Сезонната грипна ваксинация и повишеният риск от коронавирус

коронавирус

Сезонна грипна ваксинация и повишен риск от коронавирус и други пандемични вирусни инфекции: факт или измислица?

Автори: Vipin M. Vashishtha, Puneet Kumar

През продължаващата пандемия от коронавирус 2 (SARS-CoV-2), причиняващ тежко остро респираторно заболяване, в медиите и академичните среди се появиха няколко спекулативни съобщения за значителна връзка на противогрипните ваксини с повишен риск от коронавирусна инфекция. Предположението, че ваксините парадоксално увеличават риска от инфекции, вероятно възниква за пръв път след пандемията от грип А от 2009 г. (H1N1pdm09), когато четири канадски проучвания предложиха, че получаването на сезонна грипна ваксина увеличава риска от лабораторно-потвърдена инфекция от H1N1pdm09 [1]. Това доведе до пет допълнителни проучвания, всяко от които потвърждава тези първоначални констатации. Един от стоящите зад това явление предложени механизми е „първороден антигенен грях“, който в началото е използван, за да се опише как първият контакт с грипен вирус оформя резултата от последващи експозиции на антигенно свързани щамове. Когато индивидът е инфектиран от „еволюирал“ щам с нов доминантен антиген, малко по-различен от „оригиналния“ щам, срещу който е бил ваксиниран, имунната система произвежда антитела срещу „оригиналния“ щам чрез предварително формирани паметови В-клетки с висок афинитет (силата, с която антителата се свързват с моновалентен антиген; колкото по-висок е афинитетът на антитялото към антигена, толкова по-стабилно е взаимодействието – бел.ред.), потискащи активацията на наивни В-клетки, което води до слаб имунен отговор срещу новия „доминиращ“ щам. Следователно, рискът от инфекция се увеличава парадоксално при ваксинирани лица в сравнение с неваксинирани лица [2].

Освен това е известно, че вирусите пречат на циркулацията на други вируси. Например, има данни, че циркулацията на риновирус в общността пречи и намалява разпространението на сезонни и пандемични грипни вируси [3,4]. Известно е също, че вирусната интерференция (потискането на репликацията/разпространението на един тип вирус чрез присъствието на друг вирус – бел.ред) пречи на въздействието на оралната полиомиелитна ваксина (жива). Въпреки това, отскоро се предлага ново явление – „ваксино-свързана вирусна интерференция“, при което ваксината може неочаквано да увеличи циркулацията на други вируси. Тоест, ваксинираните лица могат да са изложени на повишен риск от други респираторни вируси, тъй като не получават неспецифичен имунитет, свързан с естествена инфекция [5,6]. Сред 999 участници (от които 68,8% са деца), Rikin и съавтори [5] установиха повишена честота на остри респираторни инфекции от негрипни респираторни вируси при деца след грипна ваксинация в сравнение с неваксинирани деца през същия период. В проучване със 115 деца [6] беше установено, че значително повишен риск от вирусологично-потвърдени негрипни респираторни вирусни инфекции е свързан с получаването на инактивирана грипна ваксина. Коронавирусът е един от негрипните респираторни вируси [6]. Wolff и съавтори [7] наскоро проведоха голямо проучване сред отбранителния персонал, за да изследват респираторната вирусна интерференция през грипния сезон 2017-2018 г., като сравняват статуса на служещите по отношение на респираторни вируси с ваксиналния им статус срещу грип. Те стигат до заключението, че като цяло получаването на грипна ваксинация не е свързано с вирусна интерференция сред изследваната популация. Въпреки това, ваксино-свързаната вирусна интерференция спрямо специфични респираторни вируси е значително асоциирана с коронавирус и човешки метапневмовирус [7]. При все това, проучванията, които са наблюдавали взаимодействието на грипната ваксина със специфични негрипни вирусни инфекции, са редки.

Хипотезира се, че респираторната вирусна инфекция дава имунитет срещу същия и други респираторни вируси за кратко време, може би няколко седмици. Тази имунна защита е свързана с активация на вродения имунен отговор към вирусна инфекция, медиирана от освобождаването на интерферони тип I (алфа и бета) и други цитокини, които имат обширни защитни ефекти срещу редица вируси [8]. Този имунологичен механизъм, известен като хетеросубтипичен „временен неспецифичен имунитет“, е предложен като биологичен механизъм зад изненадващите открития. Естествената грипна инфекция, която би могла да осигури на гостоприемника някакъв временен имунитет срещу други респираторни вируси, се предотвратява чрез грипна ваксинация. Следователно, рискът от инфекции от негрипни вируси (включително коронавирусите) е парадоксално увеличен [6].

Спорната тема за по-висок риск от негрипни респираторни вируси за индивиди с грипна ваксинация придоби популярност по време на продължаващата пандемия от SARS-CoV-2, която също е коронавирусна инфекция. Понастоящем нямаме достатъчно данни, за да установим или да опровергаем връзката между грипната ваксинация и по-високата податливост към коронавирусна инфекция. Необходимо е незабавно да проведем систематични проучвания, за да намерим отговор на този въпрос по отношение на SARS-CoV-2. Това е от жизненоважно значение, тъй като ще има дългосрочни последици.

Цитирана литература ↓

Цитирана литература:
1. Skowronski DM, De Serres G, Crowcroft NS, Janjua NZ, Boulianne N, Hottes TS, et al. Association between the 2008-09 seasonal influenza vaccine and pandemic H1N1 illness during spring–summer 2009: Four observational studies from Canada. PLoS Med 2010; 7: e1000258.
2. Zhang A, Stacey HD, Mullarkey CE, Miller MS. Original antigenic sin: How first exposure shapes lifelong antiinfluenza virus immune responses. J Immunol. 2019; 202:335 340.
3. Linde A, Rotzén-Östlund M, Zweygberg-Wirgart B, Rubinova S, Brytting M. Does viral interference affect spread of influenza? Euro Surveill. 2009;14:19354.
4. Anestada G, Nordbo SA. Virus interference. Did rhinoviruses activity hamper the progress of the 2009 influenza A (H1N1) pandemic in Norway? Med Hypotheses. 2011;77:1132-4
5. Rikin S, Jia H, Vargas CY, Castellanos de Belliard Y, Reed C, LaRussa P, et al. Assessment of temporally-related acute respiratory illness following influenza vaccination. Vaccine.
2018;36:1958-64.
6. Cowling BJ, Fang VJ, Peiris JSM, Nishiura H, Chan KH, Ng S, et al. Increased risk of non-influenza respiratory virus infections associated with receipt of inactivated influenza vaccine. Clin Infect Dis. 2012;54:1778-83.
7. Wolff GG. Influenza vaccination and respiratory virus interference among Department of Defence personnel during the 2017-2018 influenza season. Vaccine. 2020;38:350-54.
8. Khaitov MR, Laza-Stanca V, Edwards MR, Walton RP, Gohde G, Contoli M, et al. Respiratory virus induction of alpha-, beta- and lambda-interferons in bronchial epithelial cells and peripheral blood mononuclear cells. Allergy. 2009;64:375-86.

Източник:
Vashishtha VM, Kumar P. Seasonal Influenza Vaccination and the Heightened Risk of Coronavirus and Other Pandemic Virus Infections: Fact or Fiction? Indian Pediatr. 2020 Aug 15;57(8):767-768. doi: 10.1007/s13312-020-1936-1 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7444173/pdf/13312_2020_Article_1936.pdf

Свързани публикации