Имунизация с гумения чук

гумен чук
имунизация с гумен чук
Снимка: Д-р Румен Стойчев

Намерих си работа. Като обущар.
Отбих се при джипито да го питам какво да правя, когато си ударя пръста, защото обущарите често си удрят пръстите с чука, докато работят.

Джипито ми каза, че ако си ударя пръста с чука, докато работя, ще ми даде антибиотик. Не че удар и инфекция имат нещо общо, но профилактично.

Но че било най-добре той да ме имунизира срещу удар с чук.
Как, питам.

Научно, казва – на всеки 3 месеца ще идваш при мен да ти удрям пръстите с гумен чук. Като те ударя, казва, с гумен чук, после няма да ти става нищо, когато се удариш с истински чук.

Щом е научно, казвам, удряй с гумения чук. Удáри. Заболя ме.
Отидох в обущарницата и докато си пазех ударения с гумения чук пръст, се светнах с обратното на чука по окото. Заболя ме. Много.

Отидох при джипито. Разказах му, че докато си пазех пръста, дето той ми го удари с гумения чук за хубаво, се светнах с обратното на чука по окото. И че ме заболя. Много.

Няма нищо общо, казва. Ти си се ударил, казва, с обратното на чука.
Ако беше се ударил с необратното, можеше да има нещо общо с имунизацията, но ако е с обратното, няма общо. Тъй казвала науката.

И също, казва, ако се беше ударил с обратното на чука по пръста, можеше да има нещо общо. Но сега няма.

Защото той ме имунизирал срещу удар по пръста с необратното на чука.
Ама – този път аз му казвам – мен много ме болеше пръста, дето ти го удари с гумения чук. Нормално ли е да ме боли, питам. Май не е много нормално.

Ти, казва, си чел неща, дето анти-гумено-чукчите ги пишат, за да излезе, че имунизацията с гумен чук не е научна. Не ги чети, казва.

Но нали е все чук, питам.

Чук, казва, но гумен.

Гумен, ама чук, казвам аз. Боли.

Не, казва джипито, не боли. Научно е доказано, че от гумен чук не боли. Ако заболи – едно на милион се случва – то е само за една минута.

Мен, казвам, ме боли вече два дена.

Щом е два дена, казва джипито, значи не е от гумения чук. Но ще ти дам антибиотик.

От антибиотика ще спре ли да ме боли, питам.

Не, казва джипито, но няма да се възпали.

Мене не ме е страх да не се възпали, казвам, ами искам да не ме боли.

На третия ден от антибиотика, обяснява, може да получиш диария и тогава може да спре да те боли пръстът, защото ще те боли коремът и ще забравиш за пръста.

Значи, пресмятам аз, след три дена ще ме боли коремът, може да забравя, че ме боли пръстът, дето ти го удари с гумения чук и сигурно още ще ме боли окото, дето го светнах с обратното на чука, докато си пазех пръста. Ако не беше ме имунизирал с гумения чук, можеше и нищо да не ме боли и сега, и след три дена?

Можеше, вика, но нямаше да си имунизиран. Друго си е да си имунизиран, вика. Наука е това.

Друго си е, казвам. Виждам.

Айде, изчезвай, подканя ме джипито, че ще имунизирам един, дето ще започва работа с валяк и трябва половин час да го газя с мотор.

Че аз не съм чувал, викам, валякчия да е сгазен от валяк.

Не си ами, казва джипито. Няма и да чуеш. Защото ги имунизираме.


Автор: Д-р Румен Стойчев