Микро и нанозамърсяване на ваксините: Интервю с д-р Гати

замърсяване на ваксините

замърсяване на ваксинитеДжеймс Лайънс-Уайлър

Изследователите от Националния съвет за научни изследвания на Италия и Международния институт за чистотата на водата, САЩ провеждат забележително проучване върху производството на ваксини и регулаторните органи, които съблюдават тяхната безопасност. Това проучване може да има незабавен и разтърсващ ефект, тъй като разкрива наличието на огромно и необяснимо замърсяване на ваксините с частици. Според авторите на проучването подобни частици безспорно не трябва да присъстват във ваксините.

Проучването, публикувано в Международния журнал за ваксините и ваксинациите, изследва 30 ваксини (общо 44 проби) и засича замърсители под формата на агрегати (органично-неорганични структури) и клъстери (струпване на неорганични материи). Според учените съставът на тези клъстери е като този на „изгорените отпадъци“.  Изследователите откриват също червени кръвни клетки (еритроцити) с неясен произход,  както и голямо замърсяване с различни метали, сред които олово, хром и волфрам. Въпреки че концентрацията на неорганични замърсители във всяка ваксина изглежда ниска (0.15 фентамоларна), биологичните ефекти от комбинирането на замърсителите не са известни. Замърсителите са засечени във ваксините за хуманна употреба, а в тези за ветеринарна употреба – липсват. Учените откриват над 125 частици на микролитър в някои от изследваните хуманни ваксини.

Тези частици и агрегати се появяват във ваксини с количествено съдържание на алуминиев хидроксид  до 850 микрограма на доза (това е максималното количество на доза според CFR/FDA, независимо от телесната маса на реципиента).

Описаните открития се появяват в момент, когато ваксините са подложени на  увеличаващ се натиск заради възможната им свързаност с кратки или дългосрочни разстройства, между които аутизъм и хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ/ADHD). Ваксината за човешки папилома вирус (ЧПВ, HPV) се свързва с появата на Синдром на Guillan-Barre (GBS) и с овариална (преждевременна) яйчникова недостатъчност (стерилност). Налице са и множество доклади за замърсени ваксини с нежелани вируси и ретровируси, остатъци от човешки и свински тъкани и патогени като бактерии. Докато противоречия раздират научните изследвания за безопасността на ваксините, Районният съд на САЩ (Източна Пенсилвания) преразглежда обвиненията, че Мерк са подсилили проби от човешки серум със заешки антитела, за да увеличат ефикасността на своята MMR ваксина (МПР – триваксина за морбили, паротит, рубеола) и да стопират влизането на конкурентни ваксини на пазара.

Макар че не всеки един замърсител е засечен в отделните ваксини, изследователите са убедени, че подобно замърсяване не трябва да присъства в нито една ваксина. В действителност единствената изследвана ветеринарна ваксина е дала чиста проба – без частици, агрегати, клъстери, метали или червени кръвни клетки.

Водещият учен на изследването д-р Антониета Гати (Dr. Antonietta Gatti, Ph.D  – АГ) беше така любезна да се съгласи на интервю с д-р Джеймс Лайънс-Уайлър (Dr. James Lyons-Weiler – ДЛУ), Директор на Института за теоретична и приложна наука  (ipaknowledge.org) и автор на книгата “Екологичните и генетични причини за аутизма“  “The Environmental and Genetic Causes of Autism (Skyhorse, 2016)”.

  ДЛУ: Вашето проучване показва забележителни открития, които биха могли да доведат до огромни, до незабавни последствия, свързани със социалните здравни политики по целия свят. Каква беше вашата мотивация да проведете това проучване?

 АГ: В интерес на истината, нямахме конкретна мотивация поне в началото. Започнахме да анализираме ваксини съвсем случайно преди около 15 години, когато университетската болница в Майнц (Германия) ни помоли да анализираме проби от анти алергична ваксина, която прилагаха. Проблемът им беше получена информация за болезнени подувания около мястото на инжектиране, като тези уртикарии не спадали.

 ДЛУ: Какво открихте тогава?

 АГ: С нашата технология на анализ с електронен микроскоп изследвахме пробите от ваксините и от уртикариите. И в двете открихме твърди частици, които не трябва да присъстват.

 ДЛУ: Какво от това откритие ви изненада най-много?

 АГ: Никога преди не се бяхме съмнявали в чистотата на ваксините. Всъщност, такъв проблем дори не съществуваше за нас. Всички вещества, предназначени за инжектиране, трябваше да са перфектно чисти. Това беше въпрос на вяра, чието подлагане под съмнение звучеше невероятно.

 ДЛУ: Как откриването на агрегати и клъстери в изследваните от вас ваксини е значимо за медицината?

 АГ: Със сигурност частиците, независимо дали те са изолирани, агрегати или клъстери, не трябва да присъстват във ваксините. Те са чужди тела, които нашите клетки не могат да разпознаят и заради това се възприемат от тялото като потенциални врагове. Биологичните реакции се очаква да бъдат доста сложни, тъй като макрофагите ще се опитат да ги погълнат така, както по принцип правят с бактериите и паразитите. Но за нещастие частиците, които открихме и  продължаваме да откриваме във ваксините, не са биоразградими. Всички усилия на макрофага не само са напразни, но и частиците е възможно да са особено токсични в зависимост от присъстващите в тях химически елементи. Отделят се цитокини и провъзпалителни вещества и около частиците се образува гранулационна тъкан. Това води до възпаления, които в дългосрочен план, като хронични състояния, могат да предизвикат рак.

При изследването на ваксините от Майнц, освен локалния проблем, изследвахме и 3 други вероятности. Първата и най-възможна е, че тези частици се разпръскват из тялото и поради малкото си количество в толкова голям обем, не водят до непосредствена реакция.

Следващата възможност, която със сигурност е по-рядка, е че кръвта транспортира частиците до централната нервна система и по-точно до различни части на мозъка. Според засегната част и реакцията е различна. Така че болести като аутизъм и други не могат просто да се изключат като резултат от това.

Последното предположение е, че частиците или други замърсители попадат в микрофлората. В този случай, за разлика от предния,  в който реакциите на мозъка стават видими само след няколко часа, може да няма външно проявление в продължение на седмици и дори месеци. Бактериите, които формират нашата микрофлора, са от съществено значение при синтезирането ензими, много от които са абсолютно необходими за правилното функциониране на мозъка. При такъв случай, производството на ензими може да е объркано и химичното им съдържание да не е такова, каквото трябва да бъде. Транспортирането на ензими, съдържащи живак или други замърсители, отнема време и за това ответните реакции не могат да се засекат веднага.

 ДЛУ: Кой финансира вашето проучване?

 АГ: С изключение на редки случаи, когато групи от граждани са се свързвали с нас да анализираме проби и един случай, когато прокуратурата ни възстанови разходите, ние финансираме проучването си с лични средства.

 ДЛУ: Как според вас тези вещества са попаднали във ваксините?

 АГ: Това е въпрос, на който нямаме отговор. Единственият начин да отговорим е  ако инспектираме лабораториите, където се произвеждат ваксините, но нито една фармацевтична компания не би ни го позволила. Най–общо казано, процедурите за добри производствени практики, които тези лаборатории са задължени да спазват, са фокусирани върху органичните и биологичните компоненти и пренебрегват неорганичните частици.

 ДЛУ: Може ли да ни обясните защо мислите, че частиците приличат на смес от остатъци от „изгорени отпадъци“?

 АГ: При изгарянето на отпадъци отделените частици са изградени от различни субстанции, които иначе рядко можете да намерите в комбинация. Понякога нетипичните съединения на различни елементи се формират случайно в зависимост от атомите или малките молекули, които се свързват. Във всеки случай, многократно сме попадали на частици с нетипично съдържание като това на частиците, открити във ваксините. Това обаче не означава, че произходът на тези частици е същият.

 ДЛУ: Има ли някаква причина, поради която правителствените агенции не извършват такива проверки рутинно?

 АГ: Доста неудобен въпрос. Ще се разсърдите ли, ако не отговоря?

 ДЛУ: Поправете ме ако греша, но според вашия доклад ветеринарната ваксина беше чиста, а хуманните – замърсени. Какво е обяснението ви за това?

 АГ: Наистина единствената изследвана ветеринарна ваксина „Фелинген“ се оказа без съдържание на частици. Аз нямам обяснение за това. Единственото, което мога да кажа, е, че доказано е възможно производството на чиста ваксина.

 ДЛУ: Какво бихте отговорили на хората, които изразиха притеснение, че не сте направили „контролни проби“?

 АГ: Чудя се как биха могли да твърдят това. Разбира се, че направих.

 ДЛУ: Мислите ли, че нивата на алуминий в детските ваксини са безопасни?

 АГ: Алуминият е страшно токсичен. Въпреки че няма случай, в който алуминият да е безопасен, бебетата е много по-вероятно да пострадат от нивата на алуминий, съдържащи се във ваксините.

 ДЛУ: Какво трябва да се направи за това?

 АГ: Аз мога да кажа само от своята техническа гледна точка: лесно е –  обучават те как да проверяваш ваксините, обучават те да разчиташ резултатите и ти спираш дистрибуцията на замърсени ваксини. Това веднага ще накара производителите да вземат необходимите мерки, например да работят в истински стерилна среда и да анализират своите продукти по правилен начин.

 ДЛУ: Има ли още нещо, което бихте искала да споделите с широката общественост?

 АГ: Бъдете информирани и винаги искайте доказателства за това, което сте чули. Винаги четете листовките, които са в опаковките на ваксините и които вашият лекар задължително би трябвало да ви кара да четете. Винаги питайте всички въпроси, чиито отговор бихте искали да знаете и не спирайте, ако зададените въпроси не са отговорили на всичко, което искате да разберете. Никога не приемайте нищо на доверие и никога не се доверявайте на хора, които приемат нещата по този начин. Никога не поверявайте на никого своето здраве или здравето на вашите деца.


Източник: https://jameslyonsweiler.com/2017/02/03/micro-and-nanocontamination-in-vaccines-the-gatti-interview/