Родители споделят какво ги накара да се усъмнят във ваксините

тетаничен токсин

Анкета

Във фейсбук групата „За или Против задължителните ваксини“ попитахме родители какво ги накара да се замислят/усъмнят за ваксините и да започнат да се интересуват от темата. Дали това е научна статия, филм, статия на фейсбук стената на приятел или мнение на приятел, пострадало дете на близък или тяхно, предупреждение от медицинско лице, неваксинирани в рода, лъжа от страна на здравните власти, която са разкрили, или друго?

Отговорите бяха повече от интересни и изненадващи – преобладаващата причина да търсят пълноценна информация за ваксините е пострадало от постваксинална реакция тяхно или на близък дете. По-долу може да прочетете споделеното от тях:

М. Т.: Пострадало дете на наш близък.
Д. Ч.: Пострадалите ми деца.
M. M.: Приятелка.
Д. П.: Пострадало дете. Моето.
А. Г.: Пострадалите ми деца.
Н. Х.: Статия и моят мъж.
П. К.: Пострадалото ми дете, за съжаление.

А. А.: Просто го усетих (прогледнах така да се каже)… и после потърсих информация и картинката се подреди… междувременно, класическият хомеопат на детето също деликатно потвърди формиралата се позиция.

Е. Г.: Аз съм рядко тъп случай. След като едното дете пострада, реших, че е злощастно изключение и дори продължих да ваксинирам. Когато видях, че третият ми син понася зле ваксините лампичката започна да светва.

А. А.: Атопичен дерматит, който незнайно как се появи след ваксинация.

Н. Ф.: Същата работа. С отдалечаването от ваксината във времето дерматитът изчезна от само себе си. И второто – сложихме Ротарикс като „много ефективна и срещу обезводняване, което е тежко за малки деца“. Никакъв ефект нямаше, защото същото лято се разболя от вируса.

Р. И.: Синът ми!

Д. Щ.: Пострадали деца – ДЦП, епилепсия, аутизъм, тежки алергии, хиперактивност, дерматити, АБКМ, забавено развитие… винаги ми светваше лампичката, че е след ваксина.

В. П.: Постарадало детенце на моя позната и случаят на малкия Филип, който още е в будна кома.

А. П.: Един коментар от близък, моите наблюдения и много четене.

Р. Р.: Случайно чух лекари да си говорят, че припадъка на дъщеря ми вероятно е след ваксинална реакция… Последва години проучване от моя страна по темата. И извода… Никакви ваксини повече!

И. Н.: Новините. Имаше две починали бебета след ваксина, стреснах се и започнах да се интересувам.

К. П. Г.: Забременях. В Англия, където живея, са въпрос на избор, в България са задължителни. Тези разлики ме накараха да се замисля и да потърся защо.

Г. А.: Мнение на приятелка.

К. Г.: Един изключителен и прозорлив педиатър, който ми натика ксерокопие на „Умрелите доктори не лъжат“ 2005 година и пламенно настояваше да се откажа.

К. М.: Баба ми, логопед с над 30 год. стаж, сама е започнала да търси причините за все по честите случаи на деца в аутистичния спектър в кабинета си. Преди да родя ме обсипа с информация, която аз не бях в състояние да понеса, но след като се появи детенцето ни, отказахме категорично ваксините.

С. Е.: Съмнения за пострадало от ваксина дете на мой близък.

Д. Г.: Синът ми, а сега виждам, че е имало проблем след ваксина и при дъщеря ми.

Р. П.: Вярвах сляпо и сина ми има всички ваксини. Дъщеря ми още от родилното си я прибрах с атопичен дерматит, който след всяка ваксина така се разрастваше, че станаха рани до 4 месец… Има и АБКМ, вече е на близо 5.

М. И.: В 8 месец от бременността си поставих ваксина против коклюш (живея в Англия) и след нея започнах да се интересувам. Приятелка ми каза за тази група – най-голямата услуга, която можеше да ми направи!

В. К.: Аз четох някаква статия и се замислих, че всъщност освен че ни е наложено като „задължително“, друго не знам. Попитах ЛЛ от какво точно предпазват, какви точно съставки има, какво да очаквам като реакция, сигурен ли е в ефективността им – единственото, което чух беше „това е най-хубавото нещо измислено в медицината“. Ами при такъв отговор, няма как да не се съмняваш и интересуваш от темата, за да направиш своите заключения.

O. В.: Започнах да се интересувам, когато ни предстоеше първата ваксина! Съжалявам, че не го направих по-рано, щяхме да пропуснем и тези от родилното!

Р. В.: Пострадалото ми дете.

К. Б.: Атопичен дерматит, отключен вследствие на ваксина. Преди това се замислях и бях по-благосклонна да вярвам на лекарското съсловие, но след реакцията взех да се замислям защо стана така и се озовах тук!

Д. А.: Нямам ясен спомен какво ме е накарало да търся повече инфо. По принцип съм много мнителна и подлагам всичко на съмнение. За щастие, не съм имала сериозни сблъсъци с постваксинални рекции при детето, но дори и т.нар. „обичайни“ ме накараха да се замисля какво му е причинено и дали е имало смисъл от това. В началото дори исках да се самоуверя, че постъпвам правилно, защото бях разколебана дали да ваксинирам, но след доста четене решението си дойде…

Е. А.: Аутизъм отключен вследствие на ваксина – дъщеря ми.

П. П.: Здравият разум. Не е трудно да се сетиш, че имунната система не е боксова арена или сметище.

П. Д.: Мнение на приятел

Л. К.: Моя приятелка, почти единствената с дете, изобщо не го ваксинира. Реших да се доверя на решението ѝ, защото след много четене не можах да реша на кои източници да заложа. Обаче педиатърът, когото бяхме избрали именно заради позицията му за ваксините, замина изненадващо преди да родя първото си дете. Избрах удобен педиатър, а с него и удобното ваксиниране. Нямаше усложнения. Второто ми дете тръгна по същия път, но имаше стафилококи, заради което открих тази група, зададох въпрос, все още с намерението да я ваксинираме, после четох много, повече от повечето хора, защото от химия и биология нищо не разбирам. Междувременно взех решението да не я ваксинираме, отлагахме, съпругът ми беше съгласен, нехаресването на детската градина (по принцип, не на конкретната) също повлия, сега ще подписвам откази и така.

Н. И.: Нещо в мен ми подсказваше, че не трябва! Всяка статия или репортаж за пострадало дете някак ми попадаха винаги пред погледа и си дадох сметка, че е някакъв знак! Включих се в групата и всичко от което съм се бояла се потвърди! За съжаление имам доста познати и роднини с пострадали деца!

С. В.: Пострадало дете на моя позната (аутизъм) преди 7 години. Моите убеждения, че не е нормално да дупчат все повече и повече децата.

М. А.: Историята на малкия Филип…

Д. Ш.: Преди 10 години реших да си бия ваксината срещу рак на шийката на матката. Купих си първата и я прибрах в хладилника за времето, когато ще отида до личната ми лекарка, тя да ми я бие. Но така стана с времето, че не можех да отида веднага, защото тя не беше на смяна или беше уикенд. Реших, че така и така имам време да прочета малко по темата. Само да кажа, че преди 10 години съпротивата не бе така силна и трудно се намираха достоверни източници по темата. Тогава тепърва се изказваха предположения за връзката между аутизма и ваксините. След два дена четене, бях сигурна, че няма да си бия ваксината, която си бях купила или каквато и да е друга. До сега живо се интересувам по темата и съм убедена в себе си, че този геноцид трябва да спре. От тогава до сега разлика и промяна има огромна. Ние сме промяната!

Л. И.: Синът ми, веднъж увреден от майчино-фетална инфекция, след това доувреден от Приорикс. По време на втората ми бременност, гинекололът ми започна да търси причината за уврежданията на баткото и след като открихме, че имам 3 „прекрасни“ инфекции и бебка се роди с 21 000 левкоцити, категорично отказах всякакви ваксини.

А. С.: Детето ми – аутист. Когато се запознах с други такива родители, работата стана ясна. После се сдобих и със изследвания с ненормални резултати.

Д. Т.: Когато беше първата ваксина на голямата ми дъщеря и като видях ужаса, който и причиних… по това време мъжът ми все още беше „вярващ“, че това е най-доброто за детето ни. Започнах да чета, започнах да се съмнявам, да му разказвам и цитирам. Той в един момент видя истината и спряхме ваксините. До към 1 год. е ваксинирана, а аз през тази година ги отлагах максимално.

П. А. З.: Ваксини с неясен произход! Сменихме лекарката и се оказа, че не е взимала имунизации от ХЕИ. Тогава се усъмних какво точно е била на детето ми и се притесних. Отговор и до ден днешен няма. Пуснах жалби в здравна каса, но резултат и до днес няма. После се разрових и реших да не ваксинирам и двамата.

З. Д.: Преди половин година въобще и не мислех толкова по въпроса. Не намирах връзката между проблемите на децата ми и ваксините. Големият ми син е с алергии всякакви от лекарствени субстанции, но от ваксина направи този август. Започнах да чета и да се интересувам и намерих връзка с неврологични проблеми на малкия ми син. Категорично отказвам да слагам повече, ако искат да ме обесят публично на площада!

Б. Г.: След като дъщеря ми получи първият припадък.

К. А.: Преди предстояща ваксина Пентаксим реших да вляза в няколко форума, да разбера как се отразява на бебоците и… разбрах, и отказах.

Р. И.: Приятел и това, че аз самата не съм ваксинирана с всичко, по съвет на педиатърката тогава. А и всичко свързано с ваксините ми се струва ужасно нелогично.

М. С.: Мнение на приятелка,която е против ваксините.

М. М.: Обучавам учители за работа с деца с увреждания и постепенно информацията дойде до мен – когато забременях вече бях повече от категорична.

Л. М.: Моя приятелка, която не ваксинира детето си веднъж отвори тема за това. Заинтригувах се и реших да проверя информацията в нета. Така попаднах на групата. Благодарна съм, че научих за тази огромна лъжа преди да имам деца.

Н. Н.: След като дъщеря ми направи реакция след ваксина, а педиатърът ѝ още преди да чуе какво ѝ има, а и без да съм я питала, заяви, че не е от ваксините.

Л. П.: Не исках да повярвам някак си в началото, че ваксините са опасни след като лекарите ги препоръчват. Нямах проблем с първото дете, но с второто инстинктът ми казваше друго, след като след първите ваксини плака цял ден все едно някой го измъчваше. Тогава се замислих реално, но пак не исках да повярвам. Присъединих се към групата седмица преди да му сложа поредните ваксини и бях много несигурна и объркана. Не знаех кое е вярно и кое не. Да, и никога не съм се интересувала от ваксините, защото знаех, че са „полезно зло“. Вярвах и разчитах на медицинските лица и на тяхната правота. Е, вече не е така. Ако на ваксините имаше информация и картинки както на цигарите, нямаше да ги сложа. Няма достатъчно информация за тях (вредата), която да е лесно достъпна, лесно разбираема и от достоверен източник. Учените (повечето) отричат вредите от тях и объркват родителите според мен.

В. М.: Изключително много учени биват платени от биг Фарма. Създават се институти, дискредитират се сериозни учени! Публикуват се купища фалшиви публикации или зле интерпретирани резултати. Научните среди са като всички останали, парите правят резултатите. Според някои учени до 80% от резултатите на публикации в престижните научни списания са невъзможни за възпроизвеждане (тоест има измама)… Но някъде там в дъното на тунела има и изключителни учени, които работят без почти никакви финансии и които са готови да работят в гаража си ако им се наложи! Аз познавам такива! С публикациите е наистина изключително трудно – трябва да се ровиш и да търсиш всеки от авторите дали има връзки с фармацевтичните фирми или дали работи в институт, създаден от такива. И за мен беше изключително трудно. Но после си казах да следвам това простичко правило: Ако някой има интерес (печели пари) от това да те лъже, то най-вероятно те лъже!

Г. Й.: Звършващите студенти, включително лекари, нямат идея (освен ако не са се интересували самостоятелно) какво всъщност представлява научният метод, какво е теория, хипотеза, каква е методологията за доказване на хипотеза, кое има доказателствена стойност и кое не, как се планира и провежда научен експеримент и т.н. Ако подложите на проверка по най-строгите правила на научния метод всички публикации, претендиращи за научност, ще видите че действителните научни публикации са малко, дори цели „научни теории“ могат да се окажат просто недоказани (спекулативни) хипотези. В момента науката е абсолютно комерсиализирана и политизирана и е всъщност псевдонаука, докато същевременно пропагандата лепва етикета „псевдонаука“ на всичко, противоречащо на официалната догма. Както вероятно сте забелязали, дори статии в Nature и Science не могат да се похвалят с голяма достоверност, докато някои статии в треторазрядни списания може би показват пътя към истината. Както е казано и написано: само истината ще ви направи свободни; търсете и ще намерите! Фактът, че при проучванията за ефикасност и безопасност на ваксините няма действителни позитивни и негативни контроли, е повече от показателен. Проучванията се контролират от органи като ЕМА и FDA. Техните експерти обаче са обвързани с договори за доживотна конфиденциалност… Каква изненада, нали?

В. М.:Това е така, когато става въпрос за проучване на медикаменти или хранителни вещества. Когато става въпрос за научна работа, която няма директна взаимовръзка с излизането на продукт на пазара, нещата са различни. Статията се пише и изпраща на научно списание, редакторите прочитат статията и ако им е по вкуса я пращат на преглед при независими специалисти, които трябва да я прочетат и да си изкажат мнението дали научните въпроси са зададени коректно, дали предложените опити могат да отговорят на зададените въпроси и ако е така дали опитите са направени и интерпретирани коректно. Проблемите са същите като навсякъде: създават се конфликтуални ситуации между екипи работещи на близки теми, модни течения в науката, масовото използване на научни техники и технологии предимно от млади и некомпетентни учени, които не познават добре ограниченията на тези технологии. Преди малко повече от година бях чула за учен, който успял да си създаде различни личности и да се представи на списанията като експерт по дадена тема. По този начин, пишейки добри оценки на собствените си статии, е успял да публикува над 60 преди да го хванат. Има и други куриози, като грешни резултати вследствие на заразени опитни клетки, дали са си сметка по-късно, но никога не са оттеглили статията. Това просто вече не се прави… Всеки учен знае поне една плагиатска статия и купища публикувани и недостоверни данни…

С. Б.: Работата ми с деца с увреждания и съмненията, че някои от пострадалите може да са в следствие на ваксините.

Н. Б.: Случайно попаднах на книгата „Безпощадната имунизация“ на Александър Коток и ми подейства като кофа със студена вода за събуждане. Това беше преди почти 15 години. Даже си я разпечатах тайно в офиса, защото вкъщи нямах компютър, а исках да я имам , на А4 я печатах, свързах ги със спирала и сложих фолио като корици. Стана една огромна книга, още повече, че печатах едностранно. Още си я имам. След ровене в интернет, разбира се. За ужас на „медицинските лица“.

Д. Ч.: Епилепсията, която мой роднина получи в зряла възраст след противогрипна ваксина преди десетина години. Впоследствие след доста ровене и четене се оказа, че вероятно и останалите му интелектуални и физически увреждания са в следствие на ваксина и последвал енцефалит в детска възраст, но тогава много малко се е говорело за тези неща и официалната му диагноза е била „олигофрения“… Днес би бил класифициран в някой „спектър“ вероятно, но независимо от етикета, всички класически проявлениян на постваксинално увреждане се оказаха налични…

М. И.: Раждането на децата ми и сблъсъка ми с ваксините покрай тях. Преди това не знаех нищо за ваксините. Случаят на Филип ме разтресе и след него изчетох и изгледах каквото намерих и изградих виждането си.

С. Д.: Пострадали деца около нас. После много четене и подкрепата на таткото.

Т. М.: Това, което лекарите безгрижно наричат атопичен дерматит, който се появи непосредствено след ваксина и не се повлия от нито едно лечение, предложено ни от конвенционалната медицина в продължение на 2 години.

М. М.: Нашумялата болест аутизъм и предстояща ваксина МРП ме накара да чета. Голямата ми дъщеря е с автоимунно заболяване. И третата причина е дете на позната с гърч след ваксина.

Е. Я.: Притеснявах се. Вътрешно не се чувствах ок при всяка манипулация. Преди всяка от първите ваксини четох, четох, така без да искам се образовах. Малката получи реакция след едната ваксина. Научих за познати с реакции от някои ваксини… Четох и накрая попаднах тук.

Д. Й.: Щом забременях, започнахме да четем всякаква информация със съпруга ми. За мен не е нормално бъдещите родители да не се замислят по този въпрос. Не помня какво точно ни е усъмнило, за да проучваме чак до раждането. Не познавам увредени деца след ваксини.

С. И.: Бях гледала онова предаване на Гала, но тогава не обърнах много внимание. Преди няколко месеца в друга група една майка питаше нещо свързано с ваксините, някой и беше написал за тази група и оттогава чета всичко което се публикува тук. Изключително съм ви благодарна за всичко което правите, за да ни информирате по най-добрия начин!

М. И.: Някакво вътрешно чувство, че това не е правилно.. Въпреки това, от чувството до убеждението изминаха 4 ваксини (на детенцето нищо му няма – слава Богу). До убеждението стигнахме с много четене на всякакво инфо в интернет… Следващото ни детенце, няма да има нито една.

В. К.: Съпругът ми като бебе след поставена ваксина е бил в критично състояние в болница 2-3 месеца, докато успеят да го стабилизират. Тотален срив в имунната система, години по-късно отключване на автоимунно заболяване, което тогава лекарите още дори не знаят какво е и дали може да се лекува. Впоследствие разбрахме за други подобни случаи с приятелски деца и познати. Човек започва да се информира и колкото повече чете, толкова повече навръзва нещата. Дори и с добър замисъл, има много гнили неща във ваксините в момента. Въпрос на осъзнатост и информиран избор.

Всичките отговори ↓↓↓

Кликнете

Р. Ш.: От всички специалисти, с които контактувах, само една лекарка с лека ръка написа бележка, че няма противопоказания за ваксиниране. Останалите (преброих ги около 20), се ослушваха и искаха бележка с чуждо решение. Тогава пък аз се замислих и зачетох. Моето решение беше лесно.

Р. П.: Много силна вътрешна интуиция, че това застрашава детето ми. Впоследствие започнах да търся информация и разбрах, че съмненията ми не са безпочвени. Майчината интуиция е нещо удивително.

Г. К.: Като цяло чета и се интересувам за лекарства, а за мен и ваксините са такива.

М. Ш.: От предаване по телевизията,след това започнах да търся информация от интернет.

Е. М.: Малкият ми син получи ларингит един ден след Синфлорикс. След като му сложиха ваксината, мед.сестра ми даде листовката да си я чета и ларингитът беше описан като странична реакция . Тогава постепенно започнах да чета.

И. О.: Препоръка на приятел на мъжа ми – да помислим и поизчетем повече информация относно ваксините, когато бях бременна с първото ни дете. Прочетох и почнах да мисля и да се чудя защо хората не мислят изобщо. Дори след като се запознаят с ясна и точна информация, не си задават логичните въпроси, а продължават да вярват на заблуди…

Ц. С. Г.: От куп родители на които децата им са развили хронични заболявания и много тежко са понесли ваксините. Високи температури, отпадналост дълго време след ваксината, някои от тях са били в болнично заведение за стабилизиране.

Л. С.: Опитът ми, после взех да се интересувам по-задълбочено!

М.А.: От приятели с пострадали деца или познаващи пострадали.

Р. И.: Големият ми син два пъти беше в болница след ваксина. Тогава не бях много наясно. Педиатърката му ме баламосваше, че е случайност, че ваксината не е виновна. Впоследствие пъзелът се нареди – отключената алергия към млякото, вечната диария, сринатия имунитет. На по-късен етап и поведенчески проблеми. Убедена съм, че и двете ваксини, които имах неблагоразумието да сложат на малкия, „помогнаха“ за проблемите му.
И. В.: Не помня как попаднах в групата, но помня, че не четях нищо, само мярках по някой пост. Напуснах, не ми беше интересно. След време в група за майки попадах тук-там на коментари на пострадали деца, а и се колебаех дали да сложа допълнително някои ваксини и пак се добавих тук. Някои постове и някои проблеми при сина ми ме накараха да започна да чета и дъщеря ми няма нито една ваксина. Благодаря за тоновете информация и съжалявам, че не си направих труда да я прочета по-рано.

А. К.: мнение на приятел, и лични убеждения

М. Д.: След като забременях поставих под съмнение „безопасните добавки“, който пиех (витамини и др.). Искам детето ми да расте здраво, а информацията е сила и власт. Една майка трябва да знае кое е най-доброто, за да може да се защитава и отстоява.

А. З.: Много близка моя приятелка, която спря да ваксинира защото малката имаше потрепервания които не знаеха от какво са. Тя ме насочи в тази група и ми споделяше с колко майки и с какви случаи се е срещнала в чакалнята за комисията. Аз все още ваксинирах мислейки че това е по малкото зло. В последствие взехме да боледуваме почти постоянно и нямаше кога да сложим поредната ваксина. После пък нямаше ваксини. След това дойдоха турските. През това време аз четях и се замислих. Естесвеният път на вируса – през устата (ако го срещнем, разбира се, някога) и ваксината – директно в тялото. Взех да се съмнявам, изразих притесненията си с личната на малкия. Сестрата всеки път като ни видеше и ме почваше – „Айде беее, само вие останахте. От нз си колко деца само вие сте без ваксина, кога, кога ще го доведеш да го ваксинираме. Ти знаеш ли колко е опасно, бежанците и т.н. И с времето взех своето решение и спрях с ваксините.

Ж. Б.: Личен опит. Преди бях супер проваксър, разбираемо предвид ученото.

П. М.: Бях на един курс за бременни. Когато дойде частта за здравето на бебето една майка попита: добре де, ако ваксините са толкова добри, защо няма да допуснат неваксинираното ми дете в деската градина. Това ме накара да са замисля. А после по пътя към болницата моята дула (абсолютен ангел) не спрая да повтаря: не забравяй – никакви ваксини и антибиотици и настоявай веднага да ти дадат бебето! Май имаше и друго, но това запомних. Окончателно взех решение след като попаднах в групата и като разбрах колко от най-здравите деца и възрастни, които познавам всъщност не са ваксинирани или имат малко ваксини.

Д. И.: Когато пострадаш започваш да се замисляш сериозно върху нещата, но искрено се надявам хората да си отворят очите и да не чакат лошото. Та след като пострада третото ми дете, ми светна лампата какво съм причинила на всяка една от тях.

Р. Й.: Когато след третия месец на сина ми отидох на преглед при педиатъра и той ми каза, че съм закъсняла с ваксините и че веднага трябва да запазя час за ваксинации. Опитах се да запазя в най-близката консултация, но ми дадоха час за след около месец, в друга горе-долу пак след толкова и уплашена, че ако не ваксинирам ще се случи нещо на бебчето ми, започнах да търся информация в интернет. И… реших да не ваксинирам! Може би най-мъдрото решение в живота ми.

В. С.: Преди 16 години дъщеря ми придоби аномалия на лимфните съдове на 8-месечна възраст, която не беше изразена при раждането. За съжаление не си спомням дали е било около някоя от ваксинациите, но с времето започнах да се чудя дали не е било точно това причината… Преди 2-3 години слагахме ваксината против морбили и паротит – тогава пък получи някакво възпаление на нерв ли, не знам, но около 2 месеца имаше болки в кръста и се наложи лечение – това за 13-годишно тогава дете…

Р. К.: „Необяснима“ промяна в здрави деца след поставяне на ваксина. И обяснението на лекарите, че връзка няма. Потресе ме това, че никой не пое отговорност, а оставиха хората да се борят за децата си сами!
Д. К.: Пострада детето ми от ваксина, не мога да кажа точно коя, просто след всяка имаше ревове писъци с дни. Тогава ЛЛ казваше, че е нормално , но към 2 г. спря реч, нервене, писъци, рев от хора, нови места, самонараняване и т.н. Това не беше вече същото дете. Чак сега след години осъзнах, че е от ваксините, тогава нищо не знаех за тях, сляпо вярвах в мед. лица. Сега детето ми е с по-лека форма на аутизъм, но не може да говори добре, борим се и е тежко, напредва бавно. Сега ЛЛ ни притиска за ваксината на 6, никога няма да позволя повече ваксиниране. Радвам се, че имам подкрепата в къщи от всички.

Т. Т.: Видях дебат по телевизията, между две майки и Мангъров. Дотогава не съм се замисляла и грам за ваксините. Чудно ми стана защо, аджеба, нормални майки няма да искат да си ваксинират децата. Ама те едни спокойни бяха и двете, а Мангъров подскачаше като японско петле. И ми се видя, че има нещо гнило в тая работа, та реших да разследвам. А като започнах ми отне над два месеца да почета, да погледам. И реших, че няма да я бъде тая. А бях бременна и изключително много ме вълнуваше кое е добро за детето ми. Цял живот ще бъда благодарна за тези няколко минути, които ме накараха да направя най-доброто за децата си – не ваксинирам!

А. Т.: Реакция след ваксина и убедеността на педиатъра, че ваксината няма нищо общо още преди да съм приключила с обясненията. Преди това приемах ваксините за по-малкото зло от болестите, срещу които са създадени. Почнах да чета, присъединих се към групата и взех своето решение.

В. П.: Увеличението на броя ваксини в задължителния календар.

Д. И.: Когато голямата ми дъщеря стана на 12 години, Лл започна да настоява за Церварикс. Тогава потърсих информация и с ваксинирането в моето семейство приключихме.

А. П.: Пострадало дете на мои познати (детето почина след ваксина)!

И. Ш.: След ротавирусна ваксина дете ми се разболя от вируса и не знам как преживя 4 дни с повръщане и разстройство.
Н. И.: И и аз имам същия опит.
Д. И.: Тъжният и горчив опит, който придобих с големия ми син 😣

А. И.: Бях бременна в трети месец с първия ми син, когато придружих майка ми на посещение при нейния хомеопат. Той имаше набор от книги на холната маса в кабинета си и когато разбра, че съм бременна ми препоръча да прочета книгата на д-р Менделсон „Да отгледаш здраво дете въпреки лекарите“. Това беше първото ми четиво по темата за вредата от ваксините и по време на цялата ми бременност продължих трескаво да се информирам, след което взех окончателното решение да не ваксинирам нито децата си, нито себе си.

А. Х.: Неспиращото боледуване на големия ми син,с който стигнахме до помпичка за астма!

Р. Д.: Една приятелка, на която детенцето и се разболя на 3 месеца -12 ч. след поставянето на ваксина и се наложи да влязат в болница. Слава богу се разминали само със спазъм и бронхиолит! И тя започна много да се интересува за ваксините. Междувременно се съгласих да бият на детето ми за почти 3 месеца на три пъти по 2 ваксини „Синфлорикс“ и „Пентаксим“! Когато се роди имаше усложнения и не му биха никакви ваксини – първите 2 му ги биха чак на 7 месеца и понеже нямаха хепатитната много време, дори бях готова да си я поръчам от Турция! А сега като се просветих, просто не съм на себе си как съм разрешила да му бият по 2 ваксини през 25 дена!

Д. Й.: Не помня точно какво беше. Но забелязах, че се шуми все повече и повече, в много от групите вече редовно коментираха родители, които не ваксинират и т.н. Известно време се криех като щраус, но идеята узря и в моята глава в един момент и казах „край“. Влязох тук в групата, пуснах пост, получих подкрепа и вече знам – никога повече никой в семейството ми няма да бъде ваксиниран!

Д.Ж.: От няколко книги на Ян ван хелзинг и най вече заради книгата световната конспирация за здравеопазването. Четейки подобен вид литература се учиш да разграничаваш нещата, и да погледнеш реалноста под друг ъгъл.

М. М.: Когато едвам спасиха голямата ми дъщеря след страничните действия на синфлорикс.

Л. Т.: Браво, момичета, че сте просветени и спасявате децата си. Моето поколение ваксинирахме децата си /вече на вашите години/, защото информация нямаше. За вредата научих от книгата на д-р Гълъбов. Почнах да ровя в посочената литература и интернет. Слава Богу, дъщерите ми са наясно с вредата от ваксините и внуците са спасени от отровите.

К. Б.: Не купувам пакетирани храни, не харесвам лекарствата и съм на мнение, че всичко което може да се постигне с лекарства може и без, тялото ни е перфектна система и може да се избави често само от каквото му е нужно да се избавя. В същото време уважавам медицината и се възхищавам на постиженията и, но не и на фармацефтичната мафия и за всяко нещо да те пращат в аптеката. Така и се случи с ваксините, но съзнавайки вече. Първото си дете родих на 23, преди почти 11 години и тогава въобще не гледах на нещата така освен на тема храна. Второто дойде малко след това. И двамата имат ваксини, но за мое щастие не всички и педиатърът ни ( жива и здрава да е жената ) ми помогна също. Започнахме да пропускаме и накрая си останаха само тези някои, а аз в същото време започнах да се образовам и изградих собствено мнение. Започнаха последно време и много да се пробуждат хората, което ме кара да се интересувам още и още. Третото ми дете няма да бъде ваксинирано или поне не планирам нищо такова в следващите 2 години (трябва да се роди всеки момент). Също и всичко приключи за останалите две.

Г. Я.: Отключване на АБКМ. Казаха, че е генетично, а в гените ни няма такова нещо и съответно започнах да търся информаця.

Д. Р.: За съжаление едва когато пострадахме от полиомиелитна ваксина…

А. А.: Реакция на моето дете след ваксина. Отказа да се храни и лежеше, без да помръдне в ръцете ми. Отказът да се храни продължи над 2 седмици. Почнах да чета. Намерих книга за ваксините в хомеопатичната аптека в София. Изчетох я и подложих родителя си ендокринолог на сериозен разпит по книгата. Тя не отрече фактите в книгата, каза че са истина, тези за които знае. Бях поразена като от гръм! Помня, че й казах: „Тогава какво правим ние?!“. Беше риторичен въпрос.

Д. Р.: Реакция на моето дете след ваксина, когато беше на 8 месеца. Цялото му тяло стана на големи червени петна, ревеше, пищеше… дереше се от рев. Ненормално беше всичко, след известно време получи обрив. След доста четене взех решението, което смятам за най-добро за него!

Д. С.: Преди 30 г. подлежах на задължителна имунизация. Мед.сестрата отказа да ми я направи, защото бях прекарала жълтеница. Синът ми прекара тежко морбили след ваксина. Не помня каква беше, но 3г. след това беше непрекъснато болен и отказвах всички имунизации. Имунизираха го в яслите, без да ме предупредят, без да ме информират! Нямах представа защо е нервен и непоносим, докато не изохка когато му хванах ръката! Добре, че не убих никого тогава! Мина без остатък, но отвращението ми към насилието над човека чрез доброжелателство остана до днес!

С. Б.: Когато отложиха ваксините на дъщеря ми, беше на месец когато поставиха диагноза АБКМ. Симптоми прояви на три дни в родилното. От скоро се интересувам, понеже се очаква през март да ги започнем.

Л. Д.: Бях бременна и попаднах на статия във фб. за ваксините и препратка към групата. Започнах да чета. Слава Богу имах време преди да се роди малката да се информирам и да вземем решение със съпруга ми.

В. З.: Инстинкт!
Д. М. С.: За пръв път се свързах с логопед, психолог когато детето беше на 4, оттогава започнахме вкъщи уроци 2 пъти седмично. Дъщеря ми тогава издаваше само звуци, мучене, скимтене, не можех да задържа внимание, концентрация, имаше силно изразена тревожност. От най-малкия шум пищеше и запушваше уши, много трудно започна ходене на ДГ. Историята е дълга и мъчителна… Детето се успокои, след около година дойде речта, може да не прави много правилни изречения, но водим вече нвкакъв диалог, изреечения от две, три думи, пее много, запомня дълги неща, проблемът е експресивната реч и бързата загуба на концентрация. Не работя от три години, до детето си съм и се боря, благодарна съм на лекарката, логопеда, учителките в градината, ресурсната и на групата тук, в която прочетох за ваксините и се информирах за тези отрови, които унищожиха детето ми.

А. Д.: Вътрешното ми усещане че това няма да подейства добре точно на моите деца.

М. И.: Предаването на Гала преди години, за увредено детенце след ваксина. Много преди дори да се замисля за деца. Бях меко казано потресена! Все пак бяхме научени, че това е „най-великото откритие на медицината“. От там започна голямото четене и проучване, което продължава и до днес.

М. А.: Заинтересувах се,когато за пръв път станах майка… Интересувах се от всичко, което беше свързано с детето ми… подлагах всичко на съмнение, докато не се убедя в противното…

Ф. Ц.: Първо беше след ваксинациите на големия ми син. Забавяне в говора и развитие отчасти. Аутистични симптоми и малко по малко започнах да проучвам и сега не ваксинирам по никакъв повод. Твърдо решена и сигурна в решението си. Синът ми изпиваше около 3-4 литра вода на ден, след време разбрах, че е и реакция от ваксините. Слава на Господ и хомеопатията синът ми е в пъти по-добре. Никой не би се усъмнил, че е имал някакви аутистични наклонности. Сега си има приятели в училище, напредва заедно с другите деца, че от някои и по добре.

Р. К.: На 41 г. съм и не са ми бити никакви ваксини освен в родилното. Майка ми не е искала и понеже дядо ми (професор, основал Алергологията в Медицинска академия) е можел да забрани да ми бият ваксини по комунистическо време. Жива и здрава съм и не съм дала до сега да бият ваксини и на сина ми (2г.).

Ц. Х.: И при мен вътрешно усещане, че детето се чувства зле от вече поставените му ваксини (има 2 приема на синфлорикс и пентаксим, както и Енжерикс ). Просто бях убедена, че ваксините ѝ вредят, преди да съм прочела каквото и да било. Започнах да чета, а междувременно вторият прием на пентаксим и синфлорикс даде странична реакция. И без реакцията бяхме решили с моя мъж, че няма да слагаме ваксини. Добре, че детето ми не пострада повече… за сега. И се моля на Господ да не се отключи нещо впоследствие .

А. Г.: Ние сме в същото положение. След втория прием на синфлорикс дъщеря ни получи алергична реакция. Това беше последната ваксина и вече няма да слагаме никакви.

П. М.: Аз почнах да чета, когато забременях с втората си дъщеря преди повече от 2 г. Още докато бях бременна казах на мъжа ми, че няма да ваксинираме и той веднага се съгласи с мен. Малката няма и няма и да има нито една ваксина. Иска ми се да бях постъпила така и с голямата преди 10 г., но не мога да върна времето назад. Слава Богу, не боледува вече толкова често и от почти 2 г. няма и ушни инфекции (които си бяха минимум 2 пъти в годината). Спрях да ѝ давам антибиотици и детето се оправи. Бебето е на 17 м. и лекар не е посещавала, не е пила никакви лекарства или антибиотици. Температура е вдигала 2 пъти и само с кърма на сутринта си беше свежарка

Е. Ш.: Аз се замислих, откакто разбрах за два смъртни случая на две котки след ваксина. Все си мисля, че принципът е един и същ…

С. Ж.: За първи път се усъмних в ефективността на ваксините преди 3 години по време на преглед при ортодонта ми, който говореше за връзката между ваксините и аутизма на медицинската сестра.

М. П.: При първото поставяне на Синфлорикс и четиривалентна. Детето реагира „нормално“, но аз се уплаших и спряхме дотам. Не е имало нищо драстично: бебето спря да суче, успа се за 24 часа, спря да гука за над месец и т.н., местата на убожданията станаха на буци… абе всичко като по учебник. Водят се ‘нормални’ тези реакции… Просто на мен не ми хареса, защото знам какво дете заведох, и какво дете си взех Второто дете е без никакви ваксини.

Г. К.: Когато разбрах че съм бременна започнах да чета…

Т. Г.: След ваксина получих алергии, кръвоизливи и астма. Тогава не обръщах внимание, но когато забременях започнах да чета… и няма да ваксинирам!

М. Р.: От една статия,която беше споделена от приятелка. И започнах да чета.

Л. Р.: При дете на наши познати се прояви странно поведение след ваксина (сега детето е диагностицирано с аутизъм, тогава светна лампичка), но чак след като родих и поставих няколко ваксини, се реших окончателно, че няма да ваксинирам детето. Сега смених и личния лекар, и за първи път ми се случва лекар да бъде с особено спокойно поведение спрямо това, че отказвам ваксините, за което съм много благодарна, че няма да има излишна драма

Л. Т.: Работата ми с деца с увреждания. А и винаги чета листовки, дори на аспирина, и обръщам специално внимание на възможни нежелани реакции.

Ц. Р.: Аз си отворих очите за много неща докато бях бременна. Всичко анализирах, даже учех и работех едновременно без проблеми, докато се ограмотявах за бременност и бебета.

В. М.: Не си спомням много ясно; помня, че малкият получи на 1 месец лимфангиом на нослето (дълго не можеха да намерят точната диагноза, а после, след лутане по няколко лекаря, казаха, че ще го надрасне, както и стана – на 1 годинка нямаше и спомен от проблема). Изцяло кърмено бебе, здраво, доносено. Докато търсехме информация за проблема, а впоследствие – и за поставената диагноза, може би ми е попадало нещо „антиваксърско“. Впоследствие думите на лекар – кардиолог от една болница по повод ваксинопропагандата по курсовете за родители, ме накара да се замисля. Сигурно тогава съм почнала по-активно да се интересувам и чета, купих и книгата на д-р Коток за ваксините…

М. Г.: Недоносеният ми син, който на 2 месеца тежеше 2кг и беше прекарал това време в кувьоз, го ваксинираха при изписване с 2 бр. ваксини. Без да го обсъдим, без питане, дори не споменаха. Това е станало минути преди изписването, бях подала дрешките и чаках. Сестрата излезе за малко и се върна. Започнахме двете да го обичаме и видях кръв и памук. Питах я отделя какво са. Небрежно каза „боцнахме го“. Но не са го „боцнали“ докато е при тях, за да не носят отговорност. Непосредствено при изписване. Весело, нали? Оттам нататък не ми се разказва. Ад.

Т. Д.: Накара ме фактът, че имам лекари в обкръжението си, които не ваксинират собствените си деца. Когато забременях знаех, че не искам да ваксинирам детето си, но нямах смелост да разпиша отказ. Докато бебето ми не направи реакция. Тогава спрях, а следващото дете няма нито една ваксина. За голямото ще се обвинявам докато съм жива.
С. В.: Забременях и започнах да се ровя и чета за всичко, свързано и предстоящо на бебето. Също така, преди години ме диагностицираха с автоимунно заболяване, което беше сравнително рядко, та доста се рових и за това какво би могло да го провокира… И така ми се отвориха очите.

М. М.: Съвет от медицински лица.

Д. П.: Първият път се замислих за неефикасността на ваксините, когато ми казаха, че дъщеря ми е болна от туберкулоза, а тя имаше всички ваксини за възрастта си. След години като се връщах назад във времето установих, че е имало и други „знаци“, които тогава не съм разчела правилно, но нямах много инфо и не съм свързала нещата. Вторият път беше когато пострада синът ми, но тогава уж бях чела за и против, но след като бяхме в болницата и едва ли не ми забраниха да мисля, че е възможно детето ми да има реакция от ваксина, взех да чета още повече, по-късно попаднах на групата тук /но вече бях приключила с ваксините/.

В. Т.: Детето ми е с аутизъм в следствие на ваксина за МПР!
Н. К.: Средното ми дете пострада след пентаксим и синфорикс …
Д. Д.: Синът ми.
Р. Ч.: Алергичен бронхит, продължил 8 години с астматични пристъпи.

Д. Г.: Първите съмнения се породиха след разговор с приятелка, която беше категорична, че няма да ваксинира детето си. След това започнах да търся информация и установих, че децата ми са проявявали странични реакции, особено малкия ми син, за които си дадох сметка късно.

Л. Л.: Познавам няколко човека, които са увредени за цял живот след ваксиниране. Единият ослепява. Това ми стига.

С. П.: Малкото ми дете пострада от Пентаксим…

Т. Д-М.: Моя добра позната спомена за това че са опасни, помислих че преувеличава, а после забременях и се сетих за това нейно мнение и започнах да ровя и да чета.
В. И.: В сладкарницата ми правим много безглутенови торти за деца. Още преди три години като отворихме, на няколко пъти се заговарях с майки, които поръчваха. Питах ги защо децата им са на безглутенов режим. Две или три казаха, че дечицата са с аутизъм вследствие на ваксина. Оттогава ми е в главата…

Р. К.: Кожни проблеми при детето ми.

П. Г.: Филм, предаването с д-р Папазова, съвпадение на нежелани реакции от ваксините, които при поставяне на детето сме наблюдавали, БЕЗ да сме били информирани за тях, и описаните в листовките на ваксините. Също нежелани реакции и при двамата с мъжа ми.

М. М.: Синът ми се роди недоносен, затова беше необходимо отлагане на ваксините до навършване на съответната коригирана възраст. По тази причина започнах да чета.

К. И.: Реакция на голямата ми дъщеря към паралич капките

Д. Д.: Атопичен дерматит, и лекар по телевизията, който спокойно каза, че обикновено в около 80% от случаите преминава в астма. Най-нормалното нещо – няма що.

И. В.: Моят син получи атопичен дерматит, после екзема и сега е с алергична кашлица/астма…

Л. С.: Една педиатърка се изпусна, че след поставяне на Пентаксим масово са получили оплаквания за атопичен дерматит! „За астма не се притеснявай“, то ми омръзна да слушам лекари завършили с тройки да ни лекуват!

Ц. И.: Аз лично взех да се притеснявам от последния Пентаксим на дъщеря ми. Нещо почнах да се страхувам, не знам защо. И после ми показа групата моя роднина и съвсем прогледнах. И сега се чудя на моите приятелки как не искат да прогледнат. Страх ги е от истината, което е странно, но те си знаят.

М. Б.: От училищна вързаст „бягах“ от ваксини. Когато бях бременна с първото ни дете, споделих със съпруга ми, че ще „трябва да слагаме ваксини“, а той ме апострофира с въпроса „Защо ще трябва?“, като беше абсолютно против тази практика. От там се започна голямото четене, дълги разговори с познати, медицински лица и т.н. Решението взехме преди да родя – единодушно и категорично.

С. Ф.: Случай в семейството.
П. К.: Аз като започнах хомеопатичният курс за майки , тогава прогледнах 😉
И. И.: За мен повратен момент беше книгата на Тай Болингер.

М. В.: Синът ми получава тежка реакция след всяка тъпа валсина, а на 11месеца вече го диагностицираха с астма.

Е. М.: Аз почнах да се замислям още като родих, но личната „разсея“ всички наши въпроси с мъжа ми за безопасността на ваксините. Изнесе ни лекция и т.н… След пентаксим се обрина – АД. Ние пак започнахме с въпросите, тя пак ни изнесе лекция. Аз почнах да чета, да мисля. Драпах да отлагаме следващата и с големи уговорки ни я биха с голямо закъснение и… пак обрив. Тоя път се ядосах сериозно. Взех да мисля да приключа с ваксините, а личната ме навиваше да сложим манту поне, че не било ваксина. Тръгнахме към туб диспансера, където ни посрещна нелюбезна жена с руски акцент, обяснявайки ми да дойдем утре, щото ако се постави днес, няма как да се отчете. Малкия ревревеше с цяло гърло, без някой да го е пипнал дори, а на мен ми падна пердето и й казах: Нито ще дойдем утре, нито в понеделник, нито в който и да е друг ден! Просто няма да стъпим тук! Грабнах детето и към колата, където ме чака мъжа ми и пита – биха ли му? А аз – не, не са му били, няма и да му бият и няма и да слагаме повече ваксини. Край! А той – точно така, никакви ваксини повече и аз така мисля!

Д. К-М.: Тежък атопичен дерматит след 1 г. и 6 м. на второто ми дете. Попаднахме на лекар, който първото, което направи, беше да тества пораженията на всички сложени ваксини върху организма. Оказа се, че е реагирал на две от ваксините зле.

Н. К.: Бременна бях в 5-ти месец и четях за всичко по много, от статия на статия, на филм и само за един ден взех моето решение за ваксините.
Г. Р.: Докато бях бременна (2014г.) имаше проблем с вноса на една от ваксините (по спомени мисля, че беше пентаксим). Тогава си мислех как така няма ваксини, какво ще се случи (тогава убедена в „ефективността“ на ваксините). Детето ми е с ваксините от родилното. След като си бяхме вече вкъщи, започнах да се ровя в нета как така няма все още ваксини (силно притеснена). 🙂 Тогава случайно (но нали няма случайни неща) попаднах на една статия на български за ваксините, ужасих се. Започнах да търся информация, попаднах тук в групата и докато детето спеше през нощта, изчетох много информация. Разказвах всичко, което четях на съпруга ми и решението ни беше категорично да не слагаме ваксини, дори не сме се колебали. Семейството ни също ни подкрепя 🙂

Д. Д.: Трудно раждане (никаква информираност от моя страна за ваксините), набързо слагане на дифтериям тетанус и коклюш… с последвало тежко разболяване и три антибиотика безрезултат. Главата се пърнеше с гной… и тогава срещнах прекрасния хомеопат, който с една доза вдигна детето на крака. Тогава нямаше и годинка, заразпитвахме се взаимно и шок – заедно с майка ми, която е медицинско лице, осъзнахме, че навярно е от ваксината. Открих групата тук, изгледах куп филми и повече никога не си го и помислих.

Д. С.: Филм по Алфа ТВ отпреди три години (не я гледам, случайно попаднах, щракайки по каналите). Искрено съжалявам, че това е единствената телевизия, която се е осмелявала да казва и показва цялата истина по темата.
Е. Б.: Детето ми получи атопичен дерматит на 2 месеца и педиатърката ме посъветва да не слагам ваксина, а да почакам. След консултация и с друг специалист получих същия съвет и тогава започнах да търся информация.

Е. А.: Вътрешният ми глас ме навика! До момента, преди да се заинтересувам ‘що е то ваксина’, идея си нямах за същността им. По начало не харесвам неестествените неща.

П. Д.: Когато дойде време за ваксините на 2 м., нещо взе да ме човърка отвътре… не исках да я водя да и правят каквото и да е. Взех да се ровя, да чета и така ги отказахме.

Г. Н.: Приятелка ме попита за мнение. Нямах конкретен спешен случай в семейството , но бях отворена за нова информация и съответно промяна в поетият досега курс. Беше правилният момент, тъй като имах време да чета и взема информирано решение преди второто раждане. Сърдечно благодаря, че намерих тази страхотна група!

М. А.: И преди знaех, че сред моите познaти имaше противници нa вaксините. Но aз си кaзвaх, че сa смели и не могa кaто тях. До един гърч нa мaлкия ми син. С „неустaновен“ произход, a всъщност след вaксинa Приорикс. После се рaзтърсих зa информaция и се чудех кaк може дa съм билa толковa глупaвa и дa се сaмозaлъгвaм.

Ц. М-К.: Среща с жена, която не беше ваксинирала. В първия момент реших, че е безотговорна към децата си, но се поинтересувах и започнах да чета по темата. По-късно, по стечение на обстоятелствата се срещнах и с руски лекар в Испания, който сподели, че не е ваксинирал никога порасналите си вече деца. Срещата с него окончателно затвърди решението ми, че никога няма да ваксинирам.

С. И.: Бях попадала на материали за последствията и състава на ваксините и преди, но след като родих и дойде ред да бием ваксини на двумесечното ми бебе, реших да се запозная подробно с имунизационния календар, състава им и т.н. Принципно чета всички листовки и упътвания на всичко. А и не ми се стори нормално да се слагат ваксини на толкова малки бебета, сърцето ми се сви, тогава започнах да чета по-подробно. Отделно отключи АД още първия месец, твърде вероятно от ваксините в болницата, особено противохепатитната.

А. Н.: Първите сигнали за мен бяха смърнтен случай на малко момченце, според родителите след ваксина, преди около 4 години. Беше доста коментиран тогава във всички телевизии… тогава започнах да чета.

Р. П. С.: Лежахме в болницата с моя син когато беше на 12 месеца, беше получил много силен бронхоспазъм-пристъп. Първият му такъв, за жалост не и последен… Та в съседната стая лежеше детенце доста по голямо – на 6-7 годинки, с диагноза детска церебрална парализа. С майката се заговорихме и от дума на дума тя каза че детето и е с тази болест заради ваксина. Момиченцето се развивало напълно нормално, ходело, говорило, хранело се самостоятелно и т.н., докато не поставили ваксината (не помня точно коя е била), детето не било на пълно здраво при поставянето и резултата казах какъв е… не може да ходи, да говори, да се храни… Гледката, на която бях свидетел през тези 5 дни престой в болницата, ме накара да се замисля за много неща. Това беше момента, в който получих просветление и започнах всеки удобен момент да се инофрмирам, да чета за ваксините и момента, в който реших, че повече няма да ваксинирам детето си. И след много време и информация по темата започнах да си обяснявам много неща… включително пристъпите и бронхоспазмите на сина ми! Неща непоправими за жалост!

Т. Т.: Много от нас осъзнават проблема но влизат в конфликт с близки и половинките си, този факт не е за пренебрегване, как може да убедиш някой който не иска и да чуе. Въпреки че детето му е пострадало от ваксина.

М. А-П.: Родих преждевременно и една приятелка, която също беше родила преждевременно преди две години, ми каза да внимавам много с ваксините и да искам да ги отложа, защото недоносените деца имали такова право. Да, ама не. Сложили ваксините в неонатологията и на изписването нищо не казаха, само ми дадоха две епикризи. които разчетох и разбрах, че детето ми е получило мозъчен кръвоизлив, но аз не бях уведомена за това. Защо? Какво са криели? По-късно детето беше диагностицирано с дцп. В последствие покрай разни терапии и досега постоянно се запознавам с родители, чиито деца са родени в термин, здрави и от реакция на ваксина са получили мозъчно увреждане и са в много тежко състояние (дцп, епилепсия). И за капак на всичко детето на моя близка приятелка след имунизация на 6-7 месечна възраст започва да боледува често от простудни и вирусни заболявания (диагнози според лекарите) и на три години се оказва с тромбоцитопения вследствие на ваксина. Цяло чудо е, че лекарите изобщо са признали и са написали това в епикризата. Вече четири години и половина се борят в буквалния смисъл за живота на детето си. И след като съм свидетел на всичко това, някой да излезе по телевизията и да каже, че в България няма постваксинални реакции, ми иде да го удуша с голи ръце. Решила съм ако изобщо имаме друго дете да не слагам никакви ваксини, защото не вярвам в лекарската компетентност и добронамереност.

А. П.: Детето ми се разболя веднага след поставяне на първия синфлорикс. Тогава ми светна предупредителната „лампа“. Започнах да се интересувам, информирам и приключих с ваксините. Няма по-страшно от доброволното отравяне на децата ни от тях.

К. С.: Винаги съм си мислила, че е много зловещо ваксинирането на новородени, затова ги отказахме в болницата и после бях предупредена от пострадали хора, за което винаги ще съм благодарна, това затвърди мнението ми. Но още преди години гледах предаване, където се води дебат за или против, там повярвах на пострадалите, бяха много случаи още преди около 10 години.

С. З.: Позната с пострадало дете и скандалът с ваксините от Турция/ П. Москов

Л. П.: Честно да си кажа не си спомням точно. Аз съм скептичен към масовата (основно фарацевтична) медицина по принцип. Вероятно любопитство покрай тази ми скептичност ме е довело тук, което ме накара да разровя за моя случай с кожни проблеми след раждането ми. При недоверие в масовата медицина и достатъчна информация не е трудно да събереш две и две.

Н. Ч.: Поради три причини: След „добросъвестно” следване на целия имунизационен календар на 1,5 г. имунитетът на сина ми се СРИНА. Не успяваше да се пребори дори с лека настинка. Влезе в болница с 40 градуса – за 12 дни. Шест лекаря стояха над главата му и не знаеха както става. И само един лекар сякаш се усети и назначи адекватно лечение, с което го спаси. Паралелно с това детето спря да говори, да се обръща, да ме гледа… Сега си имаме две-три диагнози – всичките все „хубави“.

Е. Е.: Преди три години моя близка роди недоносено бебе и така се зачетох и разрових. Слет извесно време родих второ и след поствяне на първите ваксини започна да боледува и прави чести бронхиолити. Сетих се за прочетеното преди време и върнах лентата назад, когато по-голямата ми дъщеря имаше същите проблеми по времето на ваксините и съответно диагноза дцп. Сега с второто спрях да ваксинирам след първата му годинка.

Д. Д.: Никога няма да направя ваксина на детето ми! И друго да имам, нито една ваксина няма да сложа! Това е отрова, тровят ни и после ни лекуват – политика.

М. А.: С големите си деца следвах 1:1 съветите/нарежданията на лл. Резултат: кърмени по по-малко от месец. Големият – първа рентгенова снимка с двустранна бронхопневмония на 4 месеца. На 4 години витилиго. От 2 до 4 бронхити и пневмонии. От 4 до 8 отити и гнойни ангини и антибиотици по няколко пъти в месеца. За чувството ми на вина да не говорим… Малкият на 7 м. първи бронхит, следват поредица такива, чести кръвоизливи от носа, сезонно белещи се ръце… Малкото засега е ок, но за него се усетихме…

Н. П.: Турските ваксини на другаря Москов и атопичния дерматит на сина ми, който се появи дни след поставянето им. Само мога да съм благодарна, че този гаф ме накара да чета повече по темата.

Е. Д.: Майка ми следяла отдавна темата, понеже все някога ще има внуче, и като забременях ми каза да се информирам и да решим с мъжа ми. Не е настоявала от своя страна. Начетох се и се нагледах достатъчно, за да преценим да не слагаме ваксини на детето. Допреди майка ми да ми подскаже, нямаше въобще да се замисля по темата. Знаех си, че на бебетата им се правят ваксини и го приемах за абсолютно нормално и несъмнително. Не съжалявам за решението ни.

К. Р.: Среща с познат на улицата и разговора някак си незнайно как тръгна в посока ваксини, по-скоро в лек спор, аз все още сляпа за истината, убедена в ползите им. След тази „случайна“ среща започнах да се ровя в нета, за да проверя какви ми ги наговори този човек и така мирогледа ми се промени. Имам дечица на 6 и 4 г., по-голямото има бити всички ваксини до 2 г., а малката има само тези от болницата. Приключих с отровите. Благодарна съм на този мой познат, че ми отвори очите! Благодарна съм и на тази група, защото информацията, която получавам от тук е безценна, защото защитава живота на децата ни!

П. Н.: С най-голямата ми дъщеря нямахме никакви видими проблеми след ваксини. По-малката ми дъщеря отключи епилепсия, но не веднага след ваксина, така че нямам представа дали има връзка. Синът ми след манту на 8-месечна възраст имаше 5 дни температура 39,5 без каквито и да било други симптоми на разболяване, нямаше сили да помръдне. Оправи се с хомеопатия. Тогава реших да прекратим ваксинирането за цялото ни семейство. После имах колега, и двамата с жена му бяха завършили химия в университета. Те категорично отказваха всякакви ваксини и почти винаги се въздържаха да дават лекарства на децата си, когато бяха болни.
Е. Н.: Решението на сестра ми да не ваксинира племеницата ми, от там започнах да се интересувам повече, паралелно от нея черпех информация и обсъждахме ваксините!

К. А.: С 2 думи и за мен – преди години в подходящ момент попаднах на статия на фб. стената на приятелка. В първия момент си казах „глупости“ (и аз бях в матрицата по темата), но все пак реших да потърся още инфо и колкото повече четях, толкова повече разбирах каква гигантска тенденциозна пропаганда за ползите от ваксините тече, нямаща нищо общо с истинската наука.

Ц. К.: И аз бях като всички обикновени майки. Водих детето редовно на прегледи. Купувах уж „по-хубава“ ваксина Инфанрикс. За „щастие“ бебето се разболя на 50 дни и отложихме ваксините с няколко месеца. Започнахме да ги слагаме по схема и започнахме да боледуваме жестоко и нон стоп. Схемата беше ваксини, АБ, ваксини АБ. Опитахме всичко от традиционната медицина. На 3 год. стана детето и след като върнахме лентата назад с всички епикризи, рецепти, прегледи и амб.листове, ни стана ясно, че ако продължим така губим детето. Това беше момента на първото просветление относно здравето. Относно ваксините прозрението дойде след новината за автоимунно заболяване и по-задълбочено четене в областта на алтернативната медицина.

З. К.: При мен лампичката започна да светка и да ми провокира любопитството по време на работата ми за американска компания, при командировка, в неформален разговор с колега, който беше получил достъп да влезе в тайна лаборатория на един от производителите на ваксини. Бях лепнала вирус и неговият коментар беше „Слагаш ли си противогрипна ваксина? Никога не си слагай, … никаква ваксина,..не знаеш какво става там и какво работят тези хора. И кажи на всичките си близки!“

Д. К.: Първата ми мисъл е била: „как става така, че някой непознат бюрократ иска да ми инжектира здраве“, някакъв личен лекар по телефона настояваше да отида за инжекция преди много години.

Н. Б.: Някак си от доста време имах съмнения вътрешни за ваксините, може би от преминаваща покрай ушите ми различна информация. Когато се роди дъщеря ми за мен беше ОК ваксинирането, не мислех че има голяма полза от тях, но бяха задължителни. Когато наближи годинката и ми се наложи да се задълбоча на темата заради МПР и след няколко прочитания и стигнах до извода, че смисъл от тези ваксини изобщо няма. Даже е по-добре да прекара болестта детето, отколкото ваксината. Дъщеря ми има всички ваксини до шести месец, освен че спеше нетипично много след тях, не съм имала проблеми. Всъщност единственото ми съмнение е, че тези ваксини плюс таласемията й минор бяха в основата на нейното трудно качване първите четири месеца от живота й, което се оправи след престоя ни една седмица на Ахтопол. От тук нататък за мен е ясно, че нито тя, нито някое от следващите ми деца ще бъдат ваксинирани…

Л. Н.: Моето дете е в състояние след ваксина,но не мога да го докажа…

С. Т.: Първият ми син има всички ваксини – тогава дори не се замислях на тази тема. Когато се роди вторият ми син, се оказа, че има проблем със сърцето и ми казаха, „спираме ваксините, докато не се подобрят нещата“ (без др. обяснения). Тогава се замислих защо не трябва да ги слагаме, как ще му се отрази, щом има малка дупчица в сърцето. Започнах да чета и изпаднах в ужас колко невежа и сляпа съм била на тази тема. Открих толкова причини за болестите и поведението в първия ми син, за които съм сигурна, че ваксините са дали отражение. Радвам се, че поне на малкия успях да му ги спестя, въпреки че има тези от родилното. Като мина малко време и нещата се подобриха, но още си има дупчица, казаха да ги почваме! Е как така??? Първо не е желателно, а после няма проблем! Категорично отказах.

М. Д.: След личен горчив опит. Второто ми дете разви АД след ваксина против МПР. До този момент приемах ваксините като витамини – нещо полезно и необходимо… Благодаря ви за страхотната група и просветлението!

Ю. Д-П.: Много добре си спомням съвета на приятелка, която ми каза, че е по-добре да не чета нищо за ваксините, за да не се притеснявам излишно. После детето ми започна да прави отити след синфлорикс, която би трябвало да предпазва от отити. И така започнах да търся информация. В началото ми беше много трудно да се ориентирам. После започнах да проверявам всяко едно твърдение. Цинизмът на експертите. Случаят с Филип и отново цинизмът на експертите. Чувството за вина изчезваше много бързо, когато виждах огромните пробойни в твърденията на защитниците на ваксините. Такива, като разни занимаващи се с „анализ на данни“. Изумително е. Колко време и енергия се хаби, за да се покажеш като пълен лаик в това, за което твърдиш, че ти е професия и че си добър в това, което правиш. И пак, цинизмът на експертите. Порочната система. И изгубената в патос логика.

Р. К.: Една приятелка в началото на 90-те години отказваше да ваксинира децата си и ми разказваше потресаващи за тогавашните ми представи неща. Работеше в Института по заразни болести, точно в лаборатория за производство на ваксини. После прочетох книга на д-р Гълъбов. Поучих 2 години класическа хомеопатия. И окончателно се превърнах в тотален враг на ваксинарското ГЕСТАПО.

М. И.: Преди да родя първото си дете имах съмнения, колебания дали да слагам, кои, кога. С мъжа ми решихме да не слагаме никакви ваксини след тези в родилното, за които още съжалявам, добре че не ни причиниха нищо сериозно. Второто няма нито една. Започнах да чета когато дъщеря ми се роди и до голяма степен тази група ми помогна страшно много. Файловете, книгите, филмите, прочетох повечето неща тогава, останах ужасена…

Р. С-Г.: Когато забременях обърнах внимание на тв, новини, разни случки. Приятелка на свекърва ми (медицинско лице), неживееща в БГ, в случаен рзговор изкоментира ваксините. Даде ми книга да чета и каза да се поинтересуваме преди да се роди детето. Родих,съмнявах се, но ме беше страх да откажа ваксините и започнах. Не знаех кое е по-страшно – да ваксинираш или не. Всеки път със свито сърце и мисълта, че си тровя детето. Тази мисъл не ме напускаше. И след третия бронхиолит, след всяка двойка дози, която му биеха и след четене в групата и извън нея, го решихме със съпруга ми. Междувременно никога няма да забравя едно от предаванията, когато доктор Папазова разказа какво се е случило с нейното дете след ваксина. Благодаря, че Ви има! Инстинкта на една майка е велико нещо!

К. Д.: След случая с Филипчо. Запознах се с историята му и останах потресена.
С. С.: Съвет от мед.лице.Навреме!

Ж. М.: Мисля, че вече бях бременна, когато за първи път чух по новините за протестиращи родители и знаменитости в САЩ. Признавам си, тогава си казах колко безотговорно е това. После се появи малкото ми съкровище и аз безропотно си го водех (за ваксини), защото „така трябва“. Един ден видях тази група. След присъединяването ми четох с часове и решението ми беше дотук. И откакто съм го взела и за миг не съм имала съмнения или колебания. Съжалявам само, че не попаднах по-рано тук. Моля се само и занапред всичко да е наред.

А. А.: Моето дете – здраво, право, добре развиващо се, захранено с Био храни и живеещо на балкана…, с всички поставени ваксини до деня, в който не „отключи“ левкимия. Тогава в детската онкология няколко майки подметнаха въпроса и с тате започна голямото четене. После на няколко пъти лекари казваха: „от тук нататък никакви ваксини за това дете!“. За мен има връзка, но е недоказуемо. Сега на бебче му пестя всичко, което е „препоръчано“ и от аптеката и си нося тговорността. Хората, които не са пострадали, ми се смеят – и за ваксините, и за храненето, но само тези, които са минали по моя път, могат да си позволят да „спорят“ с мен по темата.

М. Т.: Аз израснах в семейство, където за всяко нещо ми даваха хапче и думата на доктора беше закон. Пила съм ужасно много лекарства и съм си купувала по желание разни препоръчителни ваксини да си слагам. Приемах, че хората, които са здрави, просто имат късмет, а аз не съм от тях. Обаче колкото повече растях, започнах да забелязвам, че колкото повече лекарства пия, нещата стават по-зле. Имунитетът ми беше сринат, а приятелите ми ме бъзикаха, че съм хипохондричка. Картинката не се връзваше и започнах да чета за заболяванията си, а в последствие да посещавам и класически хомеопат. Хомеопатията ми помогна да излекувам проблеми, за които години наред преди това съм пила лекарства. А класическата хомеопатия отрича ваксините, беше неизбежно да се сблъскам с темата. И се радвам, че това се случи още преди да забременея. Когато забременях, разбрах, че има задължителен имунизационен календар и започнах да търся информация за болестите, ваксините и всичко останало. Резултатът: нула ваксини и здраво дете!

М. Р.: Пострадали деца на 2-ма близки. Плюс наблюденията на майка ми, работеща с деца със соп.

З. С.: Работех в кооператив преди да забременея, започнах да се вслушвам в разговорите им относно ваксините, притесненията им свързани с тях, някои бяха спрели да ги бият. Тогава започнах да се интересувам. Когато родих, изказах своите притеснения в във ФБ… Но най-силно въздействие върху мен имаха лекарката ми – хомеопат и педиатър, помогнала ми много по време на бременността и консултантката ми по кърмене, отгледала 4 неваксинирани дечица.

М. К.: Сестра ми – след реимунизация с ДТК на 1,5 год. почва да прави по 40 гърча на ден, около месец. Пие хапчета за епилептици до 3-годинишна възраст…

М. Д.: Моят доктор, водещ бременността. Даде ми храна за размисъл и сподели, че детето му няма нито една ваксина. Известен е и добър, търсен лекар. Имах причина да започна да чета и да се информирам.

М. М.: Лекарка в България ми каза, ако искам да имам здрави деца, никога повече да не ги ваксинирам. След това и хомеопат ми го каза и аз започнах да търся информация по темата.

Ж. Н.: Мнение на приятел, научна статия.

Д. Й-Т.: ТВ предаване за детенце прекарало постваксинален полиомиелит и неговите, и на близките му 12 години в инвалиден стол. После се оказа, че имам близки приятели със семейството. Знам в детайли колко им е трудно. Потресена бях от липсата на фонд (за обезщетение) и общественото безразличие.

Б. Д-Т.: Малко преди да забременея с първото ми дете, в обкръжението ми различни колеги, очакващи първите си рожби, проучваха въпроса с ваксините. Дискутирахме темата, започнах да се интересувам, от там нататък информацията идваше отвсякъде /статии, книги, лични истории, различни случаи в медиите/… за този, които е отворил очи. Малко след това забременях, решихме да не слагаме първите ваксини в родилното, като в началото смятахме да отлагаме и евентуално да се слагат само някои и то по индивидуална схема. Така до момента, в който реших да обсъдя индивидуална схема с педиатърката и в разговора осъзнах, че тя даже не е чела листовката на ваксината, която обсъждахме. И то при условие, че самият производител предлагаше алтернативна схема в листовката. Ами дотук беше обмислянето за поставяне. Когато си дадеш сметка, че единственият човек, който го е грижа за здравето на детето ти, си ти самият, а интуицията ти буквално крещи „НЕ правителство, НЕ здравни власти, НЕ експерти, НЕ лекари, НЕ тоя и оня, а ТИ“, тогава решенията се взимат изключително лесно и убедено.

В. Г.: Почнах с книга на д-р А. Гълъбов, после почнах да чета много статии, гледах един немски филм „Ние не ваксинираме“ и малко по малко, отделяйки време да се информирам, решението си беше дошло още 4-5 години преди въобще да забременея с първото си дете. Тази тема и като цяло темата за здравето ми е изключително интересна, обичам да чета по такива въпроси.

Д. Р.: Първо синът ми на една година от моноваксина против морбили, след това аз от ТАП. Спря да ходи. И понеже беше преди много години, доколкото си спомням това се случи около месец след ваксината. Аз, млада и неинформирана, дори и не предполагах. Лекарката ме попита още на вратата дали е слагана ваксина против морбили. Слава на Господ, проходи отново и момчето е вече голям мъж!

П. М.: Първоначално от колежка, която беше в по-напреднала бременност, която вече беше запозната, впоследствие като поставих въпроса пред мъжа ми, бях приятно изненадана, че той беше дори по- информиран от мен. Изчакахме няколко месеца, докато се дообразоваме и взехме решение, за което и до ден днешен не съжаляваме, а само доукрепваме с допълнителна информация благодарение на групата.