас се получи „по-плавен“ страничен ефект след същата тази ваксина /“Синфлорикс“/ . Синът ми 20 дни си беше добре след ваксината и на 21-вия вдигна температура около 38.0С, след което изведнъж получи гърч. Така се оказахме в детско неврологично отделение, където отрекоха да има каквато и да е връзка с ваксината. Имало инфекция – започнаха да ни дават антибиотик и като попитах срещу какво – ами явно има някаква инфекция, но не знаем каква е. Изписаха ни след няколко дни престой в болницата. През първите дни на престоя ни там синът ми вдигаше температура до 40.0С без да помагат никакви противотемпературни лекарствени средства.След 7 дни като приключихме с антибиотика му изби обрив по бузите като от морбили. За себе си бях сигурна, че синът ми просто е изкарал морбили поради ваксината, която уж трябваше да го пази. Това беше на 1г. и 4 м. Детето дотогава се развиваше добре – беше усвоил достатъчно думи за възрастта си, но после поне според мен за около поне 1/2 година се наблюдаваше забавяне в говорното развитие. Спря да казва нови думи и си караше с това което беше научил до 1г.4м. Беше по-мълчалив някак. Слава Богу, притесненията ми се разсеяха след втората година.Сега е вече на 4г. и поне видимо всичко е наред, но можеше да си спестим всичко това, ако си бяхме спестили и ваксината.

Daniela Bodurova:

„Много съжалявам за всичко,което сте преживели! Знам как се чувствате,защото след поставен Пентаксим и Симфлорикс на 3 месеца моето дете също направи реакция,не с температура но с промяна в поведението,появи се една нервност,безпричинен плач и просто се промени…ужасно е за една майка,особено да разбереш късно за последиците от тези отрови!“

Свещеник Михаил Михалев:

„Не знам от къде да започна…През ноември малката ми дъщеря се разболя то не бяха антибиотици то не бяха лекарства.Вкъщи заприлича на аптека.Бяха й изписали един антибиотик на инжексии.Ампулите бяха по 40 mg дневната доза бе 20 според мен количеството бе достатъчно за 8 дни.Бяха й бити само три от ампулите.Детето още не беше закрепнало достатъчно и му бяха сложени ДВЕ ваксини.И пак в болница ЗА ЕДИН МЕСЕЦ ДВА ПЪТИ“

Христина Жилова:

„Ето нашата история: Синът ми в монета е на 2 г. и 3 месеца. Още от самото начало имаше сериозни проблеми с храненето, не искаше да суче, дохранвахме се, имаше диария и зелени изпражнения доста дълго време. Диарията лекувахме с специализирано АМ. Не наддаваше нормално. Имахме и обриви – някакъв вид дерматит. Освен това имаше и ужасни колики, от които започна и де пищи, до като се хранеше. Слагахме му всички ваксини. На 2 месеца, след първите Инфанрикс и синфлорикс /сложени в един ден/ плака ужасно, дълго и неутешимо. Почти съм убедена, че тогава получи малко по-късно установената ингвинална херния. Започна да се храни още по-зле и скоро след това пак започна с диарията. На 2 месеца и нещо ни приеха в болница, като там ни уверяваха, че нищо му няма. Имаше субфебрилна температура, която за педиатрите беше нещо нормално за възрастта. След много на брой изследвания установиха, че има уроинфекция (изолираха Enterococcus foecalis, което е почти невъзможно за двумесечно бебе). Назначиха антибиотик. Изписаха ни. На почти 4 месеца ни сложиха втора доза от горните ваксини. Проблемите с диарията и обривите продължиха. Отидох на алерголог. Тя каза, че за нея това е алергия към белтъка на кравето мляко и трябва да започна диета. На малко по-малко от 6 месеца отидохме на консултация при педиатъра – искаше да му постави третата доза от горните две ваксини. Отказах, защото според мен детето не беше добре, въпреки че нямаше явни признаци на инфекция. Тя се позачуди и каза, че ще му назначи профилактичните изследвания на кръв и урина, които така или иначе се полагат на 6 мес. възраст. Направихме ги и се установи, че синът ми е с тромбоцитопения. Хемоглобина също беше нисък. Изпратиха ни на консултация с хематолог.
Хематоложката го прегледа, назначи контролни изследвания във ВМИ и каза, че за нея е много вероятно детето да има т.н. синдром на Уискот-Олдрич. Изключително рядко генетично заболяване, срещащо се само при мъже и предавано главно /но не само/ по наследство. Основните му симптоми са тромбоцитопения, алергия с обриви и ниски нива на имуноглобулини. Лекува се само чрез пресаждане на костен мозък, и ако не се лекува децата не оцеляват много дълго – 2-3 год. Беше около Великден, така че ни предложи да постъпим в детската онко-хематология след празниците. Ние ужасно се притеснихме и започнахме да ровим за повече информация по въпроса. Решихме да идем в на консултация и в София при проф. Бобев. Той прегледа детето, направи контролни изследвания и каза, че за него няма никакъв Уискот-Олдрич; да оправим храненето, да мажем обривите, които вече почти ги нямаше, с преварен зехтин и да чакаме тромбоцитите да се оправят сами, защото според него са паднали поради имунизациите. Каза също да не го имунизираме известно време. Според него имуноглобулините щели да са в нормата за възрастта, но ако искаме да ги изследваме. Бяхме толкова щастливи от новото развитие на нещата, че дори не се замислихме за някакви документи, които да поискаме от прегледа. Взехме си само резултатите от кръвните изследвания. /Голяма наша грешка, но както и да е – минало/. Отидохме пак при ЛЛ – педиатъра и разказахме, как са се развили нещата. Тя се зарадва все пак, и каза, че тя от имунизации може да го освободи за 6 месеца без проблем, но за по-дълъг период трябва комисия и попита за документи от професора. Обадих му се по телефона и го попитах, може ли да ни даде някаква бележка или становище. Той ми отказа и ме насочи към друга лекарка в пловдивската онко-хематология, която да ми свърши работа, както той се изрази. Отидохме за изследвания и се оказа, че въпросните Ig са доста под нормите за възрастта, за наш късмет тромбоцитите бяха в норма и то без никакво лечение, което е малко вероятно за синдром на Уискот-Олдрич. /Ако бяхме направили изследванията на Ig един месец по-рано, при ниските тромбоцити, сега щяхме да сме с доста тежка диагноза!!!/ Според доцентката, която се зае със случая ни, синът ми е с транзиторна хипогамаглобулиномия, която за няколко години трябва да се оправи, т.е. Ig, да влезнат в норма. Дотогава не трябва да се имунизира. За целта трябва да правим контролни изследвания на всеки 6 месеца, а при най-малка настинка или разболяване – лечение с антибиотици; при по-тежки ситуации препоръчва лечение при нея в онко-хематологията, а не по други клиники, с цел ако се наложи да се влива IgG или да се вземат други необходими мерки. Няма да описвам какво се случи нататък, освен че сме освободени за 1 година от имунизации, боледуваме често, пием доста антибиотици и много се пазим. На 2 години вече нямаме алергия към млякото и ядем почти всичко, но синът ми все още е 10кг., иначе се развива много добре. Всяко разболяване го връща назад и в хранене и на кг. Ако Ig влезнат в норма, не знам дали ще мога да го освобождавам още, но твърдо съм решила, че няма да го имунизирам. Чакам второ дете и съм взела същото решение и за него.“

« Част 1 | Част 3 »