P. Gøtzsche, Nordic Cochrane Centre, 26 May 2016
В съответствие с член 6 от Договора за ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз (1), “Откритостта дава възможност на гражданите да участват по-активно в процеса на вземане на решения и гарантира, че администрацията се радва на по-голяма легитимност и е по-ефективна и отговорна към гражданите в демократичната система. Откритостта допринася за засилване на принципите на демокрация и зачитане на основните права.”
На 26 ноември 2015 г. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) публикува доклад от 40 страници с дата 11-ти ноември (2) за оценка на безопасността на ваксините срещу човешки папиломен вирус (HPV), които е трябвало да намалят смъртните случаи от рак на маточната шийка.
Ние сме загрижени за отношението на ЕМА по този въпрос, отразено в официалния ѝ доклад (2) и искаме от Агенцията да отговори на следните въпроси:
1. Дали ЕМА е била открита и отговорна пред гражданите и е спазвала правата им да бъдат информирани за несигурността, свързана с безопасността на HPV ваксините?
2. Дали ЕМА покрива професионалните и научни стандарти, които се очакват от Агенцията, за да се гарантира, че администрацията се радва на легитимност при научното и информационно оценяване, свързано с безопасността на HPV ваксините?
3. Дали ЕМА се е отнесла справедливо – по начин, който гарантира легитимността на администрацията – към датския лекар д-р Louise Brinth, когато тя изрази опасения за възможни сериозни нежелани реакции от HPV ваксините?
4. Дали ЕМА се е отнесла справедливо – по начин, който гарантира легитимността на администрацията – към наблюденията и опасенията, свързани с възможни сериозни нежелани реакции от HPV ваксините, на датските здравни институции (Датската медицинска агенция и Датският орган за защита на пациентите) и Центъра за мониторинг в Uppsala (UMC)?
5. Дали процедурите на ЕМА за оценка на безопасността на медицинските интервенции гарантират легитимността на администрацията? ЕМА отправи запитване към производителите на ваксините за оценка на потенциалните вреди на собствените им продукти, от които те имат огромни финансови интереси.
6. Дали крайната секретност чрез пожизнени договори за конфиденциалност, които ЕМА налага на членовете на работната група и научните експерти, е необходима, законна, в интерес на обществото и гарантира ли легитимността на администрацията?
7. Дали редакциите, които ЕМА наложи върху документите, предназначени за гражданите в съответствие със свободата на искания за информация са необходими, законни, в интерес на обществото и гарантират ли легитимността на администрацията?
8. Дали поведението на ЕМА по отношение на деклариране на конфликт на интереси гарантира легитимността на администрацията? Забелязахме, че името на Guido Rasi е свързано с патенти за изобретения и се чудим дали това е същият човек, който е директор на Европейската агенция по лекарствата. Ако е така, ние вярваме, че Rasi е пропуснал да декларира конфликт на интереси. Вярваме също, че докладчикът за доклада на ЕМА – Джули Уилямс (2), също е пропуснала да декларира конфликт на интереси.
9. Дали поведението на ЕМА гарантира легитимността на администрацията, след като използваните от Агенцията експерти имат финансови връзки с производителите, имайки предвид че винаги е възможно да се намерят експерти без такива конфликти на интереси.
10. В интерес на прозрачността призоваваме Европейската агенция по лекарствата да гарантира, че имената на всички експерти са оповестени заедно с техните декларации за конфликт на интереси. Също така призоваваме Европейската агенция по лекарствата да гарантира, че изявленията – конфликт на интереси на докладчика, съдокладчиците (Jean-Michel Dogne /BE/, Qun-Ying Vue /SE/), техните контактни лица от Европейската агенция по лекарствата и всеки друг, имащ дадени изявления пред EMA, са изведени на открито. И накрая призоваваме Европейската агенция по лекарствата да гарантира, че декларациите за интереси на служители на Европейската агенция по лекарствата са честни.
Описание на случая
След като Дания се свърза с Европейската комисия и Комисията поиска ЕМА да даде своето становище, датските здравни органи (Датската медицинска агенция и Датският орган за защита на пациентите) поискаха през юли 2015 г. от ЕМА оценка на научните изследвания, свързващи HPV ваксините със сериозни нежелани реакции. Възможните сериозни неврологични вреди на ваксината е описала в статиите си д-р Louise Brinth от кардиологичния екип на болница Фредериксберг в Копенхаген. В искането си към EMA датските здравни власти включват преглед на глобалните данни, направени от Центъра за наблюдение на Упсала (UMC, сътрудничещ на СЗО център).
Най-известните симптоми, подозирани за причинени от ваксината, са сходни с наблюдаваните при така наречените функционални нарушения, като синдром на хроничната умора (CFS), и включват синдром на постурална ортостатична тахикардия (POTS) и хроничен регионален болков синдром (CRPS). Хипотетичният механизъм е автоимунна реакция, предизвикана от активния компонент на ваксината или адюванта ѝ. Тези синдроми са трудни за диагностициране, техните причини са слабо разбрани и е вероятно те да не бъдат докладвани. Това усложнява изследванията на причинно-следствената връзка.
Официалният доклад на ЕМА (2) създава впечатление за единодушно отхвърляне на предполагаемите вреди. Въпреки това само седем месеца по-рано ЕМА излезе с решението, че „причинно-следствена връзка между синдрома на замаяност и умора, синдром на постурална ортостатична тахикардия (POTS) и Gardasil (една от HPV ваксините) не може нито да се потвърди, нито да се отрече“ (3). Нещо повече, вътрешен доклад от 256 страници (4) на Европейската агенция по лекарствата, информация от който е включена в официалния доклад от 40 страници, разказва една много различна история. Въпреки че вътрешният доклад е поверителен, информацията от него е изтекла.
Има много проблеми с официалния доклад на ЕМА, а д-р Louise Brinth привлече вниманието към тях в документ от 63 страници с дата 17 декември 2015 (5). Brinth не е имала достъп до поверителния вътрешен доклад (4), когато тя пише документа, а само до официалния (2).
Наблюденията на д-р Brinth
1. ЕМА твърди, че: „Като цяло серията случаи, съобщени от Brinth и нейни колеги (2015), представляват силно изкривена извадка от пациенти, очевидно избрана, за да докаже предварително определена хипотеза на причинена от ваксината травма“ (2, стр.24).
Brinth заявява в доклада си, че тя и нейните колеги са включили всички последователно посочени пациенти и са били изключени всички онези, които не са отговаряли на критериите за включване (5, стр.17). Намираме твърденията на ЕМА, че тези изявления са догадки („очевидно“), за пейоративни и доближаващи се до обвинение за научно нарушение. Коментарите на ЕМА са напълно неподходящи за орган на ЕС, който трябва да прави честни изследвания, и критиките са напълно неоснователни.
2. EMA: „Много от тези симптоми изискват някаква обективна клинична оценка. Въпреки това все още не съществува информация как това е направено или какви други клинични изследвания може да са извършени, за да се изключат други причини за симптомите“ (2, стр. 23).
Brinth: „Гадене, главоболие, болки в корема, умора и т.н. са по същество субективни симптоми и като такива те се разминават с „обективна клинична оценка“. Ортостатичната непоносимост се определя количествено чрез тилт-тест (тест с наклон на тялото), което представлява повече от „някаква обективна клинична оценка“… Поради това намирам критиките по отношение на моята работа и моя научен подход за напълно несправедливи.
Намирам, че представената оценка на EMA за работата ми се основава на много предположения. Повечето от тези предположения са грешни според мен. Намирам този подход за странен и ненаучен… Притеснително е, че докладът на EMA не съдържа пълния набор данни. Само определени части от доклада са били възпроизведени, при това не е ясно как са избрани тези части. В резултат на това има редица примери за несъответствие между представените от Центъра за мониторинг Uppsala данни в оригиналния доклад на датските здравни власти и доклада на ЕМА“ (5, стр.25-26). Освен това Brinth пише, че нейните наблюдения и хипотези са подкрепени от независимия преглед на глобалните данни, направен от UMC (5, стр.26).
Намираме коментарите на ЕМА за непрофесионални, подвеждащи, неподходящи и пейоративни и че подходът на EMA е свързан с подбиране, което е ненаучно. Освен това UMC сравнява доклади за потенциалните вреди от HPV ваксините с доклади за подобни вреди от всички други ваксини, предлагани на жените, и е установено, че синдромът на постурална ортостатична тахикардия (POTS) е докладван 82 пъти за HPV ваксини срещу един път за други; хроничният регионален болков синдром (CRPS) – 69 пъти в сравнение с 16 за другите ваксини; нарушен баланс на вегетативната нервна система – 77 пъти в сравнение с 16; и фибромиалгия – 62 пъти в сравнение с 39. Други от направените сравнения не показват различия. Според Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) това не е достатъчно, за да се правят каквито и да е заключения (4, стр.230 в PDF, или 51/77 в приложения документ). Докладчикът отбелязва, че анализите не са коригирани за множествени сравнения (въпреки че това не би омаловажило съотношението 82 към 1) и че по-високата честота на вредите може да се дължи на медийно внимание (за което не бяха представени никакви доказателства).
Констатацията на UMC, че значително по-голяма част от докладваните сериозни нежелани реакции са за HPV ваксините в сравнение с други ваксини, се споменава, но на нея не е обърнато внимание в нито един от докладите на ЕМА (2, 4).
3. ЕМА: Синдромът на хроничната умора “е отчетен като относително постоянен от 2009 г.“ (2, стр27).
Brinth: Според доклада на UMC, синдромът на хроничната умора „се увеличава от 2012 г. със силно увеличение между 2012 и 2013“ (5, стр27).
Вярваме, че ЕМА разчита грешно доклада на UMC по отношение на възможни сериозни увреждания от ваксината (вижте повече примери по-долу).
4. ЕМА не споменава, че датските доклади са класифицирани по-често като „сериозни“ и по-често са включвали в тях голям обем клинична информация по темата. Вместо това споменава, че „синдромът POTS е докладван в пъти повече в докладите за HPV ваксината от Дания, съпоставено с тези от други страни“ (2, стр27).
Brinth: UMC отбелязва, че значително по-голяма част от докладите от Дания са считани за „добри доклади“, класифицирани са като „сериозни“ и са получени от лекар, потребител или адвокат (5, стр 28). Имало е значителен брой потенциални странични ефекти от ваксината HPV, които статистически значими, но които ЕМА не е споменала: нарушения на съзнанието, мускулна слабост, различни увреждания, неврологични признаци и симптоми (5, стр 29).
Намираме, че ЕМА вместо да похвали усърдието на датчаните, хвърля съмнения върху това дали трябва въобще да се вярва на тяхното проучване. Това е неподходящо поведение към безопастността от страна на една лекарствена агенция. Съгласни сме с Brinth, че в собствения си доклад ЕМА грешно представя прегледа на UMC и така създава впечатлението, че Brinth е трябвало да публикува некачествен доклад. На нас ни изглежда, че ЕМА използва и приема некачествени стандартни методи, а не Brinth (вижте повече по-долу). ЕМА пропуска някои важни вреди на ваксината, за които се подозира, а това е още един пример за избирателност.
5. Brinth: „Доколкото виждам, записките от срещите на ЕМА не са публикувани. Какви данни са събрали за да преглеждат? Те написали ли са доклад до Комитета за оценка на риска при проследяване на лекарствената безопасност (PRAC)? Ако да, къде е той – може ли да го видим? Доколкото ми е известно, заключението от срещите в съставения от ЕМА доклад, е представено все едно е резултат от единодушна дискусия и становище на Научната консултативна група (SAG) и експертите ѝ. Това не ни дава възможност да преценим дали всички експерти са съгласни със заключението в крайния доклад. Намирам този подход за крайно странен, ненаучен и недемократичен. В такова сложно положение вярвам, че няма двама учени, чиито мнения да съвпадат… Създавайки вид фалшив консенсус, основан на заклети в тайнственост участници, неизбежно ще доведе до впечатленито, че „всички тези експерти са се съгласили с нагласеното от ЕМА заключение“ (5, стр33).
Ние сме съгласни с Brinth. Официалният доклад на ЕМА от 40 страници (2) е подвеждащ, тъй като оставя впечатление в гражданите, че няма от какво да се притесняват по отношение на безопасността на ваксината и че експертите, с които ЕМА се е консултирала, са съгласни с това. Обаче вътрешният конфиденциален доклад на ЕМА (4) разкрива, че няколко експерта са на мнение, че ваксината може би не е безопасна и са поискали по-нататъшни изследвания, но за това няма нищо споменато в официалния доклад. Намираме, че високото ниво да секретност, наложено от ЕМА на членовете на работната група и другите специалисти, е неподходящо и е срещу обществения интерес за откритост и прозрачност относно вероятни сериозни увреждания от ваксината. Във вътрешния доклад на ЕМА (4) се съдържа „Напомняне за конфиденциалност“ на страница 2:
„Като експерт от ЕМА, Вие имате доживотен дълг за конфиденциалност. Това се отнася за всякаква информация относно задължението за професионална тайна. Например, това включва факта, че има събрание, на което сте избран да участвате, темите от събранието, обсъждания продукт или компания, участниците и всички дискусии и резултати. Цялата документация (кореспонденция, доклади, записки, др.) трябва да се пази като конфиденциална и да се съхранява на сигурно място или да се унищожи. Задължението за конфиденциалност отпада само ако информацията е оповестена публично и само дотолкова, доколкото е изнесено в публичното пространство.“
6. Brinth: „Четейки доклада на ЕМА, изглежда, че данните за безопасността, включващи такива от клинични изпитвания, постмаркетингови наблюдения и преглед на литературата – всичко това е било събрано от притежателите на разрешението за употреба (marketing authorization holders, MAH) [GlaxoSmithKline Biologicals, Merck Sharp & Dohme Limited, and Sanofi Pasteur MSD]? Това трябва да е станало под формата на доклад, написан от тях до ЕМА? Дали този доклад е свободно достъпен?“ (5, стр. 34).
Намираме за неприемливо това, че Европейската агенция по лекаствата в официалния си доклад (2) не изяснява, че позволява на фармацевтичните компании да са съдии на себе си (4), когато оценяват дали една ваксина е безопасна, особено когато има заложени огромна сума пари: глобалните разходи до тук за HPV ваксини могат грубо да се оценят на 25 милиарда евро. ЕМА е помолила компаниите да търсят странични ефекти от ваксината в техните собствени база данни и не е проверила работата им за достоверност. Това не е приемлива процедура. Съществуват безброй примери за лекарствени фирми, които укриват от властите сериозни, дори смъртоносни увреждания (6) (вижте също „8. Brinth“ по-долу).
7. Brinth: „Имало ли е някаква възможност членовете на PRAC, SAG или други оценители да задават допълнителни въпроси за изясняване? Намирам за доста проблематично, че като читатели на докладите на ЕМА, и аз като медицинско лице, диагностицирало и оценило значителна част от датските случаи (моите диагнози и работа са пренебрегнати и отхвърлени от MAH/EMA), нямаме достъп до методите им за проверка на случаите… Затова считам за тревожно и странно, че докладваните POTS-случаи са били отхвърлени като неотговарящи или частично отговарящи на диагностичния критерий в 50 от общо 83 случая с поставена диагноза POTS в докладите за нежелани реакции… Докладът на ЕМА споменава диагностичния критерий, предложен от Raj и Sheldon… Ние използваме точно същия критерий и имаме опит в диагностицирането и лечението на POTS, и сме в известна степен доста рестриктивни в диагностичната ни практика. Може да се дискутира, както ние правим в нашите изследвания, дали POTS е важна диагноза или не. Обаче това е изцяло друг въпрос. Следователно трябва да знаем: Дали MAH е позовал доклада си само на докладите за нежелани реакции или са разгледали пълните медицински досиета на тези пациенти? Известно е, че докладите за нежелани реакции не включват всички детайли на клиничната история и съответно рядко ще отговарят на критерия за диагностициране. Определянето на диагнозата може да граничи с невъзможното, ако се базира само на докладите за нежелани реакции. Но ако се разгледат пълните медицински досиета, тогава различията между поставената от лекарите диагноза при прегледа на пациента, попълването на данните и доклада от MAH, може да бъдат повод за дискусия. Тази дискусия трябва да е оповестена и отворена. Ние трябва да затворим пропастта между действителността, каквато изглежда за лекарите (и пациентите) и от друга страна – за MAH и ЕМА. Или съм разбрала погрешно целия диагностичен подход към POTS и след това трябва да го знам, или докладите са стъпили на твърде хлъзгава основа. И двата сценария представляват, както аз го виждам, доста сериозен проблем. Ние имаме общ интерес да постигнем консенсус относно това как да изпозваме тази POTS-диагноза… Нашата акуратност се подчертава и от думите на СЗО, че датските доклади за нежелани реакции по същество не се различават от тези в останалия свят – даже са били с по-високо качество“ (5, стр. 34-35).
Намираме за неприемливо това, че никой – дори и човекът, чийто доклад е толкова силно и несправедливо критикуван в официалния доклад на ЕМА, не може да определи на какво основание и от кого тези 50 от общо 83 случая са отхвърлени от ЕМА. Освен това тайният вътрешен доклад на ЕМА (4) разкрива, че случаите на POTS са били отхвърлени, БЕЗ да се има достъп до пълните медицински досиета. Ясно е, че проведеното от тези компании „изследване“ не отговаря на приетите стандарти за подобни изследвания и че ЕМА не се е уверила в това. Проблемът е сериозен, тъй като ЕМА е използвала оценките на самите компании, за да отхвърли изследването, направено от Brinth, което е с много по-висок стандарт. Датското Министерство на здравеопазването (DHMA) също доста силно критикува подхода на ЕМА (7, стр. 9-10):
„Основното заключение в датския доклад не е, както е описано в оценката, да се промени фокуса на синдрома на хроничната умора (CFS). По-скоро вниманието се насочва към необходимостта да се оцени комбинацията от симптоми, а не само да се извършат отделни преценки на индивидуалните диагнози. Този доклад показва, че въпреки високия брой случаи на POTS в Дания в сравнение с останалата част на света, наблюдаваните повтярящи се симптоми в датските данни са подобни на тези от другите страни. Макар че точно сега не може да се покаже със сигурност, то базирайки се на тези данни, пациенти със сходна симптоматика ще получат различна диагноза, например POTS в DK и CFS/ME в други. Това е важно да се има предвид по отнощение на сигналите за POTS, когато се твърди, че откриването на по-голямата част от случаите на POTS в Дания не подкрепя причинно-следствената връзка. Не сме съгласни с това заключение въз основа на данните.“
Веднага след това DHMA казва:
„План за управление на риска/Постмаркетингови проучвания за безопастност/Условия
Необходимост от по-нататъшни изследвания относно сигнала за POTS:
Съгласни сме със заключението на докладчиците и също посочваме в датския доклад (това показва, че коментарите идват от DHMA), че данните от спонтанните доклади не могат да бъдат използвани, за осигуряване на доказателство за причинно-следствена връзка между симптомите и ваксинацията.
Въпреки това, с оглед на методологичните ограничения на наличните данни и факта, че наблюдаваните случаи надвишават очакваните, особено в Япония и Дания, то заключенията трябва да бъдат внимателно направени и сигналът не може да се пренебрегне въз основа на наличните данни.
Препоръчваме експертната група (за ваксината) SAG и тяхната среща да включат обсъждане за необходимостта и възможностите да се подготвят подходящи постмаркетингови изследвания, за да се изучи по-нататък POTS. Подобно на Q3 относно хроничния регионален болков синдром (CRPS).“
8. Brinth пише, че официалния доклад на ЕМА отбелязва на стр. 12, че PRAC е помолил MAH да потърси не само „доклади, изрично съдържащи термините POTS и CRPS“, но и да използва „общоприети стратегии за търсене“, „за да идентифицира възможни случаи, които не са диагностицирани като POTS и CRPS.“
Brinth казва, че би било уместно тези стратегии за търсене да бъдат дефинирани ясно, защото, доколкото тя знае, не съществуват общи стратегии за търсене, които да са дефинирани досега за POTS или за CRPS (5, стр. 35-36).
Съгласни сме с нея. Изключително трудно е да се идентифицират разглежданите вреди и са неприемливо ниски стандартите за такова проучване да не определи прецизно стратегиите за търсене. Основно изискване за систематичните проучвания е да се опише ясно комбинацията от условията на търсене (8), но тези стратегии за търсене не са определени дори и във вътрешния доклад от 256 страници (4). Това е удивително, защото компаниите имат огромен пряк интерес да не бъдат намирани тези вреди в техните бази данни. Когато през 2014 г. DHMA застави Санофи Пастьор MSD да преразгледат своята база данни за възможни странични реакции на тяхната ваксина за HPV, компанията е търсила POTS по начин, според който броят на такива случаи се оказва много нисък (9). Това беше разобличено от датския Национален здравен борд, отчасти защото само 3 от всички 26 датски доклада за POTS са се появили в търсенето на компанията. Санофи Пастьор MSD са помолени да търсят въз основа на многобройни специфични симптоми, включващи световъртеж, сърцебиене, ускорен пулс, тремор, умора и загуба на съзнание, но компанията е пренебрегнала заповедта. Вместо това, фармацевтичната фирма е търсила три симптома: „постурален световъртеж“, „ортостатична неиздръжливост“ и „сърцебиене и световъртеж“. Тъй като термините, използвани в докладите за вредите, са тези, изплозвани от докладвалите ги лекари, необичайните термини за търсене ще покажат ниски резултати.
9. Brinth: Вторият въпрос на ЕМА към компаниите „според мен е лишен от смисъл: ако „ваксинираната група“ и „контролната група“ са получили „плацебо“ с алуминиев адювант или друга ваксина с алуминиев адювант като плацебо – какъв е смисълът да питате компанията да разгледа само потенциалните обяснения, включително рисковите фактори за развитието, ако действително се наблюдава разлика? Задавайки този въпрос, разбирам, че ЕМА всъщност твърди и приема за даденост, че знаем с голяма сигурност, че няма да наблюдаваме странични ефекти, дължащи се на адюванта?“ (2, стр. 37).
Съгласни сме с Brinth. Във всички опити с ваксини, с изклчение на малка част, „плацебо“ (или плацебо групата) съдържаше алуминиев адювант, за който има съмнения, че е невротоксин. Следователно, трудно е да се намери разлика между вредите на ваксината и плацебо, но ЕМА не успяха да разгледат този основен проблем в официалния си доклад (2). От вътрешния доклад на ЕМА (4) става ясно, че МАН просто са разгледали заедно резултатите от опитите с истинско плацебо с тези, които са имали потенциално невротоксично плацебо: „Данни за клинична безопасност. За целите на допълнително проучване, МАН са офиациално помолени да осигурят задълбочено проучване върху случаите на CRPS и POTS, наблюдавани във всички клинични изследвания. В отговор на молбата MAH са събрали данните за безопасност от 18 пълни и слепи проучвания, проектирани с активна група за сравнение (плацебо или друга ваксина, различна от HPV, напр. хепатит Б, хепатит А), които включват общо 42 047 ваксини (21 268 HPV и 20 779 в сравнителните групи)“ (4, стр. 119 в документа pdf или 7/67 в поддокумента). Ние сме убедени, че това представлява научно нарушение, но въпреки всичко ЕМА са го приели без резерви: „Сила на потенциалната връзка. Малкото случаи, докладвани от RCT (рандомизиран клиничен опит), са равномерно разпределени между HPV и плацебо групите, което не предполага връзка” (4, стр. 20 в pdf документа или стр. 11 от поддокумента).
10. Brinth: ЕМА поръча на МАН – притежателя на разрешението за употреба на ваксината, да предостави анализ за броя на наблюдаваните пост-маркетингови случаи на CRSP и POTS, свързани с ваксината HPV, в сравнение с очакваните в целевата популация. Анализът трябва да обсъди предположенията по отношение честотата на фона на целевото население и също влиянието на потенциално заниженото отчитане на случаите, свързани с HPV ваксината. „Мисля, че цялото предположение, залегнало във въпроса – че дори е възможно да се направи разумна оценка на честотата на случаите в целевата популация, е ключов проблем. Не е възможно за краткото време от създаването ѝ, да се даде реалистична оценка на честотата на тези недобре разпознаваеми, трудно диагностицирани и малко разбрани болестни състояния, които биват диагностицирани по различен начин според държава, медицинска област и пр.“ (5, стр. 39).
Съгласни сме с Brinth. Един от основните аргументи в доклада на ЕМА (2) беше, че няма разлика между наблюденията и очакваната честота на фона на целевото население. Въпреки това, проведеният анализ е с много ниска стойност, което прави това заключение безсмислено. Например, за някои от анализите наблюдаваната честота на синдрома на хроничната умора е използван за определяне на честотата на POTS (4, стр. 96, или 87 от поддокумента). Освен това, ЕМА пише в доклада си, че за POTS от ваксината Гардасил/Силгард броят на констатираните случаи обикновено е бил по-нисък от очакваното, при почти всички предположения за всички региони и държави, с изклчение на Дания (2, стр. 17). Това заключение би трябвало да предупреди ЕМА за факта, че анализите, базирани на очакваната честота, са очебийно ненадеждни. Смятаме за любопитно и научно недопустимо, че официалният доклад на ЕМА (2) дава повече тежест на „наблюдавани спрямо очаквани“ анализи, проведени от компаниите, отколкото на сигурните данни на Центъра за мониторинг Uppsala (UMC).
11. Brinth: ЕМА поиска МАН да представят критична оценка относно силата на доказателствата за причинно-следствена връзка между HPV ваксината и CRPS и POTS, като вземе предвид публикувани данни (включително епидемиологични изследвания) и възможни причини и патофизиология на CRPS и POTS, и да дискутира дали има биологична основа за подобни причинно-следствени връзки. „Мисля, че е уместно да се изясни дали анализът е бил проведен само от МАН или допълнен и от ЕМА? Мисля, че ще бъде от голямо значение да се вникне в приложените стратегии на търсене в литературния обзор. В продължение на много години съм имала и продължавам да имам интерес към POTS. Знам, че POTS най-вероятно е свързан с автоимунитет, защото това е настоящото възприятие в научната област за POTS. Започват да излизат статии, описващи откриването на автоантитела в пациенти с диагноза POTS. Същите автоантитела са намерени и при CRPS и ME/CFS (миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора). Знам, че тези проучвания са малки проучвания – но те преставляват много важна информация и хипотеза, натрупваща доказателства.“ (5, стр. 39).
Намираме за напълно неприемливо да се проведе литературен обзор без да се дадат подробности на читателя за методите и в частност използваните стратегии за търсене. Това става ясно от всички наръчници за систематични литературни прегледи, напр. Наръчника на Cochrane (8). Също така, ние считаме, че ЕМА осмива и отхвърля изследването, извършено от Датския синкоп център по начин, който е несправедлив, подвеждащ, отчасти грешен и пейоративен (предаващ отрицателна оценка, значение). Ако лекарствените агенции се държат по този начин, когато лекарите съобщават своите наблюдения за възможни тежки вреди от утвърдени продукти, има малка вероятност в бъдеще лекарите да предупреждават публиката за наблюденията си. Това би било трагично за общественото здраве.
Много от поправките на ЕМА в документите ѝ не са основателни
Различни хора са получили редактирани документи от ЕМА след изискването им чрез правото на свободен достъп до информацията. Тъй като имаме достъп до нередактираната версия на конфиденциалния вътрешен документ на ЕМА, състоящ се от 256 страници (4), можем да разберем кои части са редактирани от ЕМА. Даваме някои примери на редакция, които считаме за неоснователни (нашите коментари са в скоби):
1) Имена на лица за контакт от ЕМА за докладчика и съдокладчиците. (Това не е логично, особено след като имената на докладчика и съдокладчиците не са били редактирани).
2) Пореден номер на случаите на пациенти, за които е докладвано увреждане. (Това не е необходимо, тъй като не е възможно да се идентифицират отделни хора по поредния номер на случая, но това затруднява извършването на оценка на научен доклад, когато този номер липсва).
3) Имената на държавите, от които са отделните случаи. (Това няма смисъл, освен ако идеята е да се прикрива от външни лица това дали оценките на ЕМА са надеждни, особено след като ЕМА счита датските случаи за съмнителни).
4) Броят на докладваните нежелани реакции за отделните страни, имената на страните, където има висока честота на отчетени нежелани реакции, както и брой дози от ваксината, използвани в отделните страни. (Това е още по-трудно разбираемо, освен ако идеята е да се прикрива от външни лица дали оценките на ЕМА са надеждни, особено след като ЕМА счита датските случаи за съмнителни).
5) Веднага щом се отчете, че докладите за някои нежелани реакции идват от Датския синкоп център, се прави редакция, че центърът се намира в болница Фредериксберг. (Това е лишено от смисъл, особено ако името на болницата не се редактира другаде).
6) Идентификатор на публикуване на статия в пресата. (Това е доста безсмислено, освен ако идеята е читателите на доклада да останат на тъмно. Учените рутинно се позовават на документи в пресата и не трябва да се крие появата на такива документи). Ето един пример за абсурдна редакция (7). Ясно е за всеки, запознат с тази тема, че изолираната дума трябва да бъде „Дания.“ Примерът илюстрира също така, че има много повече несигурност и несъгласие, отколкото официалният доклад на ЕМА разкрива. Съдокладчикът очевидно не е щастлив с предприетия подход.
Неубедителността на науката, която не е включена в официалния доклад
Имаше съвсем реална неувереност по отношение на това, което науката ни казва, и дали са необходими допълнителни изследвания, както имаше и много разногласия в работната група на ЕМА, които не са включени в официалния доклад. Ето някои примери за сезиране на актуализирания доклад за оценка на съдокладчиците на Комитет за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност (PRAC) от 28 октомври 2015 (7) (в официалното заглавие се казва „на съдокладчик“, което вероятно е грешка, тъй като съдокладчиците са били двама, а не един).
1. „Ние сме съгласни с ограниченията, предвидени в настоящите данни, но смятаме за важно да не се пренебрегва въпросът, а да се помисли за проучвания или други дейности, за да се получи повече допълнителна информация в бъдеще. Също така считаме, че активната комуникация и участието на всички заинтересовани страни е от ключово значение за справяне с текущите и бъдещите обществени тревоги и да се гарантира общественото доверие в националните програми за ваксиниране“. (7, стр. 9)
Това не се случи. В официалния доклад на ЕМА няма и капка съмнение, че ваксината е безопасна. (2)
2. „В търсене на случаи, кодирани като POTS в базата данни, MAH предоставя допълнителен филтър, който още повече ограничава резултатите. Включени са само случаи, които са потвърдени медицински, което е разумно за POTS (синдром на постурална ортостатична тахикардия), който не може да се диагностицира от немедицинско лице. 83 доклади са идентифицирани като медицински потвърдени, но след това почти половината (40 случая) от тях са премахнати като неотговарящи на определението POTS. Оказва се, че те са били премахнати главно поради липса на информация в докладите. Това не съответства на добрата практика, тъй като не може да се очаква спонтанни съобщения да съдържат всички детайли, за да се диагностицира пациентът. Както е посочено още в стр.22 на пациентския доклад, ние сме съгласни, че когато е докладвана диагноза и тя е удостоверена от медицинско лице, това описание трябва да бъде прието и да се използва в по-нататъшната работа, например да се продължи наблюдението за очаквани последствия“. (7, стр. 9)
Съдокладчиците са силно критични към подхода на MAH и смятат, че „когато диагнозата се отчита и удостоверява от медицинско лице, това описание трябва да бъде прието и да се използва в по-нататъшната работа, например да се продължи наблюдението за очаквани последствия“. Трябва да се отбележи, че съдокладчиците са съгласни с Brinth (виж „7. Brinth“ по-горе) и че тази аргументирана подкрепа не е включена в официалния доклад на ЕМА (2). Ние вярваме, че оценката, предоставена от медицински експерт, който преглежда пациента, е много по-надеждна от тази, извършена от служител на фирмата с конфликт на интереси.
3. „Основният извод в датския доклад не е, както е описано в оценката, да се промени фокусът на Синдром на хроничната умора (СХУ, CFS). Подчертава се необходимостта да се оцени комбинацията от симптомите, а не само извършване на отделни оценки на отделните диагнози. Това показва, че въпреки че броят на случаите на Синдром на постурална ортостатична тахикардия е много висок в Дания, в сравнение с останалата част на света, моделът на симптоми, наблюдавани в датския набор от данни е подобен на докладите, представени от други страни. Макар че това не може да се докаже със сигурност в момента, въз основа на тези данни може да се направи изводът, че пациенти с една и съща симптоматика получават различни диагнози в различните държави, например Синдром на постурална ортостатична тахикардия (POTS) в Дания и Синдром на хроничната умора в други. Това съображение е важно при обсъждане на последователността по отношение на сигнали за POTS, тъй като се твърди, че установяването на по-голямата част от случаите в Дания не поддържа причинно-следствена връзка. Не сме съгласни с това заключение въз основа на данните.“ (7, стр.9)
Съдокладчиците са силно критични към проекта за доклад на ЕМА и още веднъж, те са съгласни с Brinth, но тази силна подкрепа към нейните аргументи не е включена в официалния доклад на ЕМА (2).
4. „Въпреки това, тъй като потенциалното участие на Cervarix при настъпване на Синдром на комплексна регионална болка (CRPS) не може да се изключи напълно на този етап, съдокладчик препоръчва този риск да продължи да бъде разследван.“ (7, стр. 7)
„Съгласни сме със заключението на докладчиците и също посочваме в датския доклад, че данните от спонтанни съобщения не могат да се използват за осигуряване на доказателства за причинно-следствена връзка между симптомите и ваксинацията. Въпреки това, с оглед на методологичните ограничения на наличните данни и на факта, че наблюдаваните случаи са превишили по брой очакваните, особено в Япония и Дания, заключенията трябва да са внимателно направени и сигналът не може да бъде отхвърлен или базиран на наличните данни. Препоръчваме на срещата на научната консултативна група по ваксините (SAG) и експертите да се включи обсъждане на необходимостта и възможностите за проектиране на подходящи допълнителни проучвания за безопасност след получаване на разрешение (PASS) на Синдром на постурална ортостатична тахикардия. Подобен въпрос като Q3 и по отношение на Синдром на комплексна регионална болка“ (7, стр. 10).
Съдокладчиците са съгласни с Brinth, че са необходими повече изследвания, но тази подкрепа към нейните аргументи не намира място в официалния доклад на ЕМА (2). В поверителен, вътрешен доклад на ЕМА, докладчикът отхвърля предложенията на съдокладчиците:
„Докладчикът е съгласен с повечето заключения на съдокладчика (BE) за Cervarix, с изключение на препоръките по отношение на по-нататъшна оценка на Синдрома на комплексна регионална болка и Синдрома на постурална ортостатична тахикардия “ (4, стр. 5).
5. „Ние подкрепяме коментара на датската Медицинска агенция, че фактът, че в различните страни подобни странични реакции след HPV ваксина получават различна диагноза (или липсва ясна диагноза), се дължи на различна клиничната практика, което от своя страна може да бъде потенциално „разводняващ“ сигнал за безопасност“ (7, стр. 11).
Подкрепата на съдокладчиците по отношение на опасенията на датската Медицинска агенция, която прикани през юли 2015 г. ЕМА да определи възможните сериозни странични ефекти на ваксината, не бе включена в официалния доклад на ЕМА. (2)
Има допълнителни примери в поверителен вътрешен доклад на ЕМА (4) за много важни разногласия и наблюдения, които не се разкриват в официалния доклад (2). В някои от тези случаи докладчикът не е съгласен с двамата съдокладчици, но само мнението на докладчика е представено в официалния доклад.“
6. Коментари на докладчика по случая на Brinth: … Като обобщение, серията случаи, съобщавани от Brinth, представлява силно подбрана извадка от пациенти, очевидно селектирани, така че да отговарят на предварително изготвена хипотеза за причинени от ваксината вреди“ (4, стр. 225-6 в PDF или 46-47/77 в поддокумента).
Тук трябва да отбележим, че тази клеветническа забележка за изследванията на Brinth е абсолютно същата, както в официалния доклад на ЕМА: „очевидно селектирани, така че да отговарят на предварително изготвена хипотеза за причинени от ваксината вреди“ (2, стр. 24).
7. Д-р Luc Kiebooms и д-р Andre Devos описват в техните изявления мотивите си защо е необходимо проучване на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност (PRAC) (не е ясно кои са тези хора, но вероятно са външни експерти) (4, стр. 171-4 в PDF, или 59-62 / 67 в поддокумента):
„Скандалът с Vioxx и проблемите с Diane-35 са показателни колко е слаба отчетността. И в двата случая е докладвано в продължение на години, но по една и съща методология, както е предложено тук. Така че проучването на действителната степен и тежестта на това явление се забавят значително. И в двата случая след това се оказа, че създателите на лекарството са знаели за нежеланите реакции преди лекарството да е пуснато за употреба. Изглежда сега се случва същото с HPV ваксината. В момента се отчитат изключително голям брой случаи на странични ефекти след ваксинация, за които се проявява нулева допустимост. Досега цялата литература е изключително под прякото наблюдение на индустрията, вероятно дори и цялата информация идва оттам. Няма независими проучвания, въпреки факта, че те са били поискани на няколко нива.“
„В тази датска популация най-много около 4% от женското население може да се възползва от ваксинацията! Що се отнася до ситуацията в Дания: трябва ли да ваксинираме 500 000 жени, за да предпазим от евентуална инфекция 20 000 неизследвани жени, като знаем, че безразборното поведение и секс в млада възраст увеличават риска и че това сексуално-трансмисивно заболяване може да бъде избегнато в по-голямата си част? От тези неизследвани жени най-много няколко стотин ще развият рак на маточната шийка, което може да се избегне чрез по-евтини скрийнинг-изследвания. Освен това, скрийнинг изследванията остават необходими за 30-те процента непокрити от ваксината опасни HPV инфекции. Затова беше даден съвет да не се включва ваксината в холандската ваксинационна програма“ … „През 2009 г. Церварикс беше добавена в националната имунизационна програма на Дания, за превенция на цервикалния рак.“
„Безопасни ли са ваксините?
Според фирмите производители ваксините са безопасни. Първоначално ваксината беше сравнявана с плацебо-група, ваксинирана с физиологичен разтвор, като по този начин броят на страничните реакции беше много по-висок и по-сериозен от този в контролната група. След сравнение на 320 пациенти от групата с физиологично плацебо, набързо е направена група за алуминий-съдържащо плацебо, за да се оценят само ефектите от активното вещество. Все пак, това изопачава сравнението, защото едва ли някой доброволно ще се съгласи да бъде ваксиниран с токсичен алуминий, а и това не е наложително, след като може да се приложи безвреден физиологичен разтвор. Разликите между Гардасил и плацебо групата с физиологично плацебо вече бяха забележими. В тази връзка може да се спомене скандала с Vioxx, при който страничните реакции са били известни, но са били прикрити от фирмата. Тук разликата между ваксината и физиологичното плацебо също са прикрити във всички публикации, както ясно показва таблицата по-долу. За оценяване на сериозните странични реакции ненадейно са събрали заедно групите с физиологично плацебо и с алуминий, най-вероятно за прикриване на големите разлики между тях.“
Тези двама експерти поставят под въпрос преобладаващото схващане, очевидно и на ЕМА, че ваксината е толкова важна за общественото здраве, че е оправдано да не се съобщи на обществото: 1) че съществуват неясноти във връзка с безопасността на ваксината; 2) че не може да се има доверие на фармацевтичните компании; 3) че е погрешно да се сливат резултати, получени с истинско плацебо с такива, получени с потенциално невротоксично плацебо. Съгласни сме с предположението им, че сливането на резултатите може да представлява опит за прикриване и също така смятаме, че ЕМА би трябвало да информира обществото за това недопустимо сливане на истинско плацебо с активно плацебо, вместо да държат това в тайна. Това е абсолютно неприемливо и в противовес с добрите научни практики до такава степен, че считаме, че е научно нарушение, извършено от Европейската агенция по лекарствата.
Конфликт на интереси
Според законите на публичната администрация в няколко европейски държави, хората никога не трябва да са в позиция, налагаща им сами да си дават оценка. Например, датския закон казва (наш превод):
„Всеки, работещ в публичната администрация, е дисквалифициран по отношение на даден случай, ако той или тя има специфичен личен или финансов интерес от разрешаването на случая.“
1. ЕМА е помолила MAH да осигури „кумулативен преглед на наличните данни от клиничните изпитвания, постмаркетинга и литературата, за да оцени случаите на CRPS и POTS във връзка с техния продукт“… анализ на наблюдавания брой постмаркетингови случаи на CRPS и POTS във връзка с тяхната ваксина HPV, сравнена с очакваните в целевата група, наслоени ако може по региони… критична оценка на силата на доказателството за причинно-следствена връзка на ваксината HPV с CRPS и POTS“ (4, стр. 5).
„Отговорите за тази процедура, доставени от различните компании, бяха оценени от докладчик на PRAC (приложение 1) и съдокладчици (приложение 2). Преди да се приеме дадено предложение, PRAC реши да свика SAG за ваксините и допълнителни експерти по ваксинната безопасност, неврология и кардиология, за да дадат независимо мнение и отговор на долните въпроси“ (4, стр. 5).
От конфиденциалния документ е ясно, че ЕМА е разчитала основно на компаниите да дадат честни отговори на сложни въпроси и че работата на разнородните експерти, назначени от ЕМА, не е била да контролира дейността на компаниите, а само да го дискутира (4). Намираме, че тази процедура дава слаба защита на обществения интерес, особено имайки предвид нечувано многото примери как компании са лъгали, пропускайки важни увреждания, включително и смърт, в техните доклади до властите (6, 10). За нас е неприемливо, че ЕМА не е проверила истинността на работата на MAH.
2. При изслушването относно безопастността на ваксината HPV в датския парламент на 17 декември 2015 г., записано на видео, Enerica Alteri от ЕМА казва на публиката, че Научната консултативна група към ЕМА се състои от независими членове. Но казва също, че са обявили конфликтите си на интереси (бележките ѝ тук не са преведени от симултантен преводач). От тайния вътрешен доклад на ЕМА знаем (4), че членовете на групата SAG са обвързани с клауза за доживотна тайна, която не им позволява да дискутират несъгласията си публично. ЕМА пази тайна кои са те и какви конфликти на интереси имат. Бяхме информирани обаче от един от участниците в срещата, че някои от членовете на SAG имат финаснов конфликт на интереси във връзка с компаниите, които продават HPV ваксината, което означава, че не са независими. Enerica Alteri заявява на публиката, че ваксината HPV може да предотврати повечето, ако не и всички видове смърт от рак на маточната шийка. Веднага след презентацията си, тя излиза без обяснение и не отговаря на въпроси и не участва в дискусионния панел. Това е възприето от някои като арогантно и контрапродуктивно за изграждане на доверие във ваксината и ЕМА.
Намираме за изцяло непрофесионално и екстремно подвеждащо да се спомене, че ваксината HPV може да предотврати всички видове смърт от рак на маточната шийка. Подобно твърдение нямаше да бъде толерирано от ЕМА, ако беше дошло от някои от производителите. Различните ваксини не предпазват срещу инфекция от всички щамове HPV, а само от 70%, 80% и 90% от щамовете, съответно и ваксините не са 100% ефективни срещу таргетните щамове (2).
Също така считаме за неподходящо да се използват експерти с финансови връзки с производителите, защото винаги е въможно да се намерят такива без конфликти на интереси.
3. Докладчикът е била Julie Williams (4), професор по невропсихологична генетика в университета в Cardiff и главен научен съветник в Wales от 2013 г. Според Уикипедия тя е една от световните водещи учени, допринесли за изследването на Алцхаймер. Тъй като възгледите на Williams са имали кардинална роля за отхвърлянето на официалния доклад на ЕМА, ние се опитахме да намерим какви са нейните конфликти на интереси.
На 16 септември 2014 г. Williams, заедно с още 16 човека, са съавтори на текст, където казват (12): „Конкуриращи интереси: Авторите са декларирали, че не съществуват конкуриращи се интереси.“
Но основната декларация в същия текст показва, че има множество финансови конфликти на интереси във връзка с фармацевтичните компании (бел.ред. – справка за всички изброени може да направите в оригиналния текст на жалбата).
С участието на всички тези лекарствени компании в изследванията и според международно приетите препоръки за деклариране на конфликт на интереси, ние вярваме, че докладчикът на ЕМА Julie Williams има конфликт на интереси. Същевременно в нейната „Публична декларация на интереси“ на заглавната страница на ЕМА от 21 ноември 2015 г. (13) не са декларирани никакви.
4. Наясно сме, че някои от водещите официални лица в ЕМА не са декларирали техните конфликт на интереси във връзка с работата им в ЕМА, въпреки че имат законово задължение да го направят. Например, директорът на ЕМС Guido Rasi декларира на 20 юли 2015 г., че няма конфликт на интереси (14). На бланка наречена „Обществена декларация на интереси“ той е попълнил „няма“ на всичките четири въпроса, особено на въпрос №4, който гласи: „Други интереси или факти, свързани или несвързани с фармацевтичната индустрия, които Вие смятате, че трябва да се знаят от Агенцията и от обществото, включително свързани с членове на вашето домакинство.“
Обаче Guido Rasi, за който предполагаме, че е същият човек, държи няколко патента, някои от които са заведени и одобрени през 2012 или 2013 г. и където кандидатът е лекарствена компания (Applicant: SciClone Pharmaceuticals, Inc.; Inventors: Guido Rasi, Enrico Garaci, Francesco Bistoni, Luigina Romani, Paolo Di Francesco) (15). Тъй като те датират от по-малко от пет години, той е трябвало да ги декларира според наредбите на ЕМА за деклариране на интереси от нейни служители (16).
Заключителни бележки
Намираме изискванията на ЕМА за доживотна конфиденциалност за абсурдни. Всичките налични материали за възможни вреди, когато се извършва обществена профилактична интервенция, насочена към здрави деца, трябва да са налични за всеки. Вътрешният доклад на ЕМА и всички други документи, свързани с този случай, трябва да бъдат направени публично достояние, без да са редактирани. Ние не открихме никаква търговска конфиденциална информация никъде в прегледаните документи.
В Американския лекарски колеж (ACP) са открили 89 случая на преждевременна яйчникова недостатъчност, докладвани за HPV ваксините (86 за Gardasil и 3 за Cervarix) спрямо никакви съобщения за други ваксини, което е достатъчно тревожно, за да мотивира сигнал през януари 2016 г., насочващ вниманието на лекари и общественост за възможна причинно-следствена връзка (17). Поверителният доклад на ЕМА споменава в едно изречение, че ваксината е под засилен надзор за тази евентуална вреда, но причина не е дадена: „Нежелани реакции, свързани с потенциални имунно-медиирани заболявания (piMD) след ваксинация с Cervarix, както и първичната овариална (яйчникова) недостатъчност, са под строго наблюдение за безопасност и в дълбочина се обсъждат в PBRER „(4, p175, или 63/77 в поддокумента). В отговор на „Експертното докладване до EMA, свързано с липса на изследвания за овариалната безопасност, 17-10-2015“ (7, стр. 110), „коментарът на оценителя“ е: „Този документ, съдържащ аргументация за „изследвания за безопасност на яйчниците“, предприета за HPV ваксините, е недостатъчен. Яйчниковата безопасност е извън обхвата на това сезиране и следователно няма да се коментира в детайли. Въпреки това, през октомври 2013 г. PRAC финализира преглед на преждевременна овариална недостатъчност за Gardasil/Silgard. The PRAC заключи, че наличните доказателства не подкрепят причинно-следствена връзка.” Няма нищо за тази важна потенциална вреда в официалния доклад на ЕМА (2), въпреки че той сериозно подозира, че е възможно тежката токсичност на ваксината да е автоимунно-медиирана.
Европейската агенция по лекарствата може да са си спомнили, че когато лекарите за първи път предупредиха научната общност за възможността Pandemrix – една от противогрипните ваксини използвани в 2009-2010, да е свързана с поява на нарколепсия при определен тип хора, реакцията беше да се осмиват тези лекари. Сега е категорично установено, че Pandemrix може да предизвика нарколепсия – много сериозно състояние до няколко години след ваксинация на деца и юноши, и че това заболяване е имуномедиирано. Въпреки това, не е споменато нищо нито в официалния доклад на ЕМА (2), нито в поверителния (4).
Изглежда, че позицията на ЕМА е да защити ваксината от критиките на всяка цена, защото вярва, че може да спаси човешки живот чрез защита срещу цервикален рак. Един от признаците за това е, че текстът в официалния доклад е почти идентичен с оценките на докладчика и фирмите. Все пак, това бащинско отношение идва на огромна цена. ЕМА приема безкритично извършени от производителя нестандартни изследвания, и произведе повърхностен и под стандартите официален доклад (2), който беше видимо погрешен и непредставителен, като се имат предвид изразените във вътрешните дискусии сериозни опасения, които бяха запечатани заради споразумението за пожизнена конфиденциалност. Такава непрофесионална и клеветническа критика, като извършената от ЕМА срещу датските изследователи, не е позната на учените, но това е сериозна заплаха за научния прогрес и общественото здраве. Изразявашите загриженост трябва да бъдат поздравени за тяхната смелост, дори подозренията им по-късно да се окажат погрешни. В действителност е изискване на DMHA датските лекари да повдигат опасения, щом имат такива. Неоснователната критика към подаващите сигнали лица от страна на стоящите на върха на пирамидата, е потенциално много вредна, тъй като може да попречи да се обсъждат важните проблеми. Неоснователното отхвърляне на сигнали от доклади за постваксинални последствия, както са докладвани от UMC, също сериозно подкопава този основен механизъм за наблюдение на нежеланите лекарствени реакции. Тези сериозни пропуски от страна на Европейската агенция по лекарствата може да създаде по-голям проблем от намаляващите нива на участие в програми за скрининг на HPV. В случай че опасенията за възможни вреди от ваксината HPV бъдат потвърдени, доверието в Европейската агенция по лекарствата и във ваксините като цяло, може да се загуби непоправимо. Всъщност знаем, че обработката на EMA е в HPV противоречието – да се преструваме, че имаме достатъчно знания, когато нямаме – това вече се превръща в PR бедствие. Във Funen прилагането на ваксината намаля от 74% до 31% само за една година (18).
Процедурите на ЕМА за оценка на безопасността на медицинските интервенции, когато фирмите до голяма степен са си съдии сами на себе си, трябва да бъдат коренно преработени, както и всички процедури и информация да са публични. Нашите общества вече не трябва да приемат, че оценките на безопасността на лекарствата са оставени на компании с огромни финансови интереси и на Агенцията по лекарствата, която получава 80% от финансирането си от производството им.
Тайните, наложени от Европейската агенция по лекарствата, не са в интерес на обществото. Регулаторните органи по лекарствата са склонни да имат по-тесногръда визия или поради тяхната компетентност, или защото са станали твърде близки с производителите на лекарства заради ежедневната си работа, често включваща контакти с индустрията, и чрез заетостта на хората с дълги кариери в индустрията. Например, директорът на ЕМА е Guido Rasi, е довел редица хора от лекарствената компания Sigma Tau, включително Stefano Marino, съветникът му по правните въпроси. Rasi е работил с тази компания в продължение на много години и очевидно притежава няколко патента заедно с нея (15).
Обществено здраве е за насърчаване на здравето и профилактика на болестите и уврежданията чрез организираните усилия на обществото. Това налага защита от вреди и включва развитие на знанията в отворено сътрудничество. Доколкото можем да видим, действията на Европейската агенция по лекарствата в този случай показва, че тя е по-загрижена за защитата на собствените си предишни решения и ваксината, отколкото за защита на гражданите и да им се даде възможност за избор да решат дали искат или не искат да се ваксинират срещу HPV. Някои хора ще предпочитат да избегнат ваксината, дори ако рискът от тежка вреда е малък, а някои ще предпочетат в замяна скрининг. Не е в правомощията на регулаторните органи да се отрича правото на гражданите да направят информиран избор за собственото си здраве чрез спиране на важна информация. Гражданите се нуждаят от честна информация за ваксината и несигурността, свързана с нея, а не на бащинско изявление, че всичко е отлично въз основа на погрешен доклад на Европейската агенция по лекарствата (2).
Искрено Ваш:
Peter C Gøtzsche, DrMedSci, MSc
Director of the Nordic Cochrane Centre, Rigshospitalet
Professor, University of Copenhagen
Подписали още:
Karsten Juhl Jørgensen, Deputy Director of the Nordic Cochrane Centre, Rigshospitalet
Tom Jefferson, Honorary Research Fellow, Centre for Evidence Based Medicine, Oxford OX2 6GG, United Kingdom
Margrete Auken, MEP (The Greens/European Free Alliance)
Louise Brinth, PhD, MD, Danish Syncope Unit, Frederiksberg
Цитирана литература:
1. Regulation (EC) No 1049/2001 of the European Parliament and of the Council of 30 May 2001 regarding public access to European Parliament, Council and Commission documents. Official Journal of the European Communities 2001;L145:43-8. www.europarl.europa.eu/RegData/PDF/r1049_en.pdf.
2. European Medicines Agency. Assessment report. Human papilloma virus (HPV) vaccines. Nov 11, 2015 (40 pages).
3. Danish Health and Medicines Authorities. EMA’s new assessment of the HPV vaccine: The benefits outweigh the risks. 17 April 2015. https://sundhedsstyrelsen.dk/en/news/2015/emas-newassessment-of-the-hpv-vaccine-the-benefits-outweigh-the-risks.
4. Briefing note to experts. EMA/666938/2015. 13 October 2015 (256 pages).
5. Brinth L. Responsum to Assessment Report on HPV-vaccines released by EMA November 26th 2015. Dec 17, 2015. http://www.ft.dk/samling/20151/almdel/suu/bilag/109/1581470.pdf.
6. Gøtzsche PC. Deadly medicines and organised crime: How big pharma has corrupted health care. London: Radcliffe Publishing, 2013.
7. PRAC co-rapporteur’s referral updated assessment report. Updated report circulated 18 October 2015.
8. Higgins JPT, Green S (editors). Cochrane Handbook for Systematic Reviews of Interventions Version 5.1.0. The Cochrane Collaboration, 2011.
9. Weber C, Andersen S. Firma bag HPV-vaccinen underdrev omfanget af alvorlige bivirkninger. Berlingske 2015; 26 Oct.
10. Gøtzsche PC. Deadly psychiatry and organised denial. Copenhagen: People’s Press; 2015.
11. [Hearing in the Danish Parliament about the safety of HPV vaccines]. Dec 17, 2005. http://www.ft.dk/webtv/video/20151/suu/tv.3040.aspx?i=2015-12-17T15.
12. Proitsi P, Lupton MK, Velayudhan L, Newhouse S, Fogh I, Tsolaki M, Daniilidou M, Pritchard M, Kloszewska I, Soininen H, Mecocci P, Vellas B; Alzheimer’s Disease Neuroimaging Initiative, Williams J; GERAD Consortium, Stewart R, Sham P, Lovestone S, Powell JF. Genetic predisposition to increased blood cholesterol and triglyceride lipid levels and risk of Alzheimer disease: a Mendelian randomization analysis. PLoS Med 2014;11:e1001713.
13. Julie Williams. Public declaration of interests. 21 Nov 2015. http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/contacts/jwilliams_DI.pdf.
14. Guido Rasi. EMA Public Declaration of Interests. 20 July 2015. http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/Other/2012/02/WC500123382.pdf.
15. Guido Rasi’s patents. http://patents.justia.com/search?q=guido+rasi (downloaded 7 May 2016).
16. Decision on rules relating to Articles 11a and 13 of the Staff Regulations concerning the handling of declared interests of employees of the European Medicines Agency. 1 February 2012. EMA/MB/500408/2011.
17. American College of Pediatricians – New Concerns about the Human Papillomavirus Vaccine. January 2016. http://www.acpeds.org/the-college-speaks/position-statements/health-issues/newconcerns-about-the-human-papillomavirus-vaccine.
18. Flere vælger HPV-vaccine fra – flere vil dø af livmoderkræft. BT 2016; May 6.