Поглед към «Националната стратегия за детето 2019-2030»

Ваксинопрофилактика

Така наречената «Национална стратегия за детето 2019-2030 г» е обезпокоителна (меко казано) в много отношения. Като цяло общата визия, представена на думи, звучи прекрасно, но изключително дву и трисмислено на много места. Притеснителен е фактът, че тълкуванието ѝ може да влезе в най–широки рамки – от най–невинните и добронамерени действия до най–грубо погазване на семейните ценности, правото на родителя да избира своите действия спрямо детето си, както и директно вмешателство (неясно обосновано на какви принципи) в семейния живот и организация.

Близкото минало ясно ни дава указания, че за съжаление държавата не е особено заинтересована от своите граждани и че всички закони, проекти и пр. приети уж, за да облекчат битието ни и да ни гарантират някакви права, всъщност внасят все повече ограничения, неясноти и усложняват живота ни допълнително.

Като родител съм пряко заинтересована от това в какъв свят ще живее детето ми и дали ще мога да упражнявам правата си на родител във всеки един момент. Докато преди време това беше повече от ясно (семейството е първата инстанция що се отнася за възпитание и обгрижване на детето), сега започва да става съмнително дали родителят има право да избира за детето си (говорим за възрастта, в която е повече от ясно, че малкият човек няма как да предвиди последствията от своите решения и желания).

Извеждам няколко цитата от Стратегията (поставени в кавички) и своите коментари след тях. Призовавам всеки родител да прочете документа и ако има мнение по въпроса, най-малкото да го сподели в страницата за обществено обсъждане на Министерския съвет (strategy.bg).

“Националната стратегия за детето 2019-2030 г. Е разработена на основание чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето от работна група с мандат, зададен от Националния съвет за закрила на детето (НСЗД). Предложеният документ е съобразен с Конституцията на Република България, законите и подзаконовите нормативни актове, европейски и национални стратегически документи.”

Четейки подробно документа оставам с точно обратното впечатление (което разбира се може и да е грешка).

“Мисията на Стратегията е мобилизирането, финансовото обезпечаване, интегрирането и насочването на усилията на държавните институции и на гражданското общество към подобряване на средата и към повишаване на жизнените шансове на всяко дете за реализация на неговите възможности.”

Т.нар. мерки, изложени подробно в документа, показват само какви нови бюрократични звена ще се разкрият, как ще се увеличат правомощията на социалните служби например (които до момента меко казано просто съществуват в пространството), как ще се финансира това начинание (което никак не е без значение), а не как аз като родител ще получа конкретна, директна помощ (иинституционална, финансова и пр), ако имам затруднения в отглеждането на детето си.

“Националната стратегия за детето е рамков политически документ, който отразява цялостната визия на българската държава и на гражданското общество за развитието на следващите поколения граждани на Република България. Подходът при разработването на този стратегически документ следва международните ангажименти, поети от Република България в областта на правата на детето, като реализира и националните приоритети за преодоляване на демографската криза и на социалната фрагментация, чрез гарантиране на правата на детето и чрез повишаване на качеството на живота.”

Тук мисля, че е отговорът на въпроса „Откъде им хрумна на нашите държавници тази гениална мисъл?“, а именно защото следваме „международните ангажименти, поети от Република България…“

“Въпреки макроикономическата стабилност България все още се стреми да постигне стандартите на ЕС в социално-икономическото развитие и в социалното сближаване. Доходът на глава от населението е едва 47% от средния за ЕС и е най-нисък в ЕС .”

Стремим се от има-няма 10 години насам и понеже икономически сме стабилни и всичко ни е наред (както се тиражира по медиите), следва да се захванем с децата – същите тези деца, които са пряко зависими от финансовия статус на родителите си, а те пък са в пряка зависимост от икономиката на страната.

“По данни на НСИ груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини за учебната 2017/2018 г. е 78,4%. Националната цел на България за обхвата в предучилищното образование е 90%. Броят на децата в детските ясли и яслените групи през 2017 г. е 52 522 деца, което представлява 20% от децата на възраст 0-3 г., обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа. Този дял е значително под поставената в Барселона европейска цел за 33% обхват на децата в тази възрастова група.”

Все едно е дали искате и имате възможността да гледате детето си у дома, има поставени целеви проценти (нищо, че зад тях стоят реални човешки същества). В същото време приемът в детските заведения граничи с безумие.

“В индивидуален план всяко решение, което има пряк или непряк ефект върху живота или благосъстоянието на конкретно дете, независимо дали се постановява от административен или от съдебен орган или се взема от възрастен, който работи или полага грижа за конкретно дете в лично или професионално качество, следва да се основава на оценка на най-добрите интереси на детето.”

Кои са най–добрите интереси на детето и еднакви ли са те за всички деца? Кой, ако не аз, познава най–добре моето дете, респективно неговите интереси?

“Право на участие – всяко решение, което има пряк или непряк ефект върху живота или благосъстоянието на конкретно дете, независимо дали се постановява от административен или от съдебен орган, или се взема от възрастен, който работи или полага грижа за конкретно дете в лично или професионално качество, следва да се основава на изслушване на детето и на зачитане на мнението и на възгледите на детето.”

Като цяло – да, но ако детето не иска да ходи на училище, да си легне днес, защото до полунощ ще дават някакво предаване, да спре компютъра (независимо, че е там от пет часа), защото така се накърняват неговите желания/права?

“Концепцията, при която в центъра на вниманието се поставя създаването на възможности за участие, изява и реализация на всяко дете, предполага идентифицирането на факторите, затрудняващи упражняването на правата и осигуряването на условия за пълноценното личностно развитие. Насърчаването и създаването на условия за физическа активност и отдих на детето предполагат пълноценно упражняване на правото на детето на отдих и почивка, на игри, подходящи за възрастта му.”

… това даже е трудно за коментар. Освен няколко площадки и грижливо съсипване на всички спортни бази през годините, не се сещам до момента какво е направила държавата в тази посока.

“Стратегията разглежда благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите. Този концептуален момент „преминава“ през визията, принципите, подходите, както и през целите и тематичните области на въздействие с оглед хоризонталното му интегриране през всички секторни политики и области на взаимодействие.

Правото и отговорността на родителите да отгледат собствените си деца е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето, където е изрично регламентирано задължението на държавите да оказват помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата (чл. 18, параграф 2 и 3), включително за подпомагане на родителите при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето (чл. 27, параграф 2) и гарантирането на необходимата закрила и грижи, която децата трябва да получават (чл. 3, параграф 2).”

Първият абзац, откровено казано, няма никакъв смисъл (само в началото, заблуден от сложното построение, човек може да се обърка). Правото и отговорността ми са признати, държавата ще ми помага дори и при осигуряване на условията на живот… По–горе видяхме, че всичко това е в пряка зависимост от икономиката. Ако аз мога да получавам нормално за живот заплащане на труда ми, то няма да имам нужда от тази помощ. Ако пък имам нужда, то някой друг трябва да работи и заради мен (този модел е до болка ясен и очевидно неефективен – особено последните 20-тина години).

“Друга насока, определяща иновативността на подхода при разработването на стратегията, е свързана с адресирането на нови предизвикателства и рискове, които се генерират във външната среда на детското развитие. На първо място, това са идентифицираните дълбоки промени в сферата на мобилността и на миграцията. Бъдещите граждани на България ще живеят сред хора, притежаващи различна културна идентичност. Придобиването на ясни ориентири по отношение на собствената им идентичност, формирането на култура на толерантност, на разнообразна езикова компетентност, на способност за бърза адаптация и на емоционална интелигентност ще имат все по-съществено значение за пълноценното развитие на детето в България.”

Това мисля, че е повече от ясно. Толерантна Европа (видяхме какво произтече от този факт) ни задължава и ние да сме толерантни, защото така или иначе ще ни се наложи – ние сме първата най–външна граница към напливите на имигранти все пак).

“Съществуващите информационни източници и набираната по различен начин и повод информация в различни публични институции, имащи отношение към развитието на детето и към гарантирането на неговите права, трябва да бъдат поставени в основата на разработваните и реализираните публични политики. Целта е да бъде създаден надежден модел за ефективно управление на информационните ресурси с оглед най-добрите интереси на детето. Всички политики и програми за деца и за подкрепа на родители трябва да са основани на конкретни данни и доказателства.”

Ето тук има още един подводен камък, който много напомня на „кодошенето“ по време на соца. На Пенчо ще му накривя шапката и той веднага ще подаде сигнал, че детето ми е недобре гледано. Или пък детето ми ще плаче 5 нощи поред, защото му избиват зъби например и комшийката, която не понася детски плач, ще реши, че нещо не е наред в семейството. После върви доказвай. Между другото свидетелските показания в съда все още имат приоритет пред записи или вашите собствени твърдения.

“Успешното реализиране на визията изисква фокусиране на усилията на законодателната и изпълнителната власт, включително на местните власти, на академичната общност, на гражданското общество, на бизнеса, на медиите и на общностите за превенция и за предотвратяване на рисковете, за осигуряване на своевременна и ефективна подкрепа на детето и за развитие на неговите компетентности, както и компетентностите на неговите родители и съответните професионалисти.”

Без коментар.

“Мерки, насочени към възрастова група 0 – 6 г:
Ранна детска възраст (0-6/7 г.)

Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за всички деца на възраст 0 – 3 г.

Осигуряване на пълен обхват на децата със задължителни имунизации.“

Редовна патронажна грижа е предвидена и за възрастните хора и лица с увреждания по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която трябва да обхване 17 000 лица над 18 г., предвидени са 45,7 млн лева (esf.bg – цялата програма).“ Почасови мобилни здравно-социални услуги за възрастни хора“, това най–малкото означава, че трябва тук-таме да има и медицински лица. При децата от 0-3 г. това е задължително. В спешната помощ има недостиг на лекари, от години има недостиг на медицински сестри и акушерки – кой всъщност ще извършва тази грижа? С каква цел е тази идея, оставям на личното разбиране на всеки.

Съвсем отделен е въпросът за обхвата на имунизациите – там държавата (която стриктно иначе спазва европейските препоръки) да погледне към същите тези държави, където ваксините са ПО ИЗБОР и СЛЕД информираното съгласие на родителя. Да се видят и фондовете за обезщетения на пострадали след ваксини, тъй като в България такова животно няма все още. Ако детето ми е увредено след задължителна манипулация, АЗ, а не държавата, го гледам (без да мога да работя естествено) и без да получа помощ в нейно лице. Ако реша да не поставя ваксини, АЗ съм санкционирана като родител, който е направил информирано и осъзнато решение за здравето на детето си.

„Системно събиране на данни за факторите, които обуславят уязвимостта на семействата с деца, с цел насочване на социалните услуги и социалното подпомагане към нуждите на уязвимите семейства с деца. Развиване на родителските умения и подкрепа на бъдещите родители и родители, които полагат грижи за деца в ранна възраст, за осигуряване на пълноценна грижа в семейна среда, вкл. за осигуряване на условия за игра като основа за развитието на децата в семейството.“

Без коментар.

„Въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана.

Въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани.“

Като цяло е чудесно това предложение, но кой, как и при какви условия може да оцени моите действия. Перването по дупето или през ръката, ако посяга към нещо, което може да го нарани, форма на телесно насилие ли е? Ако се тръшка и реве неистово, защото иска играчка от магазина, а аз трябва да го изведа насила навън – форма на телесно насилие ли е? И т.н. и т.н.

„От основно значение е създаването и приемането на нов Закон за детето и семейството, който да насочи усилията на държавата към гарантиране на правата на всички деца и да въведе механизмите и подходите, които да допринесат за изпълнението на целите на Стратегията.“

Ето това е интересната част. Какъв ще е този закон и ще мине ли истинско обществено обсъждане?

„Интегрирането на данните трябва да се планира както вътре в отделните системи, така и между тях, за да може всяка необходима информация за детето да води до адекватна образователна подкрепа, лечение, мерки за сигурност и закрила, както и други форми на подкрепа. За целта следва да бъде създаден интеграционен модул, позволяващ координиран и защитен обмен на данни за децата чрез различни нива на достъп между отделни информационни системи и подсистеми (в здравната, социалната и образователната сфера). В нея следва да се планира и администрира необходимата нужда от подкрепа на детето и на семейството му и да се проследява развитието на детето, конкретната подкрепа и реакцията на професионалистите в общността. Работещите в системата на здравеопазването, образованието, социалните услуги и в системата за закрила на детето, както и полицията, а когато се налага – прокуратурата и правосъдната система, трябва да бъдат в постоянна връзка помежду си за всяко дете и родител, както и да координират своите усилия на всеки етап от управлението на случая в своята система.“

С извинение за сарказма, но не можаха да вържат системата на КАТ с данъчните толкова години, как точно се планира осъществяването на това свещенодействие? Или отново ще има гръмки фрази и проекти, осъществени наполовина, целящи единствено „усвояване на средства“?

„Нов подход към жилищната политика, към социалното и към семейното подпомагане, който осигурява тяхната ефективност и подкрепя децата и семействата.“

Условията за живот са пряко зависими от финансите на родителите. Ако (което е достатъчно често срещано днес) детето се отглежда от един родител? В състояние ли е този човек да осигури всичко необходимо? Държавата ще го окачестви като негоден да създаде условията за живот и..? Какво следва, не става особено ясно. Редица примери има за хора, които отглеждат децата си в любов и разбирателство, независимо от минималните средства, с които разполагат. Какво ще се случи с тези хора?

„С цел разработване на посочените оперативни документи за изпълнение на Стратегията към Националния съвет за закрила на детето ще се създаде междуведомствена работна група, председателствана от Председателя на ДАЗД, в чийто състав ще се включат експерти от органите по закрила на детето, други държавни институции и представители на неправителствени организации, развиващи дейност в области, свързани с гарантиране на правата на децата.

Съгласно чл. 20а от Закона за закрила на детето, към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции, в която участват представители на общинската администрация, областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, Регионалното управление на образованието, Регионалната здравна инспекция, дирекция „Социално подпомагане“, местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.“

Поредното звено, заплатено от нашия джоб.

„Основният източник за финансиране на дейностите за изпълнение на Стратегията се очаква да бъдат държавният бюджет на Република България и общинските бюджети. Следва да се търсят и допълнителни източници на финансиране по линия на Оперативните програми, финансирани от Европейския съюз, и други партньори, донори и заинтересовани страни.

Също така, в съответствие с Общ коментар № 19 (2016) към Конвенцията на ООН за правата на детето относно финансирането от държавните бюджети за осъществяване правата на детето (чл. 4), ще се цели осигуряване на достатъчно бюджетни средства за правата на децата, така че да се укрепи осъществяването на тези права, както и насърчаването на постигането на реална промяна в начина, по който бюджетите се планират, приемат, изпълняват и проследяват с оглед подпомагане на изпълнението на Конвенцията и факултативните протоколи към нея. Това ще включва мерките, предприемани през целия бюджетен процес от всички власти (изпълнителна, законодателна и съдебна), на всички равнища (национално, областно и местно) и от всички структури.“

Пари, пари, пари от разцъфващата ни икономика и вие все още смятате, че на някой друг му пука за вашите деца?!

Наталия Величкова

Свързани публикации