«Изчезването» на полиомиелита

полиомелитна ваксина

Откъс от книгата „Dissolving Illusions“

Автори: Suzanne Humphries, MD, и Roman Bystrianyk

 

Аз също погледнах към децата им и се зачудих защо са толкова болни. Този път отговорът дойде доста бързо и от устата на една местна жена: „Преди да дойде белият човек, имахме добро здраве и нямахме болести.“

– Dr. Archie Kalokorinos

Морис Бийл, който в продължение на години е редактор на информационното издание News Digest Capsule, от Капитолия, предлагал постоянно възнаграждение през годините от 1954-1960 от $30.000 на всеки, който би могъл да докаже, че полиомиелитната ваксина не е убийствена и измамна. Не е имало кой да вземе възнаграждението.

– Eustace Mullins (1923–2010), Murder by Injection

Живите вирусни ваксини срещу паралитичен полиомиелит, например, могат във всеки случай да предизвикат заболяването, което са предназначени да предотвратяват; живи вирусни ваксини срещу морбили и заушка може да доведат до такива странични ефекти като енцефалит. И двата проблема са резултат от трудността да се контролират живи вируси ин виво [след като са въведени в жив човек].

– Jonas and Darrell Salk, Science, March 4, 1977

полиомиелитна ваксина
Снимка: pixabay.com

Историята на полиомиелита е натрапчива: дълга, сложна и грозна. Не е история, която ще трябва да прочетете или медицинските специалисти ще бъдат в състояние да разкажат. Отвъд дима и огледалата лежат непълни статистически данни, преименуване на заболявания, както и паралитичен полиомиелит, причинен от ваксините на Солк (Salk) и Сабин (Sabin). Оралната ваксина срещу полиомиелит на д-р Алберт Сабин продължава да причинява парализа във ваксинирани и днес.

Въпреки много добре документираните исторически проблеми, ваксините за полиомиелит и едра шарка продължават да служат като опорна точка на вярата във ваксинациите. Предметът възбужда страст в тези, които вярват, че техните предци са били засегнати от страховития вирус или децата им могат да бъдат осакатени от него в днешно време.

Мнозина вярват, че заболяване наречено „полиомиелит“ е ликвидирано в Западното полукълбо. Почти всеки вярва, че полиомиелитът е елиминиран чрез ваксинации. Но за да се разбере напълно къде е изчезнал той, трябва да се разбере какво всъщност е било наричано „полиомиелит“. Тогава става ясно, че е невъзможно той да бъде изкоренен с ваксина. Освен това, ваксината е била в основата на множество добре документирани, макар и не добре известни проблеми.

Имайки предвид ниската честота на заболяването, как полиомиелитът е бил възприет като отвратително чудовище? Това е достоен за внимание въпрос, особено в светлината на факта, че процентът е много по-малък в сравнение с други срещани заболявания, някои от които са намалели почти до нула и то без използване на ваксини. Тези, които все още са обзети от страх от полиомиелит, твърдят, че той е чудовище, защото осакатява хора, особено деца. Но по-късно стана ясно, че след като са въведени ваксини за ликвидиране на полиомиелита, голяма част от осакатяването е свързано с фактори, различни от полиовируса, и те не биха могли да се повлияят от която и да било ваксина.

Преди широкото разпространение на ваксините, много различни заболявания са били наивно групирани под чадъра на „полиомиелит”. Чак след като ваксините са получили широко приложение, са направени усилия да бъдат отличени полиовирусните инфекции от другите паралитични заболявания. Следващият списък представя няколко такива болести, които биха могли да бъдат категоризирани и документирани като „полиомиелит” преди 1958 г.

  • Ентеровируси като коксаки (Coxsackie) и ECHO.
  • Недиагностициран вроден (конгенитален) сифилис.
  • Интоксикация с арсен и ДДТ.
  • Трансверзален миелит.
  • Синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barré).
  • Провокиране на парализа на крайниците чрез различни интрамускулни инжекции, включително различни ваксини.
  • Болест на ръцете, ходилата и устата.
  • Отравяне с олово.

Всички тези състояния съществуват и днес и те не могат да бъдат предотвратени от полиоваксините.

Лицето на „полиомиелита” може да се е изменило, но това се дължи главно на силата на писалката, напредъка в диагностиката и животоподдържащата технология, отстраняване на някои токсични влияния и напредъка във физикалната терапия.

Специфична лабораторна диагностика на полиомиелит не е провеждана преди 1958 г. Диагностичните критерии за полиомиелит не са били строги преди проучванията на ваксината през 1954 г. Преди въвеждането на ваксината, здравните специалисти са зорко инструктирани да бъдат нащрек за полиомиелит. След прилагането на ваксината те са  отбелязвали зорко кой е развил полиомиелит – ваксинираните или неваксинираните – и са полагали всякакви усилия да диагностицират несвързано с полиомиелит заболяване при ваксинираните.

Практиката сред лекарите преди 1954 г. е била да диагностицират всички пациенти с дори краткотрайни парализи (до 24-часови) като случаи на “полиомиелит”. През 1955 г., когато е въведена ваксината на Солк, диагностичните критерии са станали доста по-ограничителни. Ако не е имало остатъчна парализа 60 дни от началото на заболяването, болестта не е била считана за паралитичен полиомиелит. Тази промяна в диагностичния критерий е довела до огромна разлика в документираната заболеваемост от паралитичен полиомиелит, тъй като повечето хора, които са получавали парализи, са се възстановявали за период по-малък от 60 дни. Д-р Грийнберг казва:

Тази промяна през 1955 г. означава, че се дефинира ново заболяване, по-точно паралитичен полиомиелит с дълготрайна парализа. В допълнение, диагностичните процедури са продължили да стават все по-изтънчени. Вирусите коксаки (Coxsackie) и асептичнит менингит са били отделени от паралитичния полиомиелит. Преди 1954 г. голям брой от тези случаи са били погрешно причислявани към паралитичния полиомиелит. По този начин, чрез проста промяна на диагностичните критерии, броят на паралитичните случаи е бил предопределен да намалее в периода 1955-1957 г., без значение дали е използвана ваксина или не.

След въвеждане на ваксината е имало оркестрирани усилия за разграничаване на случаите с полиовирус от тези без. Това не е било грижа преди 1958 г., когато множество заболявания срещани и днес са били скрити зад името „полиомиелит“. Трансверзален миелит, вирусен или асептичен менингит, синдром на Гилен-Баре (GBS), синдром на хроничната умора, спинален менингит, пост-полио синдром, остра вяла парализа (AFP), ентеровирусна енцефалопатия, травматичен неврит, синдром на Рей (Reye) и др., всички от които са могли да бъдат диагностицирани като „полиомиелит” преди 1958 г.

Вече няма железни дробове, които изглеждат като миниатюрни космически кораби, чиито снимки постоянно внушават патологичен страх във всеки родител. Вместо това има малки кутии с тръби, които са вкарани директно в трахеята, наречени вентилатори. Така че когато дете постъпи в болница с компрометирани дихателни мускули или нарушения на мозъчния ствол, вместо да бъде поставено в железни дробове, бива свързано с вентилатор. Въпреки че това също е плашещо, то не предизвиква тревогата от железните дробове.

Има ли обществото представа, че в момента съществуват стотици случаи на нещо, което сега е наречено трансверзален миелит, което исторически би било наречено „полиомиелит” и в момента оставя деца перманентно зависими от модерната версия на железните дробове? Това е само едно от заболяванията, които биха могли да бъдат наречени „полиомиелит” в годините преди 1954 г.

Приблизително 33,000 човека са засегнати от трансверзален миелит в САЩ, като 1,400 нови случая се откриват на година. Симптомите на заболяването са описани от Националните Здравни Институти (NIH).

В изпълнените със страх от полиомиелит лета, много родители са напълно наясно, че излагането на ДДТ само по себе си предизвиква симптоми, които са напълно неразличими от полиомиелит – дори и в отсъствието на вирус.

Могли ли са лекарите да различат един случай на отравяне с ДДТ от полиомиелит? Било е невъзможно. В крайна сметка повечето хора са смятали, че ДДТ е напълно нетоксичен и дори здравословен. Тези случаи на интоксикация са били диагностицирани като полиомиелит и са се третирали като такъв, често с унищожителен резултат.

Съединенията, съдържащи арсен, са едни от най-старите известни причинители на „полиомиелитни“ симптоми.

Не само вроден сифилис може да бъде объркан с полиомиелит, но е повече от вероятно и лечението на болни от сифилис възрастни да е допринесло за статистическия ръст на полиомиелит преди създаването на ваксината, тъй като обилни количества арсен са били приемани чрез лекарствата, предписани от лекарите.

Центърът за контрол на заболяванията (CDC) дефинира статистическата вероятност за проява на перманентен паралитичен синдром при полиомиелит като по-малка от 1 на 100.

Приблизително 95% от хората, заразени с полиомиелитeн вирус, няма да имат никакви симптоми. За 4-8% от заразените лица е вероятно да имат незначителни симптоми, като повишена температура, умора, гадене, главоболие, грипоподобни симптоми, скованост във врата и гърба, и болки в крайниците, които често отзвучават напълно. По-малко от 1% от инфектираните проявяват трайна парализа на крайниците (обикновено краката). От тези парализирани, 5-10% [от този 1%] умират от парализа на дихателната мускулатура.

Преди ваксинациите, д-р Морис Броди (Maurice Brodie) съобщава, че само 1 на 170 деца, които нямат антитела срещу полиовирус се разболявали по време на епидемии. От тези две драстично различни рискови оценки можете да видите, че статистиките не са нещо фиксирано, нито пък са непременно надежден индикатор за риск. СDC съобщава за 59% по-висок процент вероятност за парализи, отколкото всъщност е установена по време на епидемии във времената преди ваксините.

Четиридесет и шест процента от случаите на булбарен полиомиелит е бил предшестван от скорошна тонзилектомия.

Повечето хора днес не знаят за малко известното бедствие Кътър. Това е полиомиелитна епидемия, която бива предизвикана вследствие прилагането на набързо разработената ваксина на Солк, лицензирана от американското Министерство на здравето, образованието и благосъстоянието. Този счупил всички рекорди по бързина процес на одобрение и лицензиране на ваксината, е отнел само два часа.

Поради оказан отвън натиск, комитетът по лицензирането, с оглед одобрението на ваксината, дава лиценза след обсъждане, но без първоначално да изчете известното като „Доклада Франсис” пълно проучване, на което е трябвало да се базира тяхното одобрение.

Изобретението на Солк е инжекционен вариант на вероятно инактивираната с формалдехид полиовирусна ваксина. Имало е сериозни проблеми с процеса на инактивиране на вирусите, които са били известни на вътрешни лица от самото начало на разработката на ваксината. Всяко професионално възражение от учени, участващи по време на разработката на ваксината, са потискани бързо.

В резултат на пренебрегваните предупреждения на висококвалифицирани учени, които постоянно и публично са обяснявали защо и как процесът на инактивиране е бил опорочен от самото начало, ваксиналният вирус е инфектирал, парализирал и убивал ваксинирани деца и контактувалите с тях.

Милионерът и разработчик на ваксини Пол Офит, поддръжник на задължителните ваксинации, е написал книга за инцидента Кътър, в която дори той признава:

. . . заболяването, предизвикано от ваксината на Кътър, е било по-ужасно от заболяването от див полиовирус.

Въпреки че Лабораториите Кътър са набедени за бедствието от 1955 г., всъщност всички производители на ваксини са имали трудности с убиването на вируса в техните ваксини преди и след този инцидент.

Ваксини, произведени чрез използване на бъбреци от маймуни през 80-те, са установени като съдържащи канцерогенен маймунски вирус, който някои медицински изследователи смятат, че може да е довел до рак на част от милионите, на които е дадена ваксината.

По какъв начин вирус, наречен от д-р Карбоне „перфектната военна машина“, защото повлиява най-малко четири основни клетъчни механизма, които насърчават рака или пречат на борещите се с рака защитни сили, може да оказва влияние в страни, които продължат да използват тонове орални полиомиелитни ваксини днес? Колко от случаите на рязко покачване на заболеваемостта от рак при хората се дължат на SV40 от въвеждането на продукти от маймуни в човешката популация, също ще остане неясно поради липса на точни изследвания.

Все още се използват маймуни при получаването на полиоваксини.  Според твърденията на Стенли Копс SV40 е бил и все още е потенциален риск както в ОПВ (орална полиомиелитна ваксина), така и в ИПВ (инактивираната/убита полиомиелитна ваксина). Използваната в развитите страни ИПВ все още се обработва с формалдехид, но за SV40 още от 1961 г. се знае, че оцелява във формалдехид по-дълго време от обичайния 12-дневен минимум. Производителите на ваксини днес цитират минимум 12 дни третиране с формалдехид.

Днес в Индия Световната здравна организация (СЗО), следяща полиомиелита от времето на кампаниите за ваксинация, докладва, че свързаните с див полиовирус случаи на парализа са намалели, докато случаите на остра вяла парализа (AFP, ОВП) са се увеличили на годишна база, достигайки 60000 нови случаи през 2011 г.

Идентифицираните причини за ОВП са както следва: полиомиелит; неполиомиелитен ентеровирус; ваксино-свързан паралитичен полиомиелит (причинен от ваксината); вирус на бяс; варицела зостер вирус; вирус на японски енцефалит; синдром на Гилен-Баре (Guillain Barré); цитомегаловиру;, седалищен неврит от инжекция; трансверзален миелит; епидурален абсцес; компресия на гръбначния мозък; екзотоксин на дифтерийна бактерия (Corynebacterium diptheriae); ботулинов токсин; Лаймска борелиоза; миастения гравис;  автоимунен полимиозит; вирусен миозит; трихиноза; токсични миопатии и др.

Досега трябваше да е очевидно, че има какво да се добави към историята на „полиомиелита“ освен „унищожителен вирус“ и един свят, който е „спасен“ чрез ваксина.

В допълнение към повишаването на случаите на остра вяла парализа в Индия, която корелира с нарастващите дози орална полиоваксина, в множество доклади се установява, че ваксиналните вируси мутират до вирулентни форми, причиняващи полиомиелитни огнища в Китай, Нигерия и Индия. Както винаги, причините се приписват на неваксинираното население, а не на ваксината или множеството други причини за мутация на ваксиналния вирус.

Често чуваме, че ваксино-индуцирания полиовирус, циркулиращ в слабо имунизирани популации, е нещо прекрасно, защото неваксинираните извличат „полза“. Но OPV ваксиналните вируси винаги ще могат да се рекомбинират с ентеровируси, без значение колко е ваксинирано населението, а причиняващите парализа опасни рекомбинантни вируси няма да са наречени „полиомиелитни“. Това е един от начините за създаване на планини от нови случаи на остра вяла парализа, докато GAVI и СЗО празнуват „изкореняването“ на полиомиелита.

Днешните деца се подлагат на ваксинация, защото СЗО и другите се прицелват в дивия полиовирус, а не в проблема с парализата. Постигнат ли целта си, несъмнено ще има бъдещи неприятности. СЗО знае това и вече предприемат необходимите стъпки, за да се справят с имунологично неподготвеното население [население, което няма естествен имунитет към див вирус, бел. прев.], ако се появи вирусна реинтродукция.

Историческите книги на бъдещето може да отразят тази катастрофа с подобно заключение: Дивият полиовирус е трябвало да бъде оставен на мира, а реалните източници на парализа изследвани.


Превод: Георги Г., Мадлен М, Милена В. и Ани М.

Цялата преведена част за полиомиелита от книгата „Dissolving Illusions“ може да прочетете тук »
izchezvaneto-na-polio-dissolving-illusions-humphries.pdf

Линк към английския текст на „Изчезването на полиомиелита“ (глава 12) от книгата:
http://www.whale.to/c/DissolvingIllusions-Polio.pdf

Лекция на д-р Хъмфрис по същата тема – за полиомиелит:
https://www.youtube.com/watch?v=Rrb1XwI2_JA

Кратка, но ценна презентация за полиомиелит от д-р Тенпени:
https://www.youtube.com/watch?v=fjlrfm7fbDk

Свързани публикации