Трябва ли да се страхуваме, че морбили може да доведе до имунна амнезия?

морбили

Автор: Д-р Тетяна Обуканич

Потиска ли дребната шарка имунната система чрез имунна амнезия? Нека направим „проверка на фактите“.

През 2002 г. д-р Питър Аби и съавтори публикуват проучване [1], проведено в Сенегал, в район с огнище на морбили. Според проучването: „Нито един случай на морбили не е завършил фатално в острата фаза на инфекция и нито едно от децата, изложени на морбили, не е умряло през първите 2 месеца след експозицията.“ И като се има предвид това, което знаем от публикация в Lancet Global Health от 2015 г. [2], определящо дефицита на витамин А като рисков фактор за смъртността от морбили, можем спокойно да предположим, че може би децата в тази област не са били толкова дефицитни на витамин А, както децата в други части на Африка и Азия, където е известно, че инфекцията с морбили води до висока смъртност.

Д-р Аби и съавтори тестват общоприето предположение, че след преболедуване от морбили децата ще имат по-висок процент на смъртност от други инфекции поради дългосрочна имунна супресия, за която се смята, че следва след морбили. Но те получават обратните резултати. В действителност те откриват, че „децата, развиващи клинично морбили, имат по-ниска смъртност през следващите 4 години в сравнение с децата, които не развиват клинична шарка“.

Резултатът от тяхното проучване от 2002 г. е в съответствие с предходни проучвания: „Няма дългосрочна повишена смъртност след инфекция с морбили: проучване на общността от Сенегал“ [3] и „Няма постоянна имуносупресия на Т лимфоцитите или повишена смъртност след заразяване с морбили: проучване на общността от Гвинея-Бисау.“ [4]

След това през 2003 г. те правят подобно проучване [5], този път в Бангладеш, за да преценят дългосрочните ефекти от морбили, като сравнят оцеляването на неваксинирани деца след морбили с тези, които все още не са се заразили с морбили. Отново откриват, че „сред преболедувалите морбили през следващите 9 месеца има значително по-ниска смъртност в сравнение с неинфектирани и неимунизирани деца“.

Защо е тогава цялата тази истерия около морбилито, водещо до имунна амнезия, сякаш това ще ни убие?
Има няколко публикации, които са целево подбрани от медиите или цитирани в други публикации за излишно подхранване на тези страхове.

Нека първо разгледаме публикацията в PLoS Pathogens от 2012, озаглавена „Имунна супресия след морбили: поуки от макакския модел. [6]“ Изследователите заявяват: „Тук показваме, че вирусът преференциално заразява CD45RA(-) Т-лимфоцитите и фоликуларните В-лимфоцити, което води до високи нива на инфекция в тези популации. След пика на виремия вирус-инфектираните лимфоцити бяха изчистени в рамките на дни … Нашите открития показват имунно медииран клирънс на вирус-инфектирани CD45RA(-) Т-лимфоцити и фоликуларни В-лимфоцити, което причинява временна имунологична амнезия.“

Добре, тук имаме преференциално заразяване на паметните лимфоцити от вируса на морбили, което води до временна загуба на имунологична памет. И какво следва от това? Кога някога е доказано, че имунологичната памет има нещо общо със защитата от повторно заразяване? Всъщност, точно обратното е доказано от изследванията, проведени в лабораторията на швейцарския учен (и носител на Нобелова награда през 1996 г.) д-р Ролф Цинкернагел. В заглавието на своя критичен обзор от 2012 г. той ясно заявява: „Имунологичната памет не е равна на защитен имунитет. [7]“

Освен това вирусът на варицелата прави абсолютно същото нещо като вируса на морбили – заразява лимфоцитите на имунната памет – както съобщава друга изследователска статия, публикувана в PLoS Pathogens през 2013 г.: „По време на виремия вирусът преференциално заразява паметнитe Т-клетки, първоначално централните Т-клетки на паметта и впоследствие ефекторните Т-клетки. [8]“

И все пак, никой не крещи от покривите, че варицелата ще ви накара да умрете от следващата обикновена настинка, която хванете, защото това би било твърде очевидна лъжа за сегашното поколение преболедували варицела, които не помнят да страдат от какъвто и да е вид подтискане на имунитета, въпреки факта, че вирусът на варицелата заразява Т-клетките на имунната им памет. Но тъй като само по-възрастното поколение е преболедувало морбили, медиите могат с успех да разпространяват подобни страхове, лишени от здрав разум.

Друг документ, публикуван наскоро в Science [9], е озаглавен „Инфекцията с вируса на морбили намалява съществуващите антитела, които предлагат защита от други патогени.“

„Антитела, които предлагат защита“? Да направим пауза тук. Кога някога е доказано, че антителата предлагат защита? Всъщност се наблюдава обратното. Не помним ли друг изтъкнат учен (и носител на Нобелова награда през 1960 г.) сър Франк Макфарлейн Бърнет, който ни казва следното по отношение на ролята на антитела (или по-скоро липсата им) за имунитет при деца, които не са имали производство на антитела поради генетично състояние, наречено агамаглобулинемия: „За изненада на всички [децата с агамаглобулинемия] показаха нормално протичане на морбили с типичен обрив, който избледняваше в нормалното време и беше последван от също толкова силен имунитет срещу реинфекция, какъвто би показал всеки друг преболедувал. Следователно, производството на антитела не е необходимо нито за възстановяване, нито за развитие на имунитет срещу морбили. „(Burnet and White, Natural History of Infectious Disease, Cambridge University Press, 1940).

И не знаем ли за съвременна публикация [10], показваща, че медицинските специалисти с положителни титри на антитела все още могат да се разболеят от морбили: „Болничните служители, работещи в зоните за грижи за пациентите от юли до ноември 1990 г., бяха подложени на проверка за нива на антитела при използване на наличен в търговската мрежа ензимен имуноанализ (EIA). Четирима здравни работници, ваксинирани в миналото, са развили морбили. Всички имат положителни нива на антитела срещу морбили.“

Тогава, кой се интересува какво временно се случва с антителата след заразяване с морбили?

Това, което истински корелира със защита от заболяване не е нивото на антителата, които се свързват с патогена, а вирус-неутрализиращите серумни титри. Те се измерват чрез техника, която е доста различна от тази за откриване на антитела. Когато се измерват, използвайки едни и същи серумни проби от експерименални животни [11], неутрализиращите титри и титрите на антителата, не следват един и същ модел във времето и следователно не измерват едно и също нещо.

Преди да започнем да се паникьосваме от демонстрираните ефекти на морбили върху временната загуба на имунологична памет или намалени нива на антитела, нека се запитаме: разбираме ли напълно биологичната основа на имунитета към вирусна реинфекция? Наистина ли науката е наясно? Защото изглежда, че не е така.

През изминалия век имунологичната теория се колебае напред-назад между клетъчна и хуморална гледна точка на имунитета. Този дебат е безрезултатен, тъй като по-голямата част от имунологичните изследвания са направени с неинфекциозни имуногенни вещества, които не биха могли наистина да тестват теорията в действие.

През 1942 г. Мерил Чейз постулира, че имунитетът може да бъде прехвърлен с имунни клетки от имунизирани животни в неимунни животни.

През 1995 г. изследванията на Цинкернагел [12] опровергаха това, показвайки, че имунологичният трансфер на клетки от паметта не предоставя защита, когато животните след това са били заразени от вирус. Но прехвърлянето на серум от имунни животни предоставя защита, за което д-р Цинкернагел предполага, че защитният имунитет е медииран от антитела, които могат да неутрализират вируса.

И все пак, през 40-те години на миналия век, Бърнет вече знае, че това не може да са антитела, въз основа на клиничните му наблюдения при пациенти с агамаглобулинемия, на които им липсват, но въпреки може да генерира здрав имунитет към вирусно заболяване, като морбили.

И така, какъв е този фактор: на клетъчна основа, на основата на антитела, или нито едно от двете? И какво липсва в картината? И това, което липсва в картината, се оказва фактор, получен от имунни клетки, наречен трансферен фактор (Transfer Factor, TF), който е открит през 50-те години на миналия век от Хенри Шерууд Лорънс.

През 1980 г. в The New England Journal of Medicine [13] е публикуван семинарен клиничен изследователски документ, който показва, че TF, прилаган при деца с левкемия в двойно-сляпо плацебо-контролирано проучване ги предпазва от варицела в продължение на 12-30 месеца от проследяването. В това клинично изпитване TF се приготвя чрез екстрахиране (диализиране) от левкоцити на донори, които имат анамнеза за варицела. Изследователите трябвало да убият тези левкоцити, за да извлекат TF от тях. И най-вероятно това били лимфоцити на паметта, които съдържали TF, тъй като е трябвало да се получат от хора, които вече са преболедували варицела.

Да се върнем към известната склонност на вируса на морбили да заразява и убива лимфоцитите. Възможно ли е, вместо да ви направи по-малко имунизирани чрез убиване на вашите лимфоцити, инфекцията с морбили да ви направи по-имунизирани – поради освобождаването на трансферен фактор TF от всички убити паметни лимфоцити в кръвта ви? Учените измервали ли са нивата на серумния TF за срещани по-рано инфекции преди и след морбили, както са направили за антителата? Обзалагам се, че не. Защото това би сложило край на разпространението на паниката. И това не би било добре за ваксинната индустрия и за задължителните ваксини.

Сега, нека се обърнем към още един аспект на лимфоцитите в паметта. За подгрупа от тях (Th2) е известно, че е имунологичен резервоар за алергични заболявания, включително астма. Всъщност, дори беше предложено в публикация от 2006 г. в Pharmacology & Therapeutics [14], че са необходими лекарства за насочване и елиминиране на тези досадни Th2 клетки, за да се намали техния принос към алергичната астма.

И ако вирусите на морбили и варицела вече правят точно това – убиват Т-клетките на имунната памет – не трябва ли това да доведе до намален риск от астма и други алергични заболявания след тези детски болести? Всъщност би трябвало. И има публикации, документиращи такива ефекти за морбили в Африка [15] и Европа [16], както и за варицела [17] в САЩ.

Нека да прочетем отново обобщението на резултатите от проучването на д-р Аби от 2002 г. [1] и да го осмислим: „Изложените деца, преболедували морбили, са имали по-ниска смъртност през следващите 4 години от изложените деца, които не са боледували от морбили.“
Все още ли се страхувате?


Източник:
https://www.tetyanaobukhanych.com/blog/should-you-be-afraid-that-measles-gives-you-immune-amnesia

Цитирана литература:
[1] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12443670
[2] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26275329
[3] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8629610
[4] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8684874
[5] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12690020
[6] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22952446
[7] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22481438
[8] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23675304
[9] https://science.sciencemag.org/content/sci/366/6465/599.full.pdf
[10] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8440884
[11] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC27213/figure/F1/
[12] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC188883/
[13] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6248780
[14] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16081161
[15] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8667923
[16] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19255001
[17] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22017482

Свързани публикации