Времевата връзка между ваксинацията, хистологичното откриване и началото на свързаните симптоми е променлива, варираща от няколко месеца до 15 години, отбелязват Dias и колеги (2020). На практика MMF се хипотезира, когато времето от последната ваксинация до откриването на хистологични характеристики е по-дълго от 18 месеца, но симптомите могат да започнат по-рано. Има и съобщения за асоциирани демиелинизиращи и когнитивни разстройства. Много пациенти показват също повишени стойности на креатин киназата и скорост на утаяване на еритроцитите, както и автоантитела и миопатични промени в електромиограмата. Изглежда, че продължителното присъствие на ваксиналния алуминий…
Прочети публикацията »Ден: 10.10.2020
Макрофагиален миофасциит от алуминиеви адюванти? Част 1
Макрофагиалният миофасциит (MMF) е имуно-медиирано заболяване, описано през 1998 г. от Romain Gherardi и колеги. Възпалителната миопатия се развива от няколко месеца до години след прилагане на алуминий-съдържащи ваксини, в редки случаи може да бъде диагностицирана дори до 15 години. Съобщават се и развити непосредствено след ваксинацията симптоми, продължаващи дълго време, най-вече при деца.
Прочети публикацията »Сезонната грипна ваксинация и повишеният риск от коронавирус
През продължаващата пандемия от коронавирус 2 (SARS-CoV-2), причиняващ тежко остро респираторно заболяване, в медиите и академичните среди се появиха няколко спекулативни съобщения за значителна връзка на противогрипните ваксини с повишен риск от коронавирусна инфекция.
Прочети публикацията »Честота на тетанус и дифтерия във връзка с ваксиналните графици за възрастни
Световната здравна организация (СЗО) не препоръчва рутинна реваксинация (бустер) за възрастни срещу тетанус и дифтерия след завършване на поредицата от детски ваксинации. Много страни обаче продължават да прилагат реваксинации за възрастни, което води до въпроса дали това е необходимо, за да се намали честотата на тези 2 редки заболявания.
Прочети публикацията »