Така наречената «Национална стратегия за детето 2019-2030 г» е обезпокоителна (меко казано) в много отношения. Като цяло общата визия, представена на думи, звучи прекрасно, но изключително дву и трисмислено на много места. Притеснителен е фактът, че тълкуванието ѝ може да влезе в най–широки рамки – от най–невинните и добронамерени действия до най–грубо погазване на семейните ценности, правото на родителя да избира своите действия спрямо детето си, както и директно вмешателство (неясно обосновано на какви принципи) в семейния живот и организация.
Прочети публикацията »