Пострадали от ваксини деца: част 1

пострадали от ваксини

Споделено от родители

Случаите на пострадали и увредени от ваксини деца са разказани и документирани във фейсбук групата ни:
За или Против задължителните ваксини

Валя Иванова Петрова:

„Моят син е на 11 години, развиваше се нормално до година и половина, казваше думички нормални за възрастта си. Като всяка майка съм мислила, че правя най-доброто за детето си, ваксинирайки го. Спря да говори, само плачеше, постоянно се захласваше, ядеше еднообразна храна, не ни забелязваше до четири годишна възраст. Започнах да го водя на логопед, появиха се и първите думи – ехолалична реч ,научи се да пише числата и азбуката за кратко време.Ходенето на детски невролози, психолози, психиатри беше без резултат – всички казваха не сте за нас, така в препращане и мотаене синът ми стана на 10. Намерих холистичен лекар, който поиска кръвни изследвания за наличие на тежки метали – живак, цинк и алуминий, даде ни надежда и започнахме хелиране вече втора година. Процесът е бавен и мъчителен, но се чисти макар и бавно. Ако не беше този лекар, нямаше да сме постигнали нищо досега, нямаше да се бях усъмнила за вредата от ваксините. Надявам се, синът ми да се изчисти и да забрави този кошмарен период от живота ни. Диагнозата е живачна интоксикация, не аутизъм! Няма да ваксинирам децата си повече !!!”


Иванка Димова:

„Преди години, през май-юни 2001 имаше допълнителна ваксина (а те вече имаха такава) на децата, тъй като имаше няколко случая на детски паралич в страната. Беше на два приема, задължителни, но вече не се сещам името на ваксината. Дни ,след ваксината, връщайки се от работа, съседката ми съобщава, че детето ми е в спешното с баба си, тъй като се обадили по дом.телефон (тогава все още мобилните не бяха масово разпространени) от детската градина, че има температура и повръща. Веднага отидох в спешното и заварих детето ми в много лошо състояние. Казаха ми, че мислят, че е менингит, но трябва да се направи пункция, за да потвърдят. Детето се влошаваше с всяка минута. Приеха ни в инфекциозно отделение и назначиха венозно 3 антибиотика, тъй като не знаеха точното заболяване. В следващите дни приеха още около над 30 деца в бургаското инфекциозно със същите симптоми, все малки, беше някакъв кошмар. Казаха,че е от ваксините, не били изпитани, вследствие на което са заразили децата. Накараха ме да се разпиша, че разрешавам пункция, като ми казаха, че ако не разреша, ще я тъпчат с 3-те антибиотика, от които получи обриви по целия гръб. Също така, ми обясниха и последствията от пункцията, че е възможно и осакатяване. Беше голям кошмар, но така и не обявиха епидемия, по телевизията съобщаваха всеки ден за нови случаи в цялата страна и всички говореха, че е от ваксините.”

Весела Михайлова:

„Казано накратко, преди около 3 години детето ми тогава на 4 месеца получава алергична реакция с подуване на очи, уста и задух 4 часа след поставяне на противоминингитна. Следва Спешното в най-близката болница – урбазон и се оправи. От там аз казах стоп с ваксините и така и стана. За Комисията за освобождаване не ми се говори. Това не е комисия за освобождаване, а комисия за убеждаване. И тях ги бях игнорирала преди 3 години, но сега реших да я запиша на ДГ и кошмар – без ваксини не може, та не може, пак за протокол при тези нещастници и пак караници. Ми няма да ходи на детска, няма пък да си убивам детето!!!!!!”

Мария Будакова:

„Здравейте, моето дете на 3 месеца след синфлорикс получи тромбоцитопения, беше с кръвоизливи, в болница, тъпчена с кортикостероиди. Лекарката каза, че може да увредят растежа, защото е бебе. Взимаха и костен мозък за изследване. Беше АД. Сега не слагам ваксини, а и лекарите не казвайки гласно ме съветваха да не слагам вече такива. След поставяне на синфлорикса в момента нищо нямаше, освен че се засиня и не можеше да поеме въздух, та се наложи да й бъркам в устата, за да поеме дъх. След няколко дни започнаха да се появяват черени точици по кожата, това са петехии, микрокръвоизливчета, после станаха повече и повече, по устните, бузите, по венците, небцето, беше събота, ЛЛ каза, че е алергия, да дам нещо противоалергично. След това се чух с частната педиатърка, тя пък каза, че била за антибиотик и да отидем в спешното. Отидохме, направиха кръвни изсл., ниски тромбоцити 8 при норма 240-440, та като се притесниха докторите за вътрешни кръвоизливи, айде веднага в детско онкологично.Та сумати изследвания, ехографии, но все още нямаше вътрешни, беше въпрос на минути и часове да избие, казаха да не плаче, че от напън и може да се получи някъде кръвоизлив, установиха по очните дъна, което пък говорело за мозъчен, това беше върха вече, извикаха доц. по неврология, за да види през фонтанелката, но нямаше, в този момент, повярвайте, щях да припадна от страх. След това назначиха пункция на костен мозък от крачето, ако някой не знае какво се прави, нека никога не разбира, мислеха за левкемия заради ниските тромбоцити, нищо нямаше, всичко беше в норма там, назначиха кортикостероиди, за да може да се вдигнат тромбоцитите. Тайно давах хомеопатично и след 2 дни тромб. бяха се вдигнали на 150, лекарите се учудиха на бързата реакция, защото имали дете, което 3 седмици не можели да се повишат. ЛЛ беше в болницата и отговорът бе – не е от ваксината. А понеже съм колежка, само на мен доц. каза, че е от ваксината и нещата може да се повторят. Същото това ми го каза и частната педиатърка, където водих детето, реакцията можела да се повтори не само към синфлорикс, но и към друга и каза да отлагам колкото мога. Имах становище на хематолога за трайно отлагане, но ЛЛ така и не предприе нищо, сега вече уж ще ходи на комисия. До 3 год. възраст е освободена временно. Година след реакцията тромб. падаха и се качваха и месеци наред не съм спала, за да я наблюдавам да не стане нещо. Но вече отмина и се радвам за това.”

Вера Андреева:

„На три месечна възраст синът ми беше ваксиниран срещу детски паралич – задължителна имунизация. Вследствие на това получи фебрилни гърчове и беше дадена диагноза Епилепсия в детско невролигично отделение. Заради едната ваксина, той е с мозъчни увреди заради гърчовете. В отделението, в което лежахме навремето като се разболя след ваксината, имаше още деца получили неврологични проблеми след ваксинация, но разбира се, отговорните за здравето на децата ни мълчат по темата „ваксини“. От здрави деца правят инвалиди, това е чудовищно. Повече не съм позволявала да бъде ваксиниран големият ми син, а малкият няма никакви ваксинации. И двамата са изключително здрави физически, емоционално, а малкият и умствено. Против задължителните ваксинации съм и няма сила на света, която да ме убеди в полезността им, даже напротив. Желая много кураж и успех на всички деца и родители, имали нещастието да се сблъскат челно със световната фармацевтична индустрия и нейните отвратителни и чудовищни корпоративни интереси.”

Десислава Цветанова:

„Дъщеря ми получи фебрилен гърч след поставяне на ваксини на 5 месечна възраст. Тъй като често боледуваше и изоставяхме с графика, наведнъж и поставиха освен задължителната за възрастта й, и полио – капките в устата. Разболя се веднага. 40 С и гърч – оттам в спешното, изписаха ”Зинат”, нищо не помагаше, бронхит с месеци, тъпчене с антибиотици, системи. Излизаме от Окръжна болница след месец лежане и ”лекуване”. Една седмица у дома и отново кашляне, хрипове и онова жестоко свистене от гърдите и. И след доста ходене при специалисти, те решиха, че е астма на алергична основа. Разбира се, личната и лекарка не е докладвала за реакция от ваксините.”

Н. Рашева:

„Детето ми растеше, развиваше се много добре, започнахме и с ваксинациите, рядко боледуващо, но почти винаги след ваксинация вдигаше Т. И така докато навърши 1 год и 2месеца, след поставена ваксина – ДТК, детето вдигна температура, на всеки 4 часа редувахме различни понижаващи температура медикаменти, но това не помогна, детето вдигна критична Т 42гр. и всичко това става в рамките на деня, повиках веднага линейка, с която тръгнахме към Пирогов, детето ми изпадна в коматозно състояние, което продължи 56мин. Във въпросната болница, единственото нещо което направиха е да му сложат катетър, с който да спадне отока на мозъка, след това ме изпратиха във вкъщи. Благодаря на Господ, че попаднах на разкошен екип от бърза помощ, който не се предаде и продължи да се бори за детето ми!След като ми беше отказан прием в Пирогов, веднага тръгнахме към 3 градска, приеха ни и детето остана в интензивен сектор за 5дни, още толкова и в стационара. От там насетне започнаха и нашите мъки, детето започна да получава епилептични припадъци, след поставена диагноза – епилепсия с миоклоничен апсанс, започнахме и лечение, което продължава и до днес, и не се знае в кой момент ще започнем да ги намаляваме постепенно! След направени генетични изследвания на цялото ми семейство и това на моя съпруг, се откри въпросният болен ген, който отговаря за епилепсията ни, не се знае дали така се е родило детето или впоследствие след ваксината се е активирал, но ми беше обяснено че дтк и полиолемит са ваксините, които в никакъв случай не се прилагат на такива деца, поради факта, че отключват епилепсията. В нашия случай е могло този ген никога да не се активизира, но ние сме му „помогнали“ това да се случи! Имам и една принцеса, която е на 2год. и това, което причиних на брат и с незнанието си, няма да го причина и на нея, не я ваксинирам и няма да я ваксинирам.”

Радослава Иванова:

„Бебо се роди по-рано, с проблеми – беше в интензивен сектор. Почти веднага след изписването се започна – диария, повръщане, обриви. Обикаляне по лекари, диагноза-АБКМ, зверски колики (до 6м). Минахме през най-големите имена в педиатрията и детската хирургия, защото положението беше лошо. На 3м направи гърч-болници, още лекари. И почти всички бяха на мнение,че причината за общото състояние на детето е поставяне на ваксина, макар че е имало показания да не се слага след раждането. После диети, алергии към лекарства – антибиотици, сироп за кашлица и.т.н. Седна на 9-10 м., когато другите деца редяха кубчета, той блееше в пространството. Към днешна дата тепърва проговаря. Психически и физически няма отклонения, но има последствия. Отказах да слагам ваксин, с подпис. Викаха ми ХЕИ в една болница, в която лежахме, защото детето било опасно за общественото здраве. Заплашваха ме, обиждаха ме (лекари в голяма болница). Докараха ме дотам да се напъна да уча медицина.”

Даниела Борисова:

„Дъщеря ми е на 3 г.и 1 м. и 4 часа след първия прием на Синфлорикс (на 9м. беше, отлагах я) започна да прави гърчове. Така няколко месеца. След хиляди перипетии и неприятния престой в клиниката на доц. Литвиненко ми казаха, че гърчовете били от недоразвита нервна система и ще отмине. Е,отмина – като не сложихме вече никаква ваксина след още няколко месеца отмина. Да не забравя и скенера с пълна упойка на 1 г и 1 д., когато тя посиня пред очите ми и спря да диша, а анестезиолога се въртеше като пумпал и не знаеше какво да стори (тя се задуши от лиги, тъй като растяха два зъба наведнъж) и до ден днешен се радвам, че отказах да изляза от скенера и успях да реагирам навреме. С много перипетии вече ходим на детска (с връзки и късмет) и не че е моето, но на 3 вече може да брои до пет и произнася думи като конституция и т.н.”

Красимира Райкова:

„Моето дете се развиваше нормално. Всичко си му беше наред – гледаше те, чуваше, запомняше, повтаряше, а след ваксината против рубеола, морбили и паротит стана като дрогирано. Крещеше, започна да се държи еднообразно, престана да говори, да повтаря, не слушаше, а вече наближава да стане на пет години… Не говори, държи се странно, поведението му е подчертано аутистично! Въпреки че го скъсваме от обучения, терапии и занятия, то не мръдва напред и дано на доктора не му се случва да е свидетел и на това как едно здраво и весело дете се превръща в друго! Сякаш ти го подменят и става така сякаш е едно марсианче, точно като дрогирано..”

Надежда Велинова:

„Проблемите с храненето и стомашно чревни разстройства при моя син започнаха след ваксина морбили, заушка и паротит. Последваха поведенчески проблеми и половин година по-късно ваксината ДТК го довърши. Загуби съвсем очен контакт, никакво изражение на лицето, никаква реч, никакви опити за комуникация… Преди 3 г. един връстник на сина ми се разболя от коклюш след ваксината против коклюш. Дори сме при една и съша лична лекарка. Много дълго боледува. Миналата година едно детенце в квартала се разболя от коклюш след ваксинацията на 2г. Зарази и още две дечица от входа, в който живее, които бяха ваксинирани. За появата на алергична реакция – обрив толкова често чувам, че изобщо не се учудвам. Знам за детенце в училищна възраст, на моя позната, с частична пареза след полиоваксина. Та и аз се питам дали тези ваксини понякога не разболяват? И колко са ефективни щом децата въпреки ваксинациите пак се разболяват.”

Т. Руменова:

„Ваксините са страшно зло и още не се знае докъде се простират болестотворните им ефекти. За съжаление в България на това мнение са само родители на пострадали деца и представителите на холистичната медицина. Никога повече няма да позволя да убодат детето ми и страшно съжалявам, че бях толкова скептична преди и смятах, че ваксините са манна небесна, най-добрата защита… докато не пострадахме. Още не можем да изчистим проблемите, които докараха на здравето на детето ми. И пак съм благодарна, че се разминахме сравнително леко – дерматити и проблемно дишане, ами ако беше аутизъм… И кога най-после в България ваксинирането ще стане информиран и свободен избор, както е в демократичните държави?”

Петя Младенова:

„Бях повалена на легло от ваксинация против Вариола – годината е 1979, едва на 2 годинки, здраво момиченце. В първите 24 часа смъртоносна температура подлудява родителите ми. Борбата е мъчителна. Пет дни лечение с гентамицин. Епикризата – силно двустранно намаляване на слуха, по-силно изразено за дясното ухо. Говорът се развива по-бавно и дефектно. Следва медицинско решение от детската градина – бавноразвиваща се за „Петър Берон”. Скандал от страна на майка ми (да я прости Вселената, отиде си скоро поради лекарска немарливост) и упорита борба в предучилищна възраст в медицинска академия – База № 2 – София. Завърших нормална гимназия и техникум. Държавата не пое ОТГОВОРНОСТ над ощетенията ми, не си и търся правата, но и не се ваксинирам, не пия химични отрови. Не плащам здравни в България. Там, където съм – обслужването е на ниво, безплатно и осигурено. В периода от ’77/’79 г. бяха отровени дечица като мен. Случаят е потулен. Ще се радвам някой съвестен лекар да го разнищи, защото видинският се „прикачи” на бесилото. Благодаря на родителите ми, че се бориха и ме отгледаха като собствено дете! Поклон пред Природата… Ако наистина вярваш, че в „иглата” е ключът към здравето, докажи го с реални факти.”

Павлина Стефанова:

„Здравейте, казвам се Павлина Стефанова, от гр. Стара Загора съм. Случи ми се най-лошото нещо на света. Почина бебенцето ми. Ще започна от 15. 01. 2014 г. Отидохме с мъжа ми и бебчо на консултация, трябваше да му бият ваксини. Обясних на лекарката, че детето е със сополки и не постоянно, но от време на време чувам и хрипчета. Тя ми отговори, че ще го прегледа и ако е необходимо ще отложим ваксинацията. Прослуша му гърдичките и каза че са чисти. Попита ме като кърмя детето дали се дави от нослето и дали се отблъсква от гърдата ми. Отговорих и, че се храни добре. Тогава тя отговори, че при някои бебета запушен нос или малко сополки е било нормално да имат до 8 месеца, доверих и се и бихме ваксините – в едното краче дифтирия, тетанус, коклюш и полиомит, а в другото краче някаква за хронична пневмония. На 20.01.бебето ми се влоши вечерта, имаше хрипове и сополки. Аз, откакто се появиха сополите му, пръскам в нослето стеримар, т.е.морска вода след което му почиствах сополките. Рано сутринта се обадих на лекарката и и обясних, че бебето се влошава и какво се е случило предната вечер. Тя ми отговори да отида на следващия ден, в сряда, когато е имало консултация, защото имало много болни и каза да продължавам да пръскам стеримар в нослето. В сряда взех по-големия ми син от училище, той е в първи клас, купихме от аптеката маски за тримата и отидохме в болницата. Влязохме с маски на уста и тримата заради грипа. Разказах и всичко, което ви написах по горе. След което тя отново го прегледа със слушалки и каза, че е с чисти гърдички и не чува никакви хрипове. Този път реши и гърлото да види, каза че и то е добре. Изписа ми виброцил 4 пъти на ден по една капка в всяка ноздра. Започнах веднага да му ги слагам, но той нямаше промяна, започна и по малко да яде. На 23.01.2014 г.си го изкъпах, сложих му капки, малко по-късно го нахраних и към 21:30 легнахме всички. Сложих си го в кошарката и аз си легнах. На сутринта мъжа ми ме събуди да оправя детето за училище, станах и първо погледнах към кошарата – беше с леко отворена устичка посиняла и целия студен. Повикахме бърза помощ, дойдаха за секунди, опитаха вкъщи, но казаха, че незабавно трябва да се откара в бърза помощ. Бях в стаята при тях, бориха се 45 мин., но не успяха. Детето ми беше мъртво. След аутопсията ми казаха, че е получил оток на мозъка и белия дроб вследствие на хеморагична пневмония. Ходих днес до полицията, за да питам какво мога да направя срещу тази лекарка, защото съм сигурна, че вината е нейна – не трябваше да му бие ваксина, а да му пусне изследвания. Но докато не получат експертизата, няма как да я обвиня. Но душата ми гори, сърцето ми бушува, не мога да намеря покой – за това искам гласност, защото нали се сещате, че в тяхната гилдия лекар виновен няма. Моля, помогнете ми вярвам, че ако се разчуе може да побързат с експертизата и всичко да се изясни.”

Част 2 »

Свързани публикации