Постмаркетингов мониторинг на инвагинация след ротавирусна ваксина в Япония

Ротавирусна ваксина

Автори: Vincent Bauchau, Lionel Van Holle, Olivia Mahaux, Katsiaryna Holl, Keiji Sugiyama, Hubert Buyse

Ротавирусна ваксинаСтатистически значимо увеличение на случаите на инвагинация1 е било наблюдавано в рамките на 7 дни след първа доза (Ротарикс), но не и след втора. Тези резултати съответстват на предишни наблюдения в големи постмаркетингови проучвания за безопасност и в други региони на света.

Обсъждане: Настоящото проучване е замислено, за да се сравни броя на спонтанно съобщените случаи на инвагинация след ваксинация с RotarixTM в периода между ноември 2011 г. и януари 2013 г. (извлечена от базата данни за спонтанни съобщения на GlaxoSmithKline) с прогнозния брой случаи на инвагинация въз основа на проявената честота на инвагинация в миналото. Резултатите показват, че в Япония 7 дни след първата доза RotarixTM, броят на случаите е бил по-висок от очаквания (съотношение наблюдавани срещу очакван брой 2.96 [95% CI: 1,42; 5,45]). Не е наблюдавано статистически значимо увеличение в броя на случаите на инвагинация след прилагане на втората доза.

Нашите резултати са сравними с предишните наблюдения в няколко пост-маркетингови проучвания за безопасност в други региони на света. В САЩ две проучвания скоро след лицензирането оценяват риска от инвагинация след ваксинация с RotarixTM. В едното проучване на резултатите по отношение на първичния анализ (самостоятелно контролиран риск-интервал модел, който включва само ваксинирани деца) на RotarixTM не са значителни (един случай на инвагинация в 21-дневния рисков срок след първа доза и няма случаи в контролния срок (22 до 42 дни след ваксинацията), но на вторичния анализ (кохортното проследяване на експонирани и неекспонирани на риска хора в един и същ период) показва значителен риск след втората дозата, дължащ се на ваксинирането (7.3 [95% CI: 0,8; 22,5] на 100 000 дози), при все че изследването се предполагаше да е статистически маломощно. Във второто проучване в САЩ рискът сред деца, ваксинирани с RotarixTM, е сравнен с историческите данни, използвайки последователни анализи. Общо шест случая на инвагинация бяха идентифицирани в рамките на 7 дни след прилагането на първа доза от RotarixTM (207 955 дози), като очакваният брой случаи е бил 0.72, което води до значително относителен риск от 8,38. Едно проучване в Австралия, в което е използван SCCS метод, отчете относително повишаване на честотата (сравнена с проявата на инвагинация при неваксинирани пациенти) на инвагинация в 7-дневен срок след първия прием на RotarixTM доза от 6,76 (95% CI: 2.40; 19.01; р <0.001) и по-малко относително повишение на честота след втора доза (2,84 [95% CI: 1,10; 7,34; р = 0.03]).

И накрая, две проучвания, проведени в Мексико и Бразилия, показват увеличен риск от инвагинация в рамките на 7 дни след първия прием на RotarixTM. Едното от изследванията използва SCCS метода и е установено, че относителната честота на инвагинация в рамките на 7 дни от ваксинация беше 6.49 след първа доза (95,5% CI: 4.17; 10.09; р <0.001) и 1.29 след втора доза (95,5% CI : 0.80; 2.11; р = 0.29). В другото изследване е установен повишен риск от инвагинация сред мексиканските бебета в рамките на 7 дни след първа доза по метода серия-случай (съотношение на честотата, 5.3; 95% CI: 3,0; 9,3). Обаче не идентифицира значителен риск от инвагинация след първа доза сред бразилските бебета (съотношение честота, 1.1; 95% CI: 0,3; 3,3).

Неповишена относителна честота на инвагинация се наблюдава до 7 дни след втора доза и в двете страни, но в Мексико през втората и третата седмица след ваксинацията се наблюдава увеличение в честотата на инвагинация с коефициент 2 (съотношения на честота: 2.2 [95% CI: 1,1; 4,2] за втората седмица и 2.2 [95% CI: 1,2; 4,0] през третата седмица). В настоящото ни проучване най-високото съотношение O/E (съотношение наблюдавани срещу очакван брой) се наблюдава в рамките на 7-дневния период след първи прием (съотношение наблюдавани срещу очакван брой 2.96; 95% CI: 1,42; 5,45); поява на клъстер на инвагинация се наблюдава в този период.

Разликите между резултатите от нашето изследване и тези на другите постмаркетингови проучвания са трудни за тълкуване, защото тези изследвания използват различни методики и стойностите на оценка на риска (относителен риск, относителна честота, съотношение на честотата) не са същите като получените стойности на съотношенията от нашия O/E анализ. Въпреки това са наблюдавани подобни тенденции и връзка между развитието на инвагинация и приема на ваксина RotarixTM.

В Япония пик на инвагинация сред кърмачета на възраст под 1 година се наблюдава между 6 и 11-месечна възраст. Не може да се направи сравнение с настоящите ни данни, защото възрастта на ваксинираните деца в това изследване е под 6 месеца, като се има предвид че според производителя курсът на ваксиниране трябва да бъде завършен до навършване на 24 седмици (5.5 месеца).

В настоящото изследване броят случаи на инвагинация след ваксинация с RotarixTM е най-висок при кърмачета от 18 до 22 седмици. Тази концентрация е свързана с възрастта на бебетата по време ваксинацията и може да се дължи на увеличения брой докладвани случаи, присъщ за спонтанните съобщения за безопасност в известния рисков период. Освен това, по-горе споменатите изследвания са използвали медицински информационни бази данни и включват всички случаи на инвагинация независимо от ваксинационния статус на населението, докато в нашия O/E анализ бяха разгледани само случаите, съобщени в рамките на 30-дневния рисков период след ваксинацията.

В заключение: в това проучване е наблюдавано статистически значимо увеличение на случаите на инвагинация в рамките на 7 дни след прилагане на първата доза RotarixTM за японските деца. Статистически незначимо повишение на случаите е било наблюдавано след втората доза. Инвагинацията е идентифицирана като рядка нежелана реакция след ваксинация с RotarixTM. Тези резултати са в съответствие с оценките на риска от данни за други региони. Високата генетична предразположеност и темповете на съобщаване за инвагинация в Япония може да са допринесли за наблюдаваното увеличение на инвагинация за кратък период след стартиране на ваксинирането.

*Със съкращения

1 Инвагинацията представлява вмъкване на чревен сегмент в следващата го по-широка част на червото. Най-често локализацията на инвагинация е мястото на преминаване на тънкото черво в дебело. Води до частична, а впоследствие и пълна чревна непроходимост – състояние, известно като илеус. Среща се при деца предимно в кърмаческа възраст. Нарушава се венозното и артериалното кръвообращение на чревната стена. В началото се развива венозна стаза (нарушение на кръвния ток) и оток на инвагината (чревния сегмент, навлязъл в съседното черво). По-късно настъпва исхемия и може да се стигне до некроза на чревната стена. Лечението е основно оперативно и се налага при всички случаи, когато пневмоколоскопията, проведена до 12-тия час, не дава резултат или е невъзможно да се извърши.


Източник:
Bauchau V, Van Holle L, Mahaux O, Holl K, Sugiyama K, Buyse H. Post-marketing monitoring of intussusception after rotavirus vaccination in Japan. Pharmacoepidemiol Drug Saf. 2015 Jul; 24(7):765-70.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4736691/

Свързани публикации